|
Хората зад малкото онлайн радио нямат нищо общо с героите на Толкин,
но и те са способни на геройски дела
Елица
Димова
Противно на всички очаквания и градски легенди вместо надолу към
мазето с хобитово очарование и слава ние катерим пореден етаж
нагоре. Андрей поддържа добро темпото и почти като Толкинов герой
сервира изненадите само във върхови моменти. “Не се чуди, вече сме
радио “Таванка”, смее се той и завърта ключа на таванско помещение в
сграда, разположена в сърцето на София. В този миг подземният имидж
на онлайн радио “Землянка” напълно рухва: бели стени, големи
прозорци, панорамни градски гледки и само опакованите с чували от
юта стени напомнят за ъндърграунд мисията на джобната медия.
За „Землянка“-та се говори отдавна, но се знае малко. Или поне не от
хората, които започват и завършват деня си като в онази песен от
началото на 80-те - „с първа програма“. Историята им е по младежки
наивна, безразсъдно смела и пълна с възходи и падения. Основните цел
и идея обаче са едни и същи от старта им през 2009 г. до днес:
„Землянка“-та да бъде притегателна междукултурна точка за цветни,
нестандартни и хора с интересна и различна гледна точка към света. С
други думи, онлайн каналът предлага музика, която не звучи в
традиционните медии, култура - встрани от „ежедневния афиш“, и
публицистика от чисто нови остриета в жанра. И всичко това подчинено
на професионални правила, стандарти и програмна схема като на
„големите“.
Онлайн ъндърграунд
У нас онлайн каналите създадени от ентусиасти и излъчващи музика 24
часа в денонощието, трудно могат да бъдат преброени. Но
радиостанциите в мрежата създадени по образ и подобие на
традиционните, са по-малко от пръстите на едната ръка. През пролетта
на 2011-а студентското онлайн радио „Реакция“ привлече общественото
внимание с няколко светкавични новини около шумната дискусия за
съществуването (или не) на Ботаническата градина на СУ в Балчик. За
една нощ радиото се превърна от извънучебно забавление в истинска
медия, но нямаше кой да последва примера му. Всъщност опити имаше,
но до един дадоха на късо. Единствено четирима приятели и
състуденти, затворени в едно мазе на ул. „Добруджа“, от 2009 г.
насам се опитват да я карат по-сериозно и по всичко личи, че
успяват.
„Бяхме шепа приятели – все още студенти във Факултета по
журналистика, и често с Дорейд Ал Хафид си говорехме, че има
страхотна нужда от алтернативна медия, която да бъде по-вглъбена в
случващото се около нас. Без значение дали говорим за музика, книги,
изкуство, свят, политика или спорт. Платформа, която да бяга от
масовия вкус и да показва богатството на онези стилове, групи,
филми, заглавия, събития, истории, факти, горещи точки и др., които
не намират място в традиционните медии. Или пък новини, които
дежурно отпадат от вечерните тв и радиоемисии“, споделя Цвета
Варадинова.
В онзи момент по-лесно е да направят печатно издание, в което да
задълбаят в посоката, която искат, но „Землянка“ нямаше да е същата,
ако всичко беше толкова лесно. „Понеже сме луди глави, вместо да
правим онлайн радиото от дневната на някой от групата, решихме да си
наемем помещение. Взехме мазето и го напълнихме с любимите си книги,
музикални дискове, апаратура - който каквато имаше, приятели носеха
подаръци, даваха съвети, учехме се взаимно на по-техничарските неща
и всичко изглеждаше готово за големия старт. Още тогава всички
работехме и можехме да си плащаме наема, както и авторските права от
джоба. Направихме пробите и дни преди да срежем лентата,
„Землянка“-та се наводни.“
Срещу течението
Потъва всичко – дискове, апаратура, книги, както и мечтата на Цвета
– човека, който отговаря за книжните ревюта в медията, да създаде
малка библиотека в студиото, която да бъде удобна културна спирка в
сърцето на града. „Чета много и често приятели ме търсят за
препоръки, затова искам да има място, на което да споделя
най-добрите книги, до които съм се докоснала“, допълва момичето,
което още се инати и не се отказва от мечтата си. И докато Цвета и
Дорейд газят водата на потъващия кораб, а част от екипа се разотива,
в мазето се появява Андрей. Определя себе си като „професионален
радиослушател“. „Страшно много обичам да слушам радио. Не ми е
същото да си пусна любимата музика вкъщи – усещането е различно.
Затова пристрастено години наред слушах българската програма на Rfi
радио и щом я закриха, не можех да си намеря място“, обяснява Андрей
Аспарухов, който днес реди и пуска музиката по радио „Землянка“. Чул
от приятел на приятел, той стига до наводненото мазе и предлага
помощта си. Учил е финанси и икономика, работи на парче „пиарски
неща“, тонрежисьорски пулт вижда за първи път в онлайн радиото и се
обучава в движение. „Учех между ремонта, създаването на новия сайт,
реденето на програмата, набирането на водещи и оформянето на
необходимите документи, разрешителни за права и др.“, допълва
Андрей, който прекарва между 6 и 12 часа в студиото.
Възстановят мазето от нулата – Веселин Митев от „Исихия“ изработва
приказните хобитовски глинени сводове и дупки в стените, приятели
отново помагат и на „Землянка“ някак й потръгва през 2012 г. В ефира
се завъртат двете публицистични предавания „Шило и шумки“ с Драгомир
Иванов и „Глобални гласове“ с Методи Герасимов, които нажежават
мрежата до червено. Обсъждат се теми и проблеми отвъд фасадната
ангажираност на публичното мнение с краткотрайни и манипулирани
скандали, гостуват и познати лица от малкия екран, и експерти, и
неочаквани коментатори. Оттогава до днес и филмите в
предаването за кино са предимно ирански, индийски, скандинавски и
|
турски, но много далеч от тв сериалите. Музиката по правило е
различна: дъб степ, чилаут, готик, метал, класика, етно. С времето и
предаването „Музиката е свободна“ добива особена популярност с
амбицията си да открива и да предлага на слушателите
най-качествените албуми за свободно (легално) сваляне в интернет.
„Много автори лицензират произведенията си под Crearive Commons и
предлагат свободно своето творчество. Те не са промотирани от
музикални компании и техните права върху собствените им произведения
не са купени. Много от тях въобще не са аматьори, а напротив –
талантливи и интересни музиканти. Някои по-малки музикални компании
също издават свободни албуми, за да популяризират своите
изпълнители, а други компании - така наречените интернет лейбъли, са
се посветили на издаването на музика единствено в дигитален формат и
разпространяването й в мрежата. Повечето такива лейбъли са напълно
безплатни, други искат заплащане, а трети приемат малки дарения“,
обяснява концепцията на предаването си водещият dj Altais.
Тавански истории
Внезапно радио „Землянка“ се озовава на тавана, след като интересът
към медията се засилва, а предложенията за авторски предавания се
трупат и мазето отеснява. Следва и хакерска атака на сайта, която
трие почти целия архив и Цвета и Андрей решават, че е ред на новото
ново начало на радиото. Пък дори и в противовес с името „Землянка“ –
на тавана.
„Мястото беше емблематично за нас – ъндърграунд е, намеква, че
дълбаем надълбоко в темите, но няма нищо партизанско като замисъл -
смее се Андрей. - Много по-важно е това, към което се стремим: да
бъдем общност от съмишленици, макар и различни в интересите и
вкусовете си. Неслучайно се наричаме блог-радио, защото с Цвета и
Дорейд даваме основата: техническата поддръжка, мястото за срещи и
идеи, посоката, ако щеш, а студиото е просто платформа за автори с
интересни виждания. Без значение дали говорим за журналисти, диджеи,
актьори, или просто отдадени на хобито си киномани, меломани,
спортни фенове и др. И най-хубавото е, че сме различни – сред нас
има всякакви хора: графични дизайнери, доброволци като мен,
студенти, монтажисти, репортери, диджеи, продавачи в магазин и
такива, които още работят върху себе си...“, намига Андрей.
Преди време студиото на „Змлянка“ се превърна за малко и в
дарителски пункт, в който хората носеха най-необходимото за
сирийските бежанци от лагера в Пъстрогор. „Затова смятам, че тук не
сме екип, а общност от приятели и съмишленици. Всички сме граждански
активни, ангажирани социално и знаем какво е да оцеляваш с малко“,
усмихва се тонрежисьорът, намеквайки за тоталната липса на реклами в
ефира на радиото. „Може да има някога, но само на събития и
инициативи – алтернативни музикални или културни фестивали, дискусии
и семинари, които на нас самите да са ни интересни. Но не и спотове
за прах за пране и бира“, категорична е и Цвета.
Некомерсиалният характер на медията, полупразните джобове на
общността от ентусиасти и поредната хакерска атака, която срива
системите им, биха били идеалното оправдание за края на “Землянка”.
Но това звучи твърде лесно за хора като Цвета и Андрей. Причината
днес онлайн радиото да започне всичко отначало и със зъби и нокти да
оцелява звучи простичко. „Има хора, които вярват в такъв тип каузи
като нашата, но си остават само с вярата. Същото е, когато четем
хубава книга и се вдъхновяваме от героя в нея. Въодушевяваме се от
това, което прави, но си казваме – дотук! Това не се случва в
реалния живот. А ние сме обратното на тази нагласа – знаем, че
всичко е възможно“, убедени са Цвета и Андрей. Дори и блог-радио
„Землянка“.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)