|
Фонд „Земеделие” - серия 2
Маргарита Димитрова
Наистина битката за фонд „Земеделие”, т.е. за милиардите, които
минават през него, се оказа сценарий, достоен за психотрилър. А в
този жанр краят обикновено предлага изненади.
На 10 юли публиката заспа с мисълта, че скандалът между аграрното
ведомство и подопечния му земеделски фонд приключи с назначаването
на заместник аграрния министър Явор Гечев за шеф на финансовата
институция, а на сутринта всичко се обърна на 180 градуса.
Фонд „Земеделие” получи началник само за една нощ, а Гечев може да
претендира за своеобразен рекорд в структурата, където са минали
няколко години от кариерата му. Още преди обяд на 11 юли той даде
пълен назад. Официално и чрез пресцентъра на БСП. Причината - не е
постигнат консенсус между двете партии, които подкрепят кабинета,
БСП и ДПС. Излезе, че не е давал съгласие да заеме високия пост, а и
цялата постановка била организирана при най-висока степен на
конспирация. Зад гърба на самия Явор Гечев.
„Меко казано, разочарован съм”, в неофициален разговор сподели
бившият му преподавател от Аграрния университет в Пловдив и настоящ
земеделски министър проф. Димитър Греков. Но това е положението -
момчетата растат и поемат по пътя си...
Трябва човек да е много наивен, за да повярва на подобен сценарий. И
приказките за строгата партийна дисциплина също не хващат дикиш. Не
може да се отрече, че Явор Гечев е твърде амбициозен. Затова
по-вероятни са твърденията на негови съпартийци, че през фаталната
нощ е получил обещание за място в следващия парламент. А едва ли
някой се съмнява, че депутатското кресло е доста по-удобно от стола
в онзи батак, до който е докаран фонд „Земеделие”.
А същата сутрин пред портите на фонда на столичния булевард „Цар
Борис ІІІ” се разиграваха комични сценки. Освободените Мирослав
Николов и Виолета Александрова (бившите шеф и зам.-шеф на фонда)
безпомощно стояха в служебния си автомобил, без да могат да преминат
бариерата.
Последваха совалките им из парламента, политически изявления,
обвинения и т.н.
Развръзката дойде на 14 юли, понеделник. Тогава
шанс за рязък скок
в кариерата си
получи парламентарният секретар на земеделското министерство Атанас
Добрев, който беше избран за изпълнителен директор на фонда. Той е
магистър по стопанско управление от Великотърновския университет
"Св. св. Кирил и Методий".
„Начело на най-голямата финансово-кредитна институция в сектора на
селското стопанство е доказан професионалист. Убеден съм, че той
достойно ще отговори на очакванията на българските производители и
максимално бързо ще бъдат подписани всички одобрени близо 2500
проекта, които бившето ръководство на фонда забави”, заяви минути
след избора земеделският министър.
Атанас Добрев в продължение на шест години е заемал различни
длъжности във фонда и поне няма да пита къде е вратата. От 2007 до
2008 г. е съветвал председателя на Държавната агенция по горите, за
кратко е бил изпълнителен директор на Национален фонд "Българска
гора". Между 2009 и 2013-а е работил и в частния сектор.
Любопитна подробност е, че е брат на проф. Ваня Добрева, народен
представител от Коалиция за България. Изборът му е съгласуван с
премиера Орешарски.
Специално за селската програма временно ще отговаря досегашният
зам.-директор на фонда Атидже Алиева, която от осем години работи в
системата. Така по всичко личи, че двете партии, които подкрепят
кабинета „Орешарски”, най-сетне са постигнали консенсус за
структурата, която финансово обезпечава земеделския сектор.
Къде да седне Атанас Добрев обаче, се оказа едно от най-големите
предизвикателства в първия му работен ден. Кабинетът на
изпълнителния директор, включително диваните и столовете, се оказаха
затиснати под купища проекти, които отлежават от дълги месеци.
Всъщност сега
започва истинската
драма на предприемачите
които до последно са се надявали да правят бизнес с пари от
Програмата за развитие на селските райони. Ако са мислели, че
ядовете им приключват с края на войната за фонда, лъгали са се.
Около 1200 проекта за селски туризъм и микропредприятия (мерки 311
“Разнообразяване към неземедалски дейности“ и 312 “Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия”) ще трябва бъдат
преразгледани. Това признават от самото земеделското министерство.
Проектите са подадени още през май миналата година и е трябвало да
се обработят в рамките на три месеца.
Заявленията за подпомагане по двете мерки се разглеждат съгласно
правилата de minimis, т.е. общият размер на субсидията по всеки
проект не може да надхвърля 200 000 евро, а крайният срок за
подписване на договорите е бил 30 юни 2014 година.
Оказва се, че документите са разпечатани, минали са през комисия за
одобрение, но липсва финалният подпис на изпълнителния директор
Мирослав Николов. Всеки следващ на неговия пост ще е в нарушение,
ако парафира документи със стара дата.
Защо Николов е задържал проектите, може само да се гадае. Той
твърди, че не е имал физическата възможност да парафира толкова
много листа. Злите езици обаче говорят, че това е било защитната
мярка срещу натиска на министъра да го свали от поста през
последните дни на това правителство.
Сега ще се прилага новият Регламент на ЕК 1407/2013 г., който урежда
правилата de minimis за следващия програмен период 2014-2020 г.
Всички заявления, приети по старите правила преди 2014 г., може да
бъдат одобрявани и след 30 юни 2014 г. Условието е документите да се
разгледат според новите изисквания.
Казано по-простичко - отново започва преразглеждане на купища
проекти за селски туризъм и микропредприятия. Колко време ще е нужно
да се свърши работата, може само да се предполага. Сигурно е, че ще
трябва да се правят други наредби според новите правила, които
Брюксел все още не е одобрил.
Около
500 милиона евро са под риск заради случващото се в Държавен фонд
„Земеделие”, пресметна Ивайло Здравков, председател на Българската
асоциация на бенефициентите по европейски програми. Според
официалната позиция на аграрното ведомство това изобщо не е вярно.
Само че в бранша стават все по-притеснени. От скандала между фонда и
министерството големият губещ ще бъде земеделският производител,
смята Цветан Филев,
|
председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите
в България. Прав е, защото България в момента е на последната фаза в
договарянето на директни плащания за целия програмен период от 2015
до 2020 година. Но докато се вихреха скандалите, неусетно почти
приближи последният срок, в който страната ни е длъжна да каже на
Брюксел как ще прилага правилата на новата Обща земеделска политика.
До 1 август в ЕК чакат българската позиция, която според
евростандартите трябва да е съгласувана и с неправителствения
сектор.
И както обикновено се случва из нашите ширини - това се оказа
следващият повод за разправия
На 15 юли земеделското министерство официално публикува за
обществено обсъждане концепция за директните плащания. Документът е
изключително важен за целия отрасъл, защото определя кой какви пари
ще получава до 2020 г. Например субсидиите между 150 000 и 300 000
евро ще бъдат намалени с 5%. Сумите над 300 000 евро ще се орязват с
10%. Дребните производители пък ще имат право на фиксирана годишна
помощ до 1250 евро. За първите 300 декара ще има добавка върху
субсидиите, на още 25% отгоре се надяват младите фермери...
Поредната концепция се оказа поредният фалстарт, защото в бранша още
не бяха стигнали до консенсус по всички тези въпроси. И тутакси
кратковременното примирие беше взривено.
Не може съдбата на българското селско стопанство да се решава в
канцелариите, остро реагира млекопреработвателят Димитър Зоров,
който е и председател на Националния говедовъден съюз.
Чувстваме се обидени и омерзени, гневно подскочи Румяна Ангелова,
председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
И са прави, защото идва момент, в който цялото шоу трябва да
приключи. Става безвкусно и безинтересно.
Между два стола
До последно отстраненият изпълнителен директор на фонд „Земеделие”
Мирослав Николов отричаше да има втора длъжност във ведомството.
Списание „ТЕМА” обаче разполага с прелюбопитни документи, които
показват друго. Мирослав Николов като изпълнителен директор на фонда
на 12 ноември 2013 г. (броени дни след като е поел кормилото) е
възстановил Мирослав Николов, т.е. себе си, на длъжността началник
сектор в дирекция „Обществени поръчки” на Държавен фонд „Земеделие”.
(Той е работил в това ведомство, освободен е, впоследствие е
възстановен от съда, но предшественикът му Румен Порожанов отказва
да го върне на работа.)
Ден по-късно, на 13 ноември, когато се е оказал за кратко в отпуск,
заместничката му Виолета Александрова е подписала заповед, с която
го назначава за директор на същата дирекция.
Най-вероятно Николов е излязъл в неплатен отпуск, за да може да
отдаде всичките си сили и умения в управлението на институцията.
Дали обаче странните кадрови трансфери са нарушили действащите
закони, ще трябва да кажат компетентните органи. Те ще нищят и дали
двамата с Александрова са били в конфликт на интереси, защото освен
шеф и подчинен се явяват и съдружници във фирмата „М енд В
Консултинг”.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)