Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Неизбежно ли е поскъпването на тока
 

Потребителите ще плащат за стари грехове в енергетиката. Новата шефка на ДКЕВР ще им помогне

 

Димитър Събев


Електроенергията за бита и за малкия бизнес ще поскъпне от 1 октомври. Сякаш никой вече не се съмнява в това, тъй като обществото доста време беше подготвяно за повишението с тревожни изказвания на министри и с умни коментари от мастити експерти. Като главна причина за по-високите цени се изтъква лошото финансово състояние на Националната електрическа компания, която трупа „дефицити в системата”. Бъдещето й се рисува като граничещо с безнадеждност.
Въпросът с колко точно ще се вдигне токът е по-сложен. На теория единствено независимият енергиен регулатор ДКЕВР може да знае. Но отдавна никой не възприема сериозно тази комисия за „независима”. Поредната подмяна на състава й, извършена от служебното правителство, го потвърждава. Не ценови разчети, а съобразяване с частни интереси ще определят новата цена на електричеството.
Обречени на регулация
След яростните улични протести през февруари 2013 г. електроенергията поевтиня с близо 14%. Токът в България е най-евтиният в Европейския съюз, но заради ниския жизнен стандарт относителната му цена за населението е висока. Според Евростат електричеството излиза на хората у нас по-скъпо по сравнение с Франция, Великобритания, Белгия, Гърция, Чехия и редица други. Ако ДКЕВР се съобрази с искането на EVN за 17.9% повишение от първи октомври, дори ще влезем в челната група на Европа по скъп ток, предвид покупателната способност.
Ерата на евтината енергия е вече минало, но българската енергетика е специален случай. От социализма наследихме огромни енергийни мощности, в същото време заради стремеж към енергийна ефективност и заради демографската и икономическата криза потреблението спада. Свръхпроизводството не може да дръпне цените надолу, тъй като през годините са подписани дългосрочни договори за задължително изкупуване на произведената електроенергия - по високи цени.
Заявените от електроснабдителните дружества количества, които се очаква да бъдат доставени на регулирания пазар в периода 1.07.2014-30.06.2015 г., са около 16.2 млрд. кВтч. В предходната година са продадени 23 млрд. кВтч. За големия спад има няколко обяснения, които не са предмет на този текст. По-важно е, че ако пропорциите се запазят, България би била длъжна да изкупи от производители повече електроенергия, отколкото регулираният пазар ще поеме.
Само американските централи в басейна „Марица-изток” ще ни продадат 11.5 млрд. кВтч. Със заводските, топлофикационните и ВЕИ централите задължителното изкупуване се простира върху 17.2 млрд. кВтч. В ценовия микс няма да остане място за евтината енергия на АЕЦ „Козлодуй” и на ВЕЦ – тя ще отиде на свободния пазар предимно за износ, а българските граждани ще плащат скъпите енергоизточници. При този сценарий цената на тока ще се повиши с над 50%, изчислява Еленко Божков, доскоро член на комисията за енергийно регулиране.
За да избегне подобен развой на събитията, ДКЕВР взе няколко решения, които очаквано не бяха по вкуса на големите играчи. От първи юли количествата енергия, които НЕК планира да изкупи по скъпите договори, бяха намалени близо два пъти. Направен бе анализ на задълженията на обществения доставчик и загубите бяха отнесени в различни категории. Това е важен момент, тъй като от 3 млрд. лв. дупка в НЕК половината са определени като дългосрочни инвестиционни разходи, които не следва да се компенсират с цената на тока за бита. Става дума за близо 700 млн. лв., похарчени за ВЕЦ „Цанков камък”, и още 800 млн. лв. за АЕЦ „Белене”.
Между 5 и 50 процента
1 млрд. лв. от оставащата загуба на НЕК ще се „разчистят” в 5-годишен период благодарение на ценовото решение на ДКЕВР от 30.06.2014 г., твърди Божков. То посяга на комфорта на електроразпределителните дружества, но запазва цените за гражданите. Най-голям луфт се обира с признатите технологични разходи: при средно 4-5% в ЕС у нас дълго време се работеше с 15%. Разликата е чувствителна, тъй като технологичните разходи в крайна сметка се плащат от потребителя. Те бяха намалени на 8%, в момента енергийното лоби ги иска поне 10%.
Друго несъгласие има във връзка с балансиращия пазар. Той заработи с реален сетълмент от 1 юни и изисква 
 

 

 

Бившият член на ДКЕВР Еленко Божков

 

производителите и потребителите на електроенергия да подготвят седмични графици. Процесът се диспечира от Електроенергийния системен оператор, който при разминаване с прогнозите последователно активира или деактивира енергийни мощности. Отклоненията от плана излизат скъпо. ДКЕВР иска 2% толерантност за дисбаланс, доставчиците - 5%.
Комисията освен това е ограничила до 2% надценката на тока, която ЕРП може да слагат. На база извършените през годината одити е въведена и горна граница на приходите, които компаниите добавят към оперативния си резултат. Дотук с мерките, които пазят крайния потребител от поскъпване: дори този план да се изпълнява, което далеч не е сигурно след рокадите в ДКЕВР, в НЕК остава около половин милиард лева дефицит. Разчетите на регулатора показват, че тази сума и някои други задължения, включително онези 93 млн. лв., дължими след отмяната на 20% такса върху ВЕИ, може да се компенсират с поскъпване на тока от порядъка на 5%. Експертите считат, че приблизително толкова е социалната търпимост.
Новите лъвове имат друга нагласа. Хомогенната гилдия на българските икономисти, които посрещнаха с възхвали приватизацията в енергетиката, довела до необходимостта днес да се вдигат цените, иска шоково поскъпване на тока. Според шефа на Института за пазарна икономика Красен Станчев необходимо ни е 50% поскъпване, което да се осъществи на три стъпки. За начало трябвало да въведем със 17% по-високи цени още през октомври.
Този вариант на практика означава, че битовите потребители ще запълват черните дупки „Белене” и „Цанков камък”, а ЕРП ще бъдат освободени от свойствените за европейските страни малко по-стриктни правила. Освен това опитите на ДКЕВР да промени неизгодните договори за изкупуване на енергията от двете американски ТЕЦ и хилядите ВЕИ най-вероятно ще бъдат изхвърлени в коша. С писма до Брюксел комисията поиска тези договори да се определят за „неправомерна” и „прекомерна” държавна помощ, но без национален консенсус това няма да стане.
Свои хора
През 2013 г. EVN заведе в арбитражния съд във Вашингтон дело срещу България на стойност 1 млрд. лв. Австрийските инвеститори са недоволни, защото не са получили от държавата това, което им е обещавала: 16% възвръщаемост на собствения капитал в началото и 12% в следващите периоди. Документирано е, че сред хората, които през 2004 г. са дали това щедро обещание на EVN, е Светла Тодорова - от миналата седмица председател на ДКЕВР. Именно Тодорова сега ще анализира дали токът трябва да поскъпне с 5%, както изчислиха предшествениците й, или с 18%, както иска чуждият инвеститор и стар преговорен партньор.
Друг момент от обществен интерес е защо във ВЕИ сектора продължава да няма прокурорски проверки. Защото има достатъчно сигнали, че нарушенията и злоупотребите през 2011 и 2012 г. са били големи. Случайно или не, соларният бум, който сега подгрява сметките за тока, се осъществи основно на територията на EVN България. Присъединените от дружеството 300 MW фотоволтаици в рамките на един месец вероятно ще останат европейски рекорд дълго занапред.
 

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co