|
„Лудогорец” сътвори сензация, спечелвайки битката на „Васил Левски”
и влизайки в групите на Шампионската лига, но каква е реалната цена
на този успех
Ян
Евтимов
Вечерта на 27 август (сряда) 2014 г. ще остане в историята на
българския клубен футбол. Едва ли има някой, който да не е разбрал
какво се случи в този ден. Екотът от драматичното влизане на „Лудогорец”
в групите на Шампионската лига стигна до медиите по целия свят,
които останаха втрещени (в положителен смисъл) от начина, по който
българският шампион отстрани румънския „Стяуа”.
И има защо – едва ли някой може да си спомни футболен мач, в който
не просто изоставащият в резултата отбор вкарва гол в последната
минута на редовното време, но и след това остава без вратар за
дузпите, а централният защитник, който го заменя, се превръща в
герой на мача. Тук трябва да се съгласим с германския Bild, който
описа двубоя като „един от най-впечатляващите в цялата история на
Шампионската лига”.
Изброеното дотук е само частица от уникалната история на тази среща,
противопоставила шампионите на две съседни балкански страни. Всичко
започна още от изненадващото и несъвсем справедливо преместване на „Лудогорец”
в по-долната урна при тегленето на жребия за плейофите в турнира.
Тогава УЕФА направи огромен реверанс към шотландския „Селтик” и го
върна в надпреварата, след като тимът бе категорично надигран и
отстранен от полския „Легия“. Отборът от Варшава обаче бе допуснал
непростима грешка – включи в игра футболист, който се оказа, че е
наказан за този двубой, и това коства на клуба мястото в плейофите и
доведе до дисквалификация. Така „Селтик”, който има по-висок
коефициент от „Лудогорец”, измести „орлите” от урната на поставените
само за да отпадне повторно от надпреварата след загуба от скромния
тим на словенския „Марибор”. Българският шампион пък изтегли един от
най-тежките възможни съперници в лицето на
„Стяуа”, носител на трофея
от далечната ’86-а година
Тогава започна и „войната” между румънци и българи – първо „Лудогорец”
отмъкна нападателя на „Ботев”-Пловдив Юнес Хамза под носа на „Стяуа”,
след което той и румънският футболист на „орлите” Козмин Моци се
заканиха, че в първия мач в Букурещ на тяхна страна ще застанат
феновете на бившите им клубове в първенството на север от Дунав.
Последва и мерене на финансовите възможности на двата противника. В
крайна сметка „Лудогорец”, който разчиташе и на българска подкрепа
от трибуните, излезе видимо притеснен в гостуването си (неясно защо)
и логично загуби, макар по драматичен начин в самия край на двубоя.
Медийната война очаквано продължи и до реванша в София, като
румънците се похвалиха, че за тях ще вика публиката на ЦСКА. Може би
тъкмо от това съображение у нас пристигнаха по-малко от 1000 съседи,
които бяха достатъчни да всеят смут по улиците на София и да
създадат работа на полицията. По време на мача обаче никой така и не
чу агитката на „Стяуа”, като единствено на моменти се прокрадваха
мощни викове „це-се-ка”, които обаче бързо биваха заглушени от „българи
юнаци”.
Кулминацията обаче бе шутът от воле на резервата Вандерсон, който
върна българския шампион в битката за групите тъкмо когато вече
всички го бяха отписали, а ръководството вероятно вече се е надявало
да изтегли по-лесен съперник за групите във втория по сила
европейски клубен турнир Лига Европа.
Но и този голям момент ще бъде забравен по-скоро, отколкото
случилото се след това, когато минута преди края на продълженията
Владислав Стоянов фаулира откъсващия се сам срещу него футболист на
„Стяуа”. Вратарят бе длъжен да си изкара червен картон, за да остави
своите в битката. Тъкмо тогава се роди героят в лицето на Моци –
защитникът облече екипа на резервния страж Чворович и показа завидни
вратарски умения. Това което последвалото е вече история, но каква
само!
И това
не е българска приумица, а факт, посочен от световните медии. След
срещата те написаха следното:
Yahoo.com: „Пълна лудост, трудно е за вярване, че се случи
наистина.”
Prosport (Румъния): „Румънец унищожи мечтите на „Стяуа”. Моци е
герой в България.”
Daly
Mirror по адрес на Моци: „Поздравяваме Ви, сър.”
ВВС: „Футболен празник, който дълго ще се помни”, като от изданието
поясняват, че при решителната седма дузпа Моци е излязъл доста
напред, което е забранено, но „на кого му пука”.
|
Козмин Моци след спасяването на победната дузпа
Играчите на "Лудогорец" се втурват към Козмин Моци след победната
дузпа
Английският вариант на yahoo – eurosport.yahoo.com, пък предположи:
„Единственият въпрос сега е кой ще изиграе ролята на Моци в
Холивуд.”
В крайна сметка румънците загубиха втората битка на стадион „Васил
Левски”, а с това и войната с „Лудогорец”. Най-болезненото за тях
бе, че
именно румънец се превърна в
екзекутор на техните надежди
Моци стана герой за родния клубен футбол, както и за световните
медии, с двете дузпи, които отрази. Веднага след победата той и
съотборниците му казаха, че още не съзнават напълно какво са
постигнали. Стореното от тях обаче определено бе нещо за историята и
каквото и да направят в груповата фаза, представянето им ще бъде
запомнено като успешно, както това се случи 8 години по-рано с тима
на ”Левски” – първия български участник в груповата фаза на турнира.
Не би следвало да има българин, който да не се радва за постигнатото
от разградчани, въпреки че и такива мнения се очакват. Все пак тези
хора трябва да запомнят, че „Лудогорец” представя България (и то
значително по-успешно от ЦСКА, „Левски” или който и да е друг наш
тим през последните години) независимо колко наши сънародници има в
състава му, какъв е броят на привържениците на клуба и колко предани
са те. Точките, които отборът печели, вдигат не само неговия
коефициент в Европа, но и този на България – например само
благодарение на представянето на „орлите” през последния сезон и
след въпросния успех (в сряда) България се доближи максимално до
Шотландия в класирането по държави на УЕФА. При запазване на тази
тенденция на растеж в коефициентите след няколко години бихме могли
да се надяваме дори на втори български тим в квалификациите на
Шампионската лига, или най-малкото повече родни клубове в
евротурнирите. Това би бил истинският успех за България и това е
реалната стойност на успеха на „Лудогорец”.
Начинът, по който отборът от Разград се развива, трябва да е пример
за всички наши тимове. Успехът на разградчани безспорно се дължи на
парите, но те не са единственото важно в случая – те са само
средството. Дисциплината, старанието и сериозната работа са не
по-малко важни за този прогрес. Така въпреки спорните решения на
ръководството за няколко поредни треньорски рокади тимът запази
ядрото си и постигна нещо голямо за България. А с тези Ђ8.6 млн.,
които клубът ще получи само от участието си в груповата фаза на
Шампионската лига (без бонусите при евентуални точки – Ђ1 млн. за
победа и 500 хил. за равенство), ще е същинско чудо, ако друг отбор
им отнеме короната в „А” група в идните няколко години, така че
останалите клубове от родния елит трябва да стискат палци
„Лудогорец” да трупа все повече точки на името на България.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)