Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Сейшелите – отломки от Гондвана
 

Райският архипелаг от 115 острова предлага много красоти и изненади, сред които са и кухите орехи на реликтовата сейшелска палма – колкото екзотични, толкова и еротични, защото напомнят женски задни части

 

Александър Федотов
Снимки авторът
 

 

Помните ли древния суперконтинент със странното име Гондвана от училищните часове по география? И да помните, едва ли ще се сетите, че разцепилият се в праисторически времена Гондвана е „майка” не само на цяла Африка, Индия, Южна Америка и даже на Антарктида, но и на група миниатюрни островчета в Индийския океан – Сейшелите. Те също преди 200 милиона години са били част от изчезналия мистериозен континент.

Днес Сейшелските острови са независима от 1976 г. африканска държава, разположена върху 115 острова, някои от които на разстояние до 1500 км един от друг. Намира се малко под екватора, източно от Кения и Танзания и северно от Мадагаскар и Мавриций. Териториалната разхвърляност на архипелага гарантира обширна зона за приоритетни права засега само в риболова, а в бъдеще, ако бъдат направени нужните сондажи, и в добива на нещо хем полезно, хем, уви, застраващо екологията.
За някои Сейшелите са райско място, защото са офшорна зона, удобна за укриване на недотам честно спечелени пари. За други по-важното е, че островите са природен резерват с постоянна температура, ненадвишаваща 30 градуса. Вярно, мусонните валежи тук продължават... десет месеца. Но редуването на дъжд и слънце е постоянно, така че никой няма да се почувства некомфортно в сейшелската слънчево-облачно-дъждовно-задушно-освежаваща атмосфера.

На архипелага живеят само 90 000 души

Почти цялото население е концентрирано на главния остров Махе (Mahe), където е разположена и столицата Виктория. За разлика от Мавриций, Малдивите и даже Реюньон на Сейшелите няма грамадни хотели, които да развалят природната хармония. Това съвсем не означава, че луксът и разкошът тук са непознати. Напротив – целта е да се задоволят както непретенциозните търсачи на природни красоти, така и разглезените световни знаменитости, които обичат да си почиват тъкмо на Сейшелите заради отличните условия за скриване на личния живот от ненаситния апетит на папараците. Гъстата зеленина на няколкото годни за туризъм острова не допуска нежелани погледи към бутиковите хотелчета, предлагащи спокойствие, усамотяване, дайвинг, риболов, гмуркане и какво ли още не.
Годишният брутен продукт на глава от населението на Сейшелите е 11 000 щатски долара, което отрежда на страната трета позиция в Африка след Либия и Габон – държави, където има не просто много, а страшно много петрол. Вероятно финансовото благополучие на сейшелците идва от високите доходи от офшорната зона и туризма. Към това трябва да добавим риболова и рибната промишленост, подправките и плодовете.
Архипелагът е открит през VІІ век след Христа от арабските търговци, които по онова време започват активно да кръстосват Индийския океан в търсене на стока и на роби. През 1502 г. прочутият португалец Вашку да Гама акостира тук и даже възнамерява да построи пристанище, за да го използва като междинно по пътя към Индия. През 1742 г. архипелагът е превзет от французите, които през 1770 г. се установяват уж трайно, но през 1814 г. са изместени от англичаните. Сейшелите остават британски чак до 1976 г., когато получават независимост.
Етническото разнообразие на заселвалите се тук общности личи и днес: кожата на местните жители варира от много черна до почти абсолютно бяла. Повечето сейшелци са всъщност креоли, затова и официалният им език е сейшелският креолски, но всички говорят английски. Някогашното френско присъствие също е оставило следа – по основната сейшелска телевизия SBC новините първо вървят на креолски, после на английски и най-накрая на френски. А говорителите са едни и същи – тоест полиглоти. На Сейшелите препредават без превод новинарски емисии на почти всички световни телевизии, в това число BBC, CNN, Russia Today, TF5 и т.н. Игралните филми също вървят

без превод на креолски

което предполага висока езикова култура на местното население.
За Сейшелите казват, че е най-спокойната и дружелюбна страна в Африка. Убедихме се в това още на сутринта след пристигането ни, когато се озовахме на близката автобусна спирка, за да отидем в столицата. Естествено и непринудено се запознахме с всичките чакащи като нас пътници. Дружелюбието се е превърнало в национална черта на сейшелците. Подозирам, че има и друга причина. През последните години чуждите туристи намаляха драстично заради високите цени. Затова всеки чужденец е добре дошъл. А дали ще дойде там втори път, зависи и от портфейла му, защото на Сейшелите действа двойният стандарт, както и у нас едно време – чужденците плащат няколко пъти по-скъпо от местните. Например 5-минутно придвижване с такси от летището до близкия хотел ни излезе 25 евро! Разбира се, местните се возят с градски или по-точно с междуградски автобуси, за които билетите струват еднакво за всички независимо от националността – по 25 цента. Впрочем автобусният транспорт е изключително удобен. Пътищата не са широки, но са добре асфалтирани и обикалят главния остров Махе по периметъра. На централната автогара в столицата Виктория цари пълен ред – всеки чака на съответната опашка, а автобусите пристигат строго по разписание. Няма и помен от обичайните за Африка хаос и навалица. На другите острови поради малката им площ няма градски транспорт.
Английското колониално минало се усеща и до ден днешен в обратното на нашето движение. Никак не са малко и частните коли, но не видяхме нито един джип или някакво друго луксозно возило, което да демонстрира финансовото благосъстояние на своя притежател. Явно снобизмът на Сейшелите, ако въобще го има, се измерва с друго.
Не видяхме мизерия, нито просяци. Всички изглеждат доволни и сити. Нещо повече – доста местни жени и по-рядко мъже имат наднормено тегло. Сред младежите, както и в повечето африкански страни, Боб Марли продължава да е кумир – прическите и плетените шапки в негов стил са навсякъде. А децата... Те навсякъде по света са красиви, но малките креолчета с бликащите усмивки и грамадните очи са сякаш ненадминати...
В свободното си време

сейшелците обичат да ходят на пикник

Организират си ги на строго определени места – обикновено до плажните ивици, но никога на самите плажове, които са девствено чисти. Местните идват да плажуват на групи – по няколко семейства, с много деца. Изкарват така цял ден. Жените рядко влизат в океана. Обикновено някой от мъжете или младежите наглежда къпещите се малчугани.

 

Кухите орехи на сейшелската палма изглеждат колкото екзотично, толкова и еротично – напомнят женски задни части

Плаж на остров Махе

Освен с белия пясък и с традиционните кокосови палми Сейшелите са известни също и с факта, че са единственото място в света, където расте прочутата реликтова сейшелска палма или лодоицея (Lodoicea maldivica). Тя вирее на островите Праслен (Praslin) и Курьоз (Curieuse). Наричат я още Coco de Mer. Кухите орехи на сейшелската палма често били отнасяни от океанските вълни на изток – към Малдивите. Затова на латиница я наричат малдивска лодоицея. Плаващите в Индийския океан моряци са намирали орехите и в открито море. Ето защо са смятали, че неизвестното растение вирее на океанското дъно. Тежките до 25 килограма орехи по форма наподобяват женски задни части. Изглеждат повече от екзотично, направо еротично....
До реликтовите палмови гори, високи до 25-35 метра, днес може да се отиде с катамаран от остров Махе. Както всичко на Сейшелите, това еднодневно удоволствие също е скъпо и струва на туристите по 200 евро на човек. Ако ви е страх от океанските вълни или не ви се дават толкова пари, отидете в ботаническата градина във Виктория, открита през далечната 1904 г. Там също има няколко сейшелски палми. В някои магазини орехите се продават като сувенири, но цената е доста висока – по няколко хиляди евро. Да-да, бутикова държава, бутикови цени... Износът на орехите на Coco de Mer без сертификат е абсолютно забранен.
Неотдавна летището в Махе бе купено от авиокомпанията Etihad на Абу Даби. След което започна и

междуарабската борба за въздушно надмощие

в небето над Сейшелите. Обединените арабски емирства (ОАЕ), част от които е Абу Даби, неочаквано забраниха полетите до Виктория на катарските авиолинии, с които трябваше да пътуваме със закупени половин година по-рано билети. По изгодния маршрут освен Etihad днес лети още една авиокомпания от ОАЕ – Emirates. Уви, за това научихме едва на нашето летище по време на чекинга. Но служителите в Qatar Airways перфектно си свършиха работата: успяха да ни доставят до Виктория през Найроби. Закъснението от първоначалния ни план беше само няколко часа. И то при положение че освен двете компании от ОАЕ до Сейшелите летят още само три – на Кения, Етиопия и Мавриций. Излиза, че освен бутикова Сейшелите са и трудно достижима държава...
Столицата Виктория ни посрещна с евтини пазари с подозрителни стоки, с изобилие от плодове и зеленчуци и с повече от скромни откъм асортимент магазини. Сейшелите произвеждат само рибни консерви (основно от риба тон), подправки и черен чай с канела. Всичко друго е вносно. Местните зеленчуци имат смущаващо малки размери и изглеждат някак си неузрели – доматите са жълто-червени, краставиците са криви и пъпчиви, без никакъв шанс да пробият в Европейския съюз... Но пък чудесната прясна риба е в изобилие. Вярно, скъпа е. Може да си купите лиценз (доста дълбоко трябва да се бръкнете) и сами да опитате късмета си с въдицата. Пред очите ни едно германско семейство отплава с лодка в океана и се върна след два часа с богат улов от риба тон и морски костур.
На Сейшелите върви бурно строителство на ваканционни селища. Къщите в тях се продават главно на чужденци. Една такава зона се намира съвсем близо до Виктория. Както в някои страни от Персийския залив, така и тук работната ръка идва главно от Индия и Шри Ланка. На архипелага живеят

потомци на индийските слуги

някога докарани от англичаните. Във Виктория за тях е построен индуистки храм. Периодично през града преминават камиони, в чиито каросерии клечат мургавите работници. Гледката е много смущаваща. В сравнение с местните жители тяхното положение е окаяно, но явно по-добро от това в родината им. Според един от возилите ни таксиметрови шофьори средната заплата на Сейшелите е равна на 400 щатски долара, президентът на страната взима около 10 000 долара, а министрите – към 6000. Лекарите също са добре платени – те средно взимат по 3200 долара. Подобен стандарт за малка африканска страна е направо приказен.
На един от островите на сейшелския архипелаг – Ла Диг (La Digue), се намира най-често сниманият в света плаж. Тъкмо там направо върху пясъка се извисяват кафяво-бежовите обли скали – реликтовите остатъци на някогашен Гондвана. Гледката наистина е фантастична, даже по време на мусон. Имаш чувството, че скалите са „пипнати” от някакъв скулптор великан, който ги е подредил върху пясъка така, че хората да минават между тях, под тях и даже над тях... И всичко това – на
фона на буйна тропическа растителност и под бдящия поглед на хиляди палмови раци, изкопали дупките си между дърветата.
Пак там, на остров Ла Диг, се намира и къщата, в която се развива действието на един от филмите с участието на прочутата в миналото еротична киногероиня Емануел (Emmanuelle), изиграна от починалата наскоро Силвия Кристел. Малко по-нататък от култовата постройка ни очакваха не по-малко прочутите сейшелски костенурки. Може би и те живеят тук от времето на Гондвана?...

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co