Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Операция „Макиавели”
 

Или как правителството подложи крак на Кристалина Георгиева

 

Любослава Русева

 

Все още управляващите преподадоха урок по макиавелизъм с престорената си неадекватност по казуса с бъдещия български еврокомисар. Ако проследим хронологията на събитията, ще се убедим, че допоследно се преструваха на объркани и разколебани, докато всъщност неотклонно следваха изгодната за дневния им ред стратегия:
23 юни. Френският вестник „Льо Монд” пише, че комисарят по бедствията и авариите Кристалина Георгиева е сред възможните кандидати за върховен представител на ЕС по външната политика. Според изданието тя има сериозни шансове, тъй като би могла да се яви като компромисно решение при тежките пазарлъци за разпределяне на високите постове в съюза.
Българското правителство обаче все още не е наясно кого да издигне, макар от евроизборите да е минал месец. По медиите се въртят спекулации, че за поста има претенции лично мандатоносителят Сергей Станишев. Подозренията се засилват, след като в същия ден лидерът на БСП подава молба за напускане на българския парламент, избирайки да стане евродепутат в последния възможен момент.
29 юни. На консултациите при президента парламентарно представените партии (без „Атака”) и формациите, които имат депутати в ЕП (ББЦ и Реформаторският блок), се договарят за дати за провеждане на предсрочни избори и за назначаване на служебен кабинет. Освен това се разбират, че българската кандидатура за комисар трябва да бъде обсъдена и избрана с консенсус.
Дни наред такива разговори не се провеждат, а кабинетът „Орешарски” продължава да пази в тайна кого ще предложи за член на европейското правителство. Междувременно името на Кристалина Георгиева за външен министър отново се лансира от най-различни източници, а EurActiv цитира европейски дипломати, според които бъдещият председател на новата ЕК Жан-Клод Юнкер настоява България да номинира Георгиева за втори мандат.
2 юли. Премиерът Пламен Орешарски обявява, че ще номинира кандидата ни (такъв отново няма!) на 16 юли по време на заседание на Европейския съвет в Брюксел. На 4 юли лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщава и кой ще е той: „Сега разбирам, че ще номинират Станишев за еврокомисар през следващите дни. Искате ли да се обзаложим?“ Борисов не само се „обзалага” с журналисти в кулоарите на парламента, но твърди, че знае и какъв ресор ще му бъде „даден” - по въпросите на имиграцията. Ден по-късно Станишев отрича.
И така - всички чакаме датата 16 юли. Орешарски обаче изведнъж казва, че макар „половината страни да са номинирали еврокомисар, ние ще се опитаме да го направим след 16 юли" (т.е. срокът отново се удължава). Обяснението му е, че първо трябвало да пита другите какво искат, а след това сме щели да решим за какво да кандидатстваме.
15 юли. В навечерието на Европейския съвет в Брюксел и авторитетният в. „Файненшъл таймс” излиза с обширна статия за кампанията, която се води срещу италианската кандидатура за шеф на дипломацията на ЕС.
„Група източноевропейски страни започнаха в 11-ия час кампания в опит да блокират даването на поста на Италия. Те обвиняват Рим, че не е заел достатъчно твърда позиция срещу Русия.” По-нататък вестникът пише, че срещу номинирането на италианския външен министър Федерика Могерини са се обявили Латвия, Естония, Литва и Полша, които са най-големите поддръжници на строги санкции срещу Кремъл. „Негласно ги подкрепят и други страни, които се застъпват за по-сурови санкции, след като Могерини покани руския президент Путин на среща на върха на европейски и азиатски лидери през октомври в Милано. Ако номинацията бъде блокирана, другите двама кандидати, които са смятани за хардлайнери по отношение на Русия - полският външен министър Радослав Шикорски и шведският му колега Карл Билд, вероятно също ще отпаднат, смятат дипломати. Така в надпреварата като консенсусна фигура ще остане представителката на България Кристалина Георгиева, ветеран от Световната банка и настоящ европейски комисар за хуманитарната помощ.”
Чудесно! Но точно в този момент се дочува, че българското правителство е по-склонно да издигне кандидатурата на външния министър Кристиан Вигенин. Информацията гласи: „Министър-председателят Пламен Орешарски заминава на ключово важната среща на европейските лидери, без да е съобщено публично коя ще е кандидатурата за български еврокомисар, нито за какъв пост ще претендира България.” Сайтът Mediapool дори твърди, че Орешарски ще предложи Кристалина Георгиева, САМО АКО Юнкер настоява именно тя да поеме външната политика на ЕС, в противен случай ще е Вигенин. В превод това означава, че България не просто не стои зад Георгиева, а направо я бойкотира.
16 юли. Стигаме до ключовия ден, в който премиерът Орешарски вече е в Брюксел. Какви са неговите намерения, никой не знае, но поне от базираното в Брюксел издание Euobserver научаваме, че „ако Кристалина Георгиева стигне до поста, не се очаква София да блокира кандидатурата й.” Изданието отбелязва, че тя не просто разчита единствено на собствената си репутация и връзки в европейските среди, а че „липсата на подкрепа от българското правителство й пречи”.

Пламен Орешарски и Кристалина Георгиева




По обяд лидерът на ПЕС и БСП Сергей Станишев потвърждава, че Георгиева не е фаворитът на България. По думите му въобще не бива да се очаква страната ни да представи кандидатура пред започващия в 21 ч. Европейски съвет. Обяснението: „Процесът е много динамичен, пясъците са подвижни, това важи за всяка страна, дори за тези, които вече са обявили своите предпочитания. Не смятам, че България закъснява с номинацията в тази много неясна ситуация в самия ЕС.”
Изненадата идва само няколко часа по-късно.
Премиерът Орешарски се оказва на среща с лидерите на ЕНП, разговаря и със самия председател на бъдещата ЕК Жан-Клод Юнкер. В резултат той официално номинира Кристалина Георгиева за поста върховен представител на ЕС за външната политика - преди още да е започнала срещата на Европейския съвет! В същото време Орешарски обяснява, че няма мандат да представи пред лидерите кандидат на България за еврокомисар по принцип, а само за поста, заеман досега от Катрин Ащън. „Ако днес (16 юли) изгубим тази битка, ще се борим за добър портфейл или за добър ресор, независимо кой е българският еврокомисар. Не изключвам и госпожа Георгиева. По-важен е ресорът, а не толкова кой е кандидатът, без да подценявам и второто.”
Къде е уловката ли?
Беше съвършено ясно, че на 16 юли лидерите няма да успеят да се договорят за водещите постове в ЕС - на върховен представител за външната политика и на председател на Европейския съвет. За целта ще се проведе ново заседание на 30 август, но водещите сили в съюза вече се обявиха за това външен министър да стане жена социалист. Френският президент Франсоа Оланд заяви, че ще продължава да подкрепя италианката Федерика Могерини. „Ясно е, че върховният представител за външната политика ще бъде свързан с Партията на европейските социалисти и че тези отговорности ще бъдат възложени на жена”, каза Оланд и на срещата в сряда. Позиция, че подобно решение би било логично, изрази и германският канцлер Ангела Меркел.
Кристалина Георгиева може да е жена, но не е социалист. С други думи, шансовете й да бъде избрана на 30 август изобщо не са големи. В същото време тя отпада и от възможните номинации за еврокомисар, защото кандидатурите им трябва да бъдат внесени до края на юли. Е, как тогава Георгиева ще бъде предложена за втори мандат, при положение че българската държава я е издигнала официално за външен министър на ЕС?
Операцията по елиминирането беше проведена наистина блестящо.
Правителството показа всячески, че не желае Георгиева, но нито веднъж не го обяви в прав текст. „Подкрепата” за нея, умишлено декларирана в момент, когато вече беше ясно, че е на път да отпадне от играта, е своего рода пускане по пързалката. Така хем никой не може да обвини управляващите, че са провалили възможността да оглави европейската дипломация, хем лукаво я извадиха и от състезанието за редови комисар. Оттук нататък лидерът на ГЕРБ, който навремето издигна Кристалина Георгиева, няма как да призовава БСП за връщане на жеста, направен с кандидатурата на Ирина Бокова за шеф на ЮНЕСКО. Ами че Георгиева е официално номинирана! Какво повече иска Борисов? Хайде сега пък той да върне жеста с подкрепа за кандидатурата на (примерно) Вигенин...
Няма спор - хитро е, но ето какво друго казва Макиавели:
„Ако сте прекалено самонадеян и възгордян от постиженията си, има опасност да си поставите нова цел, която да превишава, и то значително скромните ви възможности. Враговете няма да пропуснат шанса да ви нанесат болезнено поражение, ако в състояние на еуфория преминете допустимите граници и се устремите опасно много напред.”
Не е зле участниците във вътрешнополитическото надиграване да го имат предвид. Защото като нищо може да се окаже, че резултатът от него е самоизиграването на българската държава.

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co