|
Държавата вече е в сигурни ръце – на виден конституционалист,
доказан демократ и европеец, човек с активна гражданска позиция. Или
поне така ни увери президентът Росен Плевнелиев, когато обяви
състава на правителството „Близнашки”
Любослава Русева
„Всичко в името на човека, всичко – за благото на човека!”
Проф. Георги Близнашки със сигурност помни крилатия лозунг от
времената на зрелия социализъм. Тогава тръгна и лафът, че всички
знаем името на човека, а човекът, говореше се, много се смял на
закачката. Въобще Тодор Живков имаше чувство за хумор – личеше си и
по речите му, твърдяха го и мнозина от контактувалите с бившия Първи.
Впрочем самият Близнашки е бил сред неговите съветници, но кой знае
защо днес не му е забавно това да бъде припомняно. „Не съм бил
съветник на Тодор Живков в онзи институционален смисъл, но съм
участвал в работни групи. Имал съм 1-2 срещи с бившия Първи в
кризисни ситуации, когато е трябвало да се чуе мнението на юрист.” В
такива моменти, изглежда, на държавния и партиен ръководител хич не
му е било до майтапи. И със сигурност внимателно се е вслушвал в
съветите на работните групи, щом на един конгрес със задоволство
обявява: „Доскоро се намирахме на ръба на една бездънна пропаст.
Вече направихме съдбоносна крачка напред!”
Сега ситуацията също е кризисна, но щом професорът по конституционно
право бе назначен за премиер на служебния кабинет, би трябвало да
отдъхнем с облекчение. Държавата вече е в сигурни ръце – на виден
конституционалист, доказан демократ и европеец, човек с активна
гражданска позиция. Или поне така ни увери президентът Росен
Плевнелиев, когато обяви състава на правителството „Близнашки”,
което по думите му щяло да работи за победата на обикновения човек.
Не е ли чудесно?
Още по-чудесно е, че веднага се разбра и кой е човекът, за чиято
победа ще се борят назначените за министри активисти на протестите и
кадри на ГЕРБ. Неговият силует изпъкна релефно на фона на служебния
кабинет, представен иначе като експертен и надпартиен (какъвто и
следва да е), а заявката, че ще се прави ревизия на завареното
положение, не остави никакво съмнение за намеренията му. „Ще бъде
изготвен пълен анализ на изпълнението на бюджета за 2014 г. към 31
юли и прогноза за края на годината. Ще извадим истината за финансите
в държавата, за дефицита, за фискалния резерв, за дълга, за
несъбраните приходи, за раздутите разходи, за неплатените сметки към
строители, общини, болници и други, за финансово необезпечените
обществени поръчки и договори.”
В речта си президентът беше много строг към предшествениците на
второто си творение, които със сигурност има ред основания да
критикува. От неговия патос обаче произтекоха няколко проблема, при
чието изброяване иронията ще е неуместна:
Фигурата на президента е надпартийна. Когато назначава служебен
кабинет,
от този кабинет се очаква да
е политически неутрален
По една проста и очевидна причина – основната му задача е да
организира честни и свободни избори. От него не се иска извършването
на чутовни реформи, нито пък да си зарови главата в ревизии, а да
изпълни това свое задължение, без да взема ничия страна в
предизборния период. Правителството „Близнашки” обаче е на път да
направи точно обратното, бомбардирайки ни с данни за лошото
наследство, т.е. обезпечавайки кампанията на опонентите на
предишната власт. Самият факт, че в него са известни лица от
протестите и кадри на сините и на ГЕРБ, вече го позиционира, което е
недопустимо.
Истината за управлението на Пламен Орешарски несъмнено трябва да
бъде извадена, но от редовно правителство, зад което стоят партия
или партии, избрани от суверена да го представляват. Но ще трябва
също така да се извади и истината за управлението на Бойко Бориков,
което приключи с опоскан фискален резерв и „изчезването” на 1.5 млрд.
лв. от здравната каса, с десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ
бизнес - не само заради невъзстановения ДДС, а заради невиждания
рекет от страна на „калинковата” администрация...
Всъщност тук е мястото да се попита защо
Плевнелиев не поиска ревизия, когато
назначаваше и своя първи служебен кабинет
Тогава, ако сте забравили, пак имаше протести, но още в
встъпителната си реч премиерът Марин Райков декларира, че няма да се
съобразява с недоволните граждани. „Ще слушам повече мълчаливото
мнозинство”, каза дипломатът, при положение че към онзи момент
социологическите изследвания регистрираха около 70-80% обществена
подкрепа за случващото се на улицата. А „на улицата” вече се бяха
самозапалили трима души, което идеше да подскаже на правителството,
че поема управлението на страната в особено тежка ситуация.
Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев дори я
сравни с национална политико-икономическа и морална катастрофа,
трета след „промяната”.
Президентът обаче не призова с апломб да се извади истината, защото
ставаше дума за наследството на издигналата го партия. Същата, която
не се поколеба да възседне протестите срещу управлението на
наследниците си, за да се върне на власт, понесена от гражданския
гняв.
|
Приел
- Предал
И същите протести, чиито активисти бяха наградени с постове в
президентската администрация и новия служебен кабинет – като
започнем от самия Близнашки, минем през Румяна Коларова и стигнем до
Христо Иванов.
Апропо, интересно е дали Иванов продължава да мисли същото, което
мислеше преди година. Тогава днешният министър на правосъдието каза
нещо важно: „Ако говорим за операция „Чисти ръце” (позицията на „Протестна
мрежа”), това не може да не включва и изрично искане Борисов и
Цветанов да напуснат политиката. След появяването на площада на тези
две мутри като официализирани съорганизатори на протеста, позицията,
че сега протестираме срещу Орешарски, а когато ГЕРБ дойдат на власт,
ще протестираме срещу тях, става невъзможна за удържане.” Все пак
този умен човек надали не си дава сметка, че участва в поредната
операция по улесняване на връщането им – този път под формата на
служебен параван...
Написах „поредната” неслучайно, тъй като за година и нещо бяха
изпробвани различни варианти. Когато пърформансите и ивентите се
изчерпаха, се тръгна към изкуствено провокирани сблъсъци с полицията,
надлежно отразявани от телевизиите. Когато и те не сполучиха, дойде
ред на университетските окупации, с което „революцията” окончателно
придоби фарсов характер. Когато се видя, че и така няма да стане,
президентът предложи продължение
на протестите „с мирни средства”
– референдум за изборните правила. Мигом се състави инициативен
комитет, а проф. Близнашки пъргаво го оглави. И само ден след
учредяването му комитетът се срещна с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов,
който обяви: „Изцяло ще подкрепим професорите и подписите, които ще
събираме, ще отидат в техния щаб. Ако пожелаят да подпомогнем техния
щаб или това, което правят, с финанси, технически възможности. Поел
съм ангажимент, че партията ще направи всичко възможно да събере
поне 500 000 гласа. За целта в Казанлък събирам всички кметове на
ГЕРБ, областните ни ръководители.”
Факт: Борисов наистина изпълни „обещанието” си. На 9 март лично
връчи на Близнашки папките, предадени от местните структури, а на
следващия ден комитетаджиите тържествено ги внесоха в парламента.
Както се разбра още тогава, повечето подписи са събрани от ГЕРБ;
по-късно стана ясен и механизмът на „събирането” им. Във всеки
случай след като една пета от подписката се оказа фалшива, се появи
сериозното подозрение, че в контролираните от ГЕРБ общински
администрации е паднало трескаво ровене в масивите с лични данни на
гражданите...
Вероятно воден от кариеристични подбуди (след година и нещо изтича
мандатът на съдиите в КС от президентската квота), професорът
конституционалист заложи своята репутация, превръщайки се в лице на
тази подмяна. При това го направи, без да му трепне окото, дори не
изпита капчица неудобство, когато ГРАО извади на светло над 100 000
подправени подписа. Продължи да обикаля ухилен до ушите по
телевизиите, за да бълва клишета за гражданската енергия и да
развява гигантското си его. И този човек, представете си, ще трябва
да организира честни избори в качеството си на служебен премиер!
Хубавото е поне, че при целия този абсурд не губим чувство за хумор.
Един приятел даже написа във Фейсбук ироничен опус във възхвала на
кабинета:
„От днес решавам, че това правителство вече ме кефи, като
аргументите ми са:
1. Никоя друга държава няма пребиван от гангстери финансов министър.
2. Да си имат правителство, за протестърите е най-бързият и сигурен
начин да се изпокарат зверски.
3. Премиерът - комунист до костите на мозъка, живковист и прочие
кариерист, ще разкаже играта на тази държава. Тя заслужава именно
това - изборите да прави човек, който внася над 100 000 фалшиви
подписа за референдум.
4. Анархистичният хаос, в който вече изпадна държавата, може да
прерастне в по-готина и всеобхватна анархия.
5. Връща се Борисов, циркът ще е абсолютен!”
Като се замисля обаче, Тодор Живков е успял да каже всичко това само
в онези две изречения за бездънната пропаст и съдбоносната крачка
напред...
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)