Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Докторът благотворител
 

Чрез фондацията си „Българска памет” Милен Врабевски от години обучава и спонсорира млади отличници от нашенските общности зад граница

 

Магдалена Гигова

 

Убедени сте, че Столичната община финансира паметника на цар Самуил за 1000-годишнината му? Нищо подобно! Сигурни сте, че нашата държава поддържа българските военни гробища в Македония? Дълбоко грешите! Възхитени сте, че Гърция е почистила гроба на цар Самуил и е сменила надрасканата табелка с нова? Пълна заблуда!

Всички тези, а и още много родолюбиви дела всъщност се дължат на д-р Милен Врабевски и на фондацията му „Българска памет”. Инициативата за монумент на Самуил в София бе представена пред президента Росен Плевнелиев още в началото на годината, след което „Българска памет” осъществи всичко - от конкурса между скулпторите до изливането на фигурата. Сега се е заела с подобен проект и за княз Борис І. Същата фондация заведе в Гърция 16 български и 16 македонски младежи, които с разрешение на местните власти почистиха гроба на Самуил, без да спорят чий точно цар е бил той.

Всяка година на 6 май наши и македонски гвардейци изпъват снага на българските военни гробища, където свещеници от двете страни заедно почитат паметта на падналите воини, а после сядат на обща трапеза, събрани от Милен Врабевски. Пак той, без да вдига шум, плаща кандидатстудентските курсове на 500 ученици от Източните Родопи, които постигат почти 100% успеваемост по програмата „Път към университета”.

В благотворителната му дейност особено се открояват пролетните и есенните семинари (поредният започва на 27 октомври) за отличници от Бесарабия, Молдова, Украйна, Западните покрайнини, Македония и България. Над 300 младежи с български корен от години се срещат във Варна, посещават лекции, забавляват се заедно и се опознават. А след това Врабевски ги изпраща в Брюксел, за да видят как се представя страната ни в Европейския парламент, да се срещнат с българските депутати там и да се уверят, че макар и да са извън България, общностите им не са забравени. Така те стават и посланици на европейската интеграция по своите земи. Общият им брой досега надхвърля 3000. За тази инициатива миналата година Врабевски бе избран за Европейски гражданин на годината в престижната компания на Валери Петров.

Веруюто на дарителя е простичко: „Когато не достига ресурс на държавата, а идеята има смисъл, с радост добавям средства. Така ресурсите на големите дарители може да се съгласуват с националните приоритети”.
Неизбежен все пак е въпросът откъде един доктор има толкова пари за раздаване?! На това Милен отговаря: „Ако си бях купил яхта или „Бентли”, никой нямаше да ме пита, но понеже давам за благотворителност, се чудите”. Варненецът Врабевски е създател и собственик на просперираща фирма за клинични изследвания с клонове в 13 европейски държави. И дава голяма част от печалбата си за патриотични каузи. Бизнесът му върви, въпреки че той предимно лично обикаля общностите, които подпомага. „Обградил съм се с правилните хора”, издава „секрета” си Милен.

Поредният му проект е да убеди евреите по света, че освен 50-те хиляди спасени от българския народ техни сънародници поне още 40 хиляди са оцелели благодарение на издадените от наши дипломати по света транзитни визи, с които са се добрали до обетованите земи. След няколко семинара в Израел и безброй финансирани изследвания емисари на проекта заминават за САЩ, за да просвещават тамошната юдейска общност за заслугите на България.

Обикновеният въпрос „Колко деца имате?” при Врабевски получава изненадващ отговор: „Около 27”. Всъщност Милен и съпругата му Роси имат общо пет свои деца, а фондация „Българска памет” е платила за инвитро на останалите. Когато връчват първите изтеглени на лотариен принцип ваучери на ощастливените бездетни двойки, последната от късметлийките - 42-годишна украинка, благородно заявява: „Аз имам няколко безуспешни опита и
 

 

Милен Врабевски със семейството си

 

 предлагам да поделя парите с едно момиче, което има повече шансове”. Естествено, Милен и Роси, поемат процедурата и на въпросното момиче. След този жест украинката ражда близнаци. Дарената сума от „Българска памет” за появата на повече българчета през годините е надхвърлила 100 000 лева.

Преди две години заради благотворителната си дейност Врабевски получава покана за срещата на „Клинтън глобъл инишитив” – фондацията на бившия американски президент, която ежегодно работи по проекти за над 2 млрд. долара. Покрай тези контакти се стига и до идеята световните музиканти Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от една от най-успешните групи „Тото” да запишат втория албум на д-р Врабевски My kind of loving („Моят начин да обичам”) - при това в студиото им в Лос Анджелис. Милен е завършил английска гимназия и за удоволствие твори рок послания. Първият му албум The power of mind („Силата на мисълта”), който се изпълнява от ветерана Джон Лоутън от „Юрая Хийп”, влиза под номер 49 в Топ 50 на световна класация за класически рок през 2012 г. За третия албум на Врабевски Саймън Филипс се е заел да покани още световни музиканти. Всички приходи отиват до стотинка за благотворителност. Като форма на борба с чалгизацията на младото поколение Врабевски е създал най-модерното звукозаписно студио на Балканите „Интелиджънт мюзик” с роял „Стейнуей” и тавани, високи 4.8 метра за по-добра акустика.

„Генетично обременен” с родолюбие

Ето какво разказва Милен Врабевски за рода си: „Произхождам от стар революционен род. По бащина линия предците ми хаджи Станьо Врабевски и племенниците му Станчо и Станьо (от убития от османлиите негов брат Иван) били сподвижници на Георги Раковски и на Васил Левски. Хаджи Станьо е председател на местния революционен комитет и е най-богатият човек в региона. Когато се събирала областната управа, първенците не смеели да взимат решения без него и ако бил на гурбет, го изчаквали да се върне. След обира на турската поща в Арабаконак през 1872 г. и тримата са заловени от османската власт и заточени в Диарбекир. Единият брат издъхва от побоищата там, другият оцелява и успява да избяга с чичо си и с Петко Милев-Страшния, секретар на комитета. Последните двама се сродяват веднага след войната (откъдето продължава родът ми), а хаджи Станьо става първият кмет на Тетевен и дава парите от касата на комитета на държавата. По майчина линия прапрадядо ми Стойко Бойчев е шипченски опълченец, родом от Лозенград, Източна Тракия. Въпреки че е бил осигурен до живот, Стойко си остава комита по кръв и веднага щом започва Илинденско-Преображенското въстание, грабва пушката, отива на Петрова нива и загива в едно от първите сражения с османските войски. Прадядо ми Стоян Тодоров е герой от две войни за Национално обединение – има ордени за храброст от атаката на Одрин, 1913 г. и от Криволак, 1915 г. Вярвам в родовата и в националната памет и съм, така да се каже, „генетично обременен“ с родолюбие.”

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co