|
Румяна Ценкова, професор в японския университет в Кобе, потъва
заедно с нобелиста проф. Люк Монтание в загадките на Н2О
Искра Ценкова
Светлината може да
диагностицира болести в много ранен стадии. Тя открива възпаления,
вируси, дори СПИН, сигнализира за наличието на бактерии...
Когато Румяна Ценкова, професор в Университета в Кобе, Япония,
съобщава в експозе на научен конгрес в Америка за откритието си в
областта на недеструктивната диагностика със светлина, залата
онемява, мълчи дълго, после я затрупва с лавина от въпроси.
Изследванията на българката са част от новата наука аквафотомикс,
която самата тя създава и предлага наименоването й през 2005 г.
Аквафотомикс е наука за взаимодействието между водата и светлината.
А статиите на колектива на проф. Ценкова в Страната на изгряващото
слънце стават най-четените във водещото онлайн списание на NATURE.
Японците отдавна са оценили научните амбиции на сънародничката ни,
спечелила вниманието и на френския проф. Люк Монтание, наложила се и
като единствената жена професор по инженерни науки в страната им.
На дъното на всяко откритие стои нещо случайно. За българката,
израснала в Русе, това са
киселото мляко и един подхвърлен въпрос
от московски професор по автоматизация: а ти защо не провериш дали
близката инфрачервена светлина няма да ти помогне да окачествиш
млякото?
По това време тя е студентка по автоматизация на селското стопанство
в Техническия университет „Ангел Кънчев“, Русе. Като първенец на
випуска има право на избор между индустрията и селското стопанство.
Насочва се към селското стопанство въпреки укорите на колегите си:
погрешен ход! „Индустрията не ми е интересна, създадена е от човека
за разлика от биологичните системи. Селското стопанство е
лабораторията на науката за човека. Това, което искаме да предложим
на хората, трябва да проверим в живите системи - растенията,
животните, клетките“, мотивира с усмивка избора си проф. Румяна
Ценкова.
Русенският млекозавод има проблем с коагулацията на киселото мляко,
а нейната дипломна работа е да създаде сензор за производството на
продукта. Млякото престоява осем часа в камерата, след като му се
сложи закваската, но не коагулира. „Мислех, че причината е в лошото
разпределение на въздушната маса, и използвах температурни сензори.
Като представих дипломната си работа, шефката на лабораторията ме
слуша, слуша, накрая отсече: „Моето момиче, ако кравите са болни,
колкото и сензори да сложиш, няма да направиш добро кисело мляко.“
Предложението на московския проф. Николай Иванович Кирилин е
неочаквано: да включи в експериментите си близката инфрачервена
спектороскопия. За да изучи явлението и да разбере как да го
използва за млякото, тя се качва на влака за Москва и се заравя в
Библиотека имени Ленина - както се казвала тогава Руската държавна
библиотека. Връща се в България и доказва, че спектърът на млякото
от здрави крави се различава от спектъра на болните. Така става
първият учен в света, използвал близката инфрачервена светлина в
тази насока. Руснаците прилагат технологията за спектрофотометрия в
Космоса. Методът спада към молекулната спектрометрия. Основава се на
избирателното поглъщане на електромагнитното лъчение в
инфрачервената област на електромагнитния спектър от еднородни
системи.
„В московската библиотека имаше само една книга за близката
инфрачервена светлина, от която научих всичко. Руснаците не
публикуваха нищо за тази технология в научни статии, резултатите от
опитите им стояха затворени в секретните лаборатории. Но с тази
книга те
отвориха космическата технология
за селското стопанство. Не само за себе си, за целия свят. Всеки,
прочел книгата, можеше да я ползва. В нея пишеше, че светлината на
слънцето се отразява от растенията във вид на спектрални
характеристики. По тях още през 70-те години на миналия век
руснаците измерваха протеините, влагата, мазнините и другите
съставки на царевицата и житото, засадени на необятните сибирски
полета. Така прогнозираха и кога да жънат зърното, използваха
технологията и за картофите, и за лука. Когато светлината мине през
лука, в зависимост от спектъра му може да се разбере дали
сърцевината му е загнила. Японците използват чак сега тази
технология в селското си стопанство“, разказва българката, защитила
първата си докторантура - по инженерни науки, в Тимирязевската
академия, Москва, после и в Техническия университет в Русе. А през
2004 г. става и доктор на селскостопанските науки в Университета на
Хокайдо, Япония.
„Монбушо“, стипендията на японското образователно министерство, е
неочакван шанс за нея в началото на промените у нас. Признава, че
никога не е мислила за Япония, научните й амбиции по това време са
насочени към Америка или Западна Европа. Ден след като е подала
документите си, от администрацията на университета й съобщават, че
японската стипендия е само за мъже. Веднага приканва всичките си
приятели да подадат документи и си създава сама сериозна
конкуренция. Точно след седмица същата администраторка й се извинява
- грешка, жени също може да кандидатстват. Японците избират нея.
Дали защото е посочила в документите, че иска да научи езика им и да
работи с него?
„За втората дисертация по
селско стопанство ми трябваха референтни данни за съдържанието на
белтъците и мазнините в млякото. Така разбрах какво мога да правя
със светлината, колко много мога да науча за живата система чрез
нея. От 1992-ра до 1996-а работих много в тази насока, при това без
заплащане. В целия свят докторантите получават заплата, но не и в
Япония. Японският ми професор ми предостави бюро, компютър, един
студент, ферма. Можех да участвам в семинари. Вечер заработвах чрез
преподаване на уроци по руски и английски. Мъжът ми, който е
компютърен специалист, издържаше семейството ни“, разказва Румяна
Ценкова.
|
Проф. Румяна Ценкова
За да се впише в новата си среда, тя се захваща здраво за японския,
но паралелно с него и с английския. Половин година всеки ден учи по
50 думи на японски и 50 на английски.
Първата й японска дума е
дайджобу- спокойно
Чува я от устата на портиера, който я посреща на входа на сградата,
след като е останала без дъх от стремглавото спускане по стълбите
при едно от земетресенията в Сапоро, столицата на остров Хокайдо.
Когато получава покана за работа в Университетa в Кобе, изобщо не се
замисля дали да приеме доцентското място. Кобе е космополитен град с
европейски облик. Попада в него една година след опустошителното
земетресение през 1995 г. Над 200 хил. здания са срутени, загиналите
са над 6 хил. Но само година по-късно градът е разчистен и обновен.
Тръгва към кампуса със защитена дисертация в областта на селското
стопанство и с готов проект за $5 млн. Университетът е държавен, в
него учат над 15 хил. студенти. Десет години по-късно, през 2006-а,
българката ще наруши вековните японски традиции и ще стане
единствената жена професор в инженерния факултет на университета, в
който преподава и до днес биоизмервания.
„Японките си стоят вкъщи. Мъжете им са в компаниите от сутрин до
вечер. От 2010 до 2013 г. бях директор на офиса за раноправие на
половете и през това време разбрах колко малко от японките работят.
Раждаемостта в страната е ниска, чувства се глад за работна ръка, а
японците не искат да внасят работници отвън. Трябва да включат в
пазара на труда и жените си. В страната все още има йерархия, начело
на която стоят мъжете. Японците оцениха усилията ми. От 1990 до 1996
г. ходех много по конференции, изнесох много доклади, написах много
статии, хората разбраха какво работя. Уважават ме затова, че говоря
езика им. На тях чуждите езици не им се отдават, трудно говорят дори
английски, трудно се пречупват да разберат друга култура“, разказва
проф. Ценкова.
Ха, ти гледаш водата!
Това е втората значима реплика, подхвърлена от бащата на близката
инфрачервена спектороскопия в Япония - д-р Ивамото , която ще
промени посоките й в науката. Сепва се от думите м, докато прави
поредната си проба с мляко в лабораторията му в Цукуба, град с над
60 научни университета. Така се появява водата с огромната си
загадка, в която Румяна Ценкова се опитва да надникне вече 12
години.
„Водата е компютър. Прочетена с близка инфрачервена светлина, тя
може да ни предостави невероятно количество информация. Науката
аквафотомикс показва, че на молекулярно ниво водата е огледало.
Знаем, че тя не поглъща видимата светлина, но поглъща част от
близката инфрачервена светлина, която е енергийно на по-ниско ниво,
но много близко до видимата. Тази информация може да се превърне в
число”, разяснява проф. Ценкова.
В университета в Кобе тя е основала своя лаборатория по
биоизмервателни технологии в инфрачервения спектър за изследване
свойствата на водата в биологични системи. Резултатите от
експериментите на екипа й, в който влизат и нейни студенти, и
аспиранти, и други български и чуждестранни учени, са публикувани в
онлайн изданието на NATURE . Заедно с колегите си българката открива
12 вибрации на водата, чиято комбинация може да служи като биомаркер
за диагностика. Практическото приложение на откритието е не само в
ранното откриване на различни заболявания. Вече е дало принос и в
спасяването на популацията на пандите. Японците и китайците чакат
цяла година момента на овулация при пандите, а той трудно се улавя.
За целта се взимат проби от урината и фекалиите на животните, правят
се много дълги и скъпи анализи - всеки ден или няколко пъти на ден в
продължение на седмица или месец. „Ние разбрахме, че в най-добрия
момент за осеменяване на пандите водните молекули в урината им
правят водородни връзки. На спектъра се вижда, че само тогава водата
има друга структура“, разяснява проф. Ценкова. За три поредни години
екипът й успява да повиши популацията на вида.
Една от поредните конференции, посветени на уникалните свойства на
водата, я среща преди четири години с откривателя на ХИВ вируса на
СПИН - нобелиста проф. Люк Монтание. Силно впечатлен от изложението
й, месец след това проф. Монтание заминава за Кобе за съвместен
експеримент, който се оказва много успешен. Двамата учени повтарят
изследванията си и във Франция.
Проф. Люк Монтание регистрира електромагнитно излъчване на водата, в
резултат на което водата абсорбира светлина. Това показва и
инфрачервеният спектър, с който българката работи. „Двамата виждаме
едно и също нещо с два различни метода и така регистрираме
повторяемост на резултатите.” Откритието им е още много сурово като
научно ниво, но вече се прилага в света при лечението на рак.
„Водата хидратира ДНК-то. Огромната й сила според мен е в това, че
тя прави структури, които излъчват светлина. Мисля си, че по тоя
начин водата държи баланса в тялото ни. А балансът е здраве. Не знам
колко време ще ми отнеме да го докажа“, казва българката, която на
другия край на света продължава да изучава значението на водата в
биологичните системи, на системно ниво и благодарение на научните си
интереси вече притежава над 10 патента на свое име.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)