Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Една Мелиса за комфорт
 

Студентско изобретение ще управлява чрез мобилен телефон уредите в къщата ни

 

 

Искра Ценкова 

Мелиса, светни лампата! А сега ми направи кафе!
Мелиса изпълнява безропотно заповедите на стопанина си. Готова е да му се притече на помощ 24 часа в денонощието. Да отваря вратата, да вдига и да спуска щорите на прозорците, да включва и изключва печката, пералнята, климатика. Тя управлява компютъра и всички електронни джаджи в къщата...Може дори да подсети стопанина си с глас на робот в колко часа да тръгне за уговорената среща и, за да не закъснее, ще му избере най-краткия маршрут. С две думи - Мелиса е голяма приятелка, незаменим домашен помощник, макар и без физическо лице.

Да си говориш с уредите в къщата

не е супер новост. Прави го и гениалният изобретател Тони Старк, герой от филма „Железния човек“, от който е вдъхновена и Мелиса.
В основата й както и на всяко изобретение стои мързелът ни, отбелязва с усмивка 19-годишният изобретател и собственик на фирма Любомир Янчев. И уточнява: Нарекох я цялостна система за домашна автоматизация, включваща много функции за управление с гласови команди. Но Мелиса не е изобретение, тя е нещо ново събрано от вече познатото.“
Когато създава иновативната си компютърна програма, Любомир е все още ученик, 17-годишен. Умната къща е проект, с който смята да се яви на европейско състезание за млади учени. Софтуерът за активиране на уредите чрез глас и уебинтерфейс не успява да прикове вниманието на европейската комисия, но пък променя посоката на собствения му живот. Ученикът от частната софийска немска гимназия „Ерих Кестнер“ си поставя за цел да развие в бизнес насока иновативната си система за автоматизация. Но отново го чака провал. „Мислех, че щом за мен системата е яка, значи ще се продава. След първия договор разбрах, че не й е дошло времето – заради цената, заради липсата на възприемчивост от страна на пазара. Не случайно големите технологични компании като „Самсунг“, „Сони“ и „Филипс“ не предлагат устройства с гласово управление“, отбелязва Любомир Янчев.
След като разбира, че домашният му помощник не може да влезе в къщите, спира работата си над проекта. Но се появява Атанас Петров, треньорът му по таекуондо, ангажиран професионално с климатиците. Наско предлага на младия изобретател да насочи вниманието си към устройство за управление на климатик, което може да се задейства дистанционно чрез мобилния телефон. Така ще можеме да включваме климатика в дома си още преди да сме се прибрали в къщи.

Да научиш климатика на пестеливост

Защо не, въпреки че нито този уред, нито дистанционното, с което го управляваме, са интелигентни. Независимо от това климатикът може сам да свие сметката ни за ток с цели 25 %. Как става това?
Повечето от нас след като се приберат у дома включват климатика на висок градус, за да се сгреят по-бързо. Компресорът се задвижва на максимални обороти и започва да гълта лакомо ток. Ако климатикът се задейства по-рано на по-нисък режим, сметката ни за ток няма да е така раздута. Колкото по-слабо топлото духа, толкова по-малко електричество изразходва. Трябва обаче да се нацели точната крива на мощността спрямо времето, за което може да се постигне оптималната температура в стаята, разяснява Любомир Янчев.
Втората Мелиса е различна от първата, тя не изпълнява речеви команди, но е не по-малко умна, въпреки концептуалната си промяна. Дигиталният персонален асистент се командва през мобилния телефон чрез апликация и интернет. Мелиса не само управлява интелигентно климатика, но и засича дневния ни график – в колко часа се събуждаме, в колко излизаме от дома си, в колко се прибираме. Ако се връщаме в къщи, когато ни падне, проследява движението ни на базата на геолокацията ни. Сметне ли, че вече сме се запътили към дома си, установява по кой маршрут сме поели, засича скоростта, с която се движим, изчислява времето, за което ще се приберем и включва климатика 15-20 минути преди да прекрачим прага. За да се изпълни технологичния процес обаче е нужно и компактно устройство, поставено близо до климатика както и Wi-Fi мрежа в стаята. С негова помощ Мелиса ще може да управлява всички уреди в къщата и ще осигурява комфорта ни.
„Когато треньорът ми по таекуондо предложи да насоча вниманието си към климатика, си казах: Ако успея да продам 30 за един месец с предплащане, при цена от 120 лв., ще го направя. И продадох 4 само за 30 минути. Така разбах, че хората биха дали парите си за системата. След това направихме доста по-сериозен анализ на пазара и започнахме да търсим инвестиции.“, отбелязва Янчев.
Мелиса още не е налична като продукт, сега влиза в производство, но фирмата, на която първокурсникът по Информационни технологии в НБУ, е управител, вече има подписани договори за около 25 хил. евро. Сред поръчителите са няколко от най-големите търговски вериги за битова техника и електроника у нас.
Крайната цена на продукта, който ще се появи скоро в магазините, е 99 лв. с ДДС .

Да си мениджър на 19

...е много забавно, довършва мисълта ми носителят на много награди от национални и европейски състезания. Въпреки привлекатените предложения за работа, талантливият млад програмист избира предизвикателството да върти собствен бизнес у нас, без да загърбва науката. Управлява фирмата заедно с още двама съсобственици, тук инвеститорите не се броят. До него са 22-годишният дизайнер Благовест Димитров и 37-годишният Цани Събев, координатор на технологията. Любомир се занимава с продажбите, търси патньори, начини за разширяване на дейността. Във фирмата се трудят срещу заплата и няколко IT специалисти. За проявен талант и лоялност те могат да се възползват от т.н. option pool, възможност, която компаните от този сектор дават на персонала си да придобие собственост във фирмата до 1 %.
 

 

Любомир Янчев представя продукта си

 

 

Любомир на тренировка по таекуон-до

 

Любомир казва, че в основата на успеха са мечтите му, които в началото често изглеждат безумни. Трудно му е обаче да каже къде ще е след 10 или след 20 години. Нищо чудно в един момент да реши, че трябва да пришият балтон към копчето – т. е. да започнат да правят климатици. А защо не и автомобили? Засега първокурсникът в НБУ е убеден в едно: И занапред иска да се занимава с бизнес. Да нацелиш нуждите на хората, да направиш нещо, за което те биха си давали парите, е голямо изпитание.
Науката е другото предизвикателство пред младия изобретател. Един от проектите му в областта на медицината е класиран в световното състезание Intel ISEF(International Science and Engineering Fair). Разработеният от него метод в областта на биоинформатиката- сравнително ново интердисциплинарно научно направление, помага на докторите да диагностицират както заболяването, така и причините за него. Тийнейджърът работи по проекта заедно с японски учени от университета в град Хирошима. Екипът, сред които е и един българин – д-р Жеко Найчов, изследва предпоставките за дисекация на аортата - заболяване, което води до фатален изход. Причината за него се изследва с помощта на имунохистохимията – метод, който се използва за локализиране на определени белтъци в клетката и подпомага определянето на точното лечение и прогнозата за развитието на заболяването.
„Като програмист работата ми над метода за анализ на изображения на тъкан беше да направя качествен и количествен анализ на микроскопските снимки на тестваните проби. Резулатите от анализа са ми непонятни, но това не е така за лекарите. Тъй като моите данни бяха по-точни от тези на японските учени, те успяха да стигнат чрез тях до медицинското заключение“, разказва Янчев.
Въпреки, че е още непълнолетен според американското законодателство, младият българин успява със застъпничеството на друг български учен Константин Делчев, да представи научния си проект на състезание в щатите. Зад океана отново не го чака награда, но успява да стисне ръцете на много лауреати на Нобелови награди от цял свят. Този проект вече е намерил приложение у нас. Един от младите ни учени в БАН – гл. ас. Десислава Абаджиева от Институт по биология и имунология на размножаването, вече анализира резултатите от своето изследване с помощта на алгоритъма. Изследването се състои в хранене на зайкини с различни препарати и измерване на качеството на яйцеклетките им, респективно на цялостното състояние на организма им. Тези опити биха могли да покажат, че нещо, което на пазара се предлага като здравословно, се отразява зле на зайците както и на хората“, разказва Янчев.
Той обаче не иска да комерсиализира хуманния си проект. Иновативното му решение и до днес е на свободен достъп в интернет. Който реши, нека го ползва, казва момчето, което наднича в бъдещето.

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel