Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Да ограбиш инвалид
 

Вратичките за източване на средства за инвалидни колички и други помощни пособия всъщност зеят отдавна, една се затваря и веднага друга се отваря

 

 

Искра Ценкова
Ясен Люцканов
 

 

Всеки, който се нуждае от инвалидна количка и друго помощно средство, може да ги получи безплатно - с целева държавна помощ. Субсидията се раздава без ограничения за имотното състояние на нуждаещите се. От парите може да се възползват онкоболни, хора приковани на легло от инфаркти, инсулти, изпаднали във временна нетрудоспособност, със зрителни и слухови нарушения... Става дума за немалки суми и скъпи съоръжения като акумулаторни колички, управлявани с джойстик например. Но...

Ако човекът със затруднена подвижност не разполага с определени документи, трябва да получи протокол от лекарска консултативна комисия (ЛКК) в медицинската специалност, в чиято област е заболяването, причинило обездвижване - ортопедия и травматология, нервни болести и пр. До средата на миналата година тези комисии са се брояли на пръсти, по 2-3 на специалност за цяла София, а в някои областни градове - една-единствена. Практиката сочи, че в немалко от случаите лекарите притискали нуждаещите се да закупят изделието от търговеца на дребно, с който „работят“. Иначе отказвали да издадат документа, срещу който Агенцията за социално подпомагане отпуска парите. От юли миналата година кръгът на комисиите е разширен значително, но променило ли се е нещо?
„ТЕМА“ извървя процедурата от името на реално нуждаеща се възрастна жена. Насочихме се към ДКЦ в столичната болница „Свети Иван Рилски“ - едно от местата, предизвиквали особено тревожни отзиви от граждани.

„Социална услуга“

Председателят на комисия д-р Б.М. е утвърден и опитен специалист в областта си. След бегъл поглед върху епикризите, които й предоставяме, пита сигурни ли сме, че искаме само инвалидна количка и комбиниран стол за тоалет и баня. Такова е желанието на нуждаещата се. За двете изделия държавата отпуска съответно 486 лв. и 331 лв. Ако се вземат и антидекубитални дюшек и възглавница (предпазващи от рани при продължително залежаване), сумата набъбва с още 437 лв. Именно затова лекарите предписват масово целия „комплект“. Отказваме предложението, д-р М. е учудена. “Добре, къде да бъдат закарани помощните средства?”, пита на третата минута от разговора. Въпросът й е странен, доставката на изделията не влиза в задълженията й на председател на ЛКК. Задачата на консултативните комисии е да издадат медицинския протокол. Пациентите сами трябва да изберат подходящия за тях продукт в някой от многото търговски обекти. „Значи протокол се издава, но ние правим социална услуга. Фирмата се обажда и в удобно за вас, близките, време докарва нещата вкъщи. Това е улеснението. А не да ходите вие и да ровите насам-натам! Вие после само в социални грижи си отивате. Нашата болница прави такава социална услуга“ - „изплюва камъчето“ д-р М.

Питаме какво точно ще докара фирмата, ако приемем този вариант. „Това, което преценим, че е нужно на жената“, отговаря д-р М. и предлага да уточни подробностите в телефонен разговор с възрастната жена, чиито документи придвижваме. Нали целта на срещата ни все пак е да бъде издаден протокол, питаме. Отговорът: „Протоколът е, за да можете сами да си действате.“ Тук д-р М. започва да се съмнява, че вече сме направили избора си на търговец. Обясняваме, че близките на жената не са решили още откъде да закупят изделията, но са разглеждали различни продукти в интернет сайтове. Реакцията е бурна: „Тоест те си имат фирма!? С която ще си работят и от която ще си взимат нещата? Ама ние можем да им дадем фирма и да им докараме, нали ви обяснявам. Ако не желаят, е друг въпрос. Те, като имат фирма, тогава трябва да ми донесат и направление. И медицинска документация - да видим в какво състояние е жената.“

Питаме дали ще е необходим преглед. „Аз не ви говоря за преглед, говоря ви за документи. Въпросът е да видим документация, как да го подкрепим.
Медицински документи какво е състоянието и близките дали желаят да им бъде закарано вкъщи, или те ще си търсят фирма“, продължава да „оферира“ д-р М.

На втора среща носим поисканите направление и документи и процедурата се задвижва. Д-р М. отново опитва да пробутва своята „социална услуга“, но вече не е настоятелна: „Такава услуга правим, защото са много фирмите, но както желаете...“ Протоколът е готов само за ден, подписан и подпечатан, както си му е редът, от трима специалисти - председателят д-р Б.М. и още двама членове на комисията.

Схеми и пак схеми

По закон ЛКК се назначават със заповед на директора на лечебното заведение. „Не ми е известно какво се има предвид под социална услуга на болницата в случая. Във всички вътрешни заповеди няма такъв термин, а болницата не е в договорни отношения с търговци на инвалидни колички“, каза пред „ТЕМА“ шефът на „Св. Иван Рилски“ д-р Дечо Дечев. Той обаче призна, че до средата на миналата година са имали доста сигнали срещу председател на ЛКК на територията на болницата. Схемата е била на принципа „ако не отидеш еди-къде си, няма да получиш протокола“.
Прибирано е капаро, което е връщано, когато пациентът направи покупката от съответната фирма. Лекарят, уличен в злоупотреби, е освободен от длъжност. „Гарантирам ви, че от юли 2014 г. на територията на здравното заведение такава практика вече не съществува“, заяви директорът на МБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Какво ли обаче щеше да бъде доставено на адреса на нуждаещата се, ако бяхме ползвали „услугата“ на д-р М.? Дали това нямаше да са най-евтините продукти с азиатски произход и съмнително качество?
„Ако фирмата, към която ви е насочила, търгува с некачествени изделия, отговорност за това носи този, който дава правото да се търгува с такива изделия - контрира д-р Дечев, напомняйки, че контролът е в ръцете на Агенцията за хората с увреждания. - При изписване на рецепта лекарите също масово препоръчват на пациентите си да закупят медикаментите от определена аптека. Публична тайна е, че в част от случаите също има обвързаност“, сравнява директорът.

Коректна ли е аналогията? Лекарствата, които предлагат различните аптеки, са един и същи продукт, разликата е само в надценките им. А ринговите инвалидни колички например се различават по множество показатели: изборът им е според теглото на този, за когото са предназначени (до 100 кг, до 120 кг, над 120 кг). Различават се по широчината на седалката и по това дали тя се регулира, по размера на гумите и по това дали са помпащи се или не, дали се снемат подлакътниците и стъпенките. Теглото на самата количка също е различно. С доплащане от стотина лева над държавната помощ пък може да се закупи германско производство с видимо по-качествена изработка и с допълнителни екстри като компактно сгъвъне, лесно разглобяване и т.н. И най-сетне - пределно ясно е, че човек може да избере най-удобния за себе си стол само ако го пробва.
Пред кого д-р Методиева е отговорна за действията си? „Тя не е служител на болница „Св. Иван Рилски“, а на ДКЦ-то към нея”, уточнява д-р Дечо Дечев. Управителят на центъра д-р Чавдар Маринов също не вижда нищо нередно в случая, сравнява го с насочването, което лекарят дава на пациента си към най-близката лаборатория, в която да направи предписаното изследване.
„Не е коректно да се прехвърлят към нас отговорности на нормативна уредба, писана от друго ведомство, по какъв начин се прави дистрибуция, на какви критерии трябва да отговарят помощните средства“, подчертава д-р Дечев.

Загубени в разпоредбите

Министерството на здравеопазването, под чиято юрисдикция е и МБАЛ “Св. Иван Рилски”, също има участие в писането на нормативната уредба, свързана с помощните средства. В методично указание, утвърдено от здравния министър през 2011 г., изрично е записано, че членовете на лекарските косултативни комисии, както и свързаните с тях лица „не могат да упражняват дейности, свързани с продажба, разпространение и снабдяване с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения“. За нарушения се налагат наказания по реда на Закона за здравето.

Попитахме МЗ кой трябва да контролира спазването на тази разпоредба, кой трябва да санкционира и какви трябва да са санкциите. От здравното министерство отговориха, че контролът може да се извършва от няколко институции (ТЕЛК, НОИ и териториалните органи на АСП) и по сигнал от регионалните здравни инспекции. Но шефовете на болници са тези, които “носят отговорност и осъществяват системен контрол”. “При необходимост директорите вземат мерки за отстраняване на допуснатите пропуски и грешки”, напомниха от МЗ. При установени нарушения глобата е от 100 до 600 лв. и от 500 до 3000 лв. при рецидив.

Видно е, че нормативният хаос е пълен, а санкциите - ниски. Отгоре на всичко държавата изобщо не предоставя информация в обобщен и достъпен вид. Списъците с лечебни заведения, в които има лекарски консултативни комисии например, се намират на сайтовете на регионалните здравни инспекции. Регистърът на лицензираните търговци на дребно е забутан на погрешно обозначено място на страницата на Агенцията за хората с увреждания (АХУ). И там, и в сайта на Агенцията за социално подпомагане нормативната уредба е публикувана само под формата на цели закони, наредби, правилници, заповеди, вместо с разбираеми резюмета и извадки. Когато човек търси информация, в повечето случаи попада на сайта на някоя фирма. А оттам и на съответна схема, ако случи на недобросъвестен търговец. На фона на милионите, които постоянно се харчат за модернизация на правителствени сайтове, комуникационни програми и електронни услуги, това е повече от срамно.

Бизнес за милиони

През последните няколко години държавната субсидия за покупка и ремонт на патерици, бастуни, слухови апарати, инвалидни колички, тоалетни столове, антидекубитални дюшеци, ортопедични обувки, перуки и различни протези се върти около 32 милиона лева. При такъв бюджет обаче през 2013 г. за целта са похарчени 41 541 613 лв. Лицата, които са се възползвали от целева помощ, са 8564 средномесечно, сочи справка на АСП, изготвена по искане на “ТЕМА”. Тенденцията явно е трайна - миналата година само за септември са изплатени 32.5 млн. лв. на още повече хора - 9 хил. средно на месец.
Според изпълнителния директор на АХУ Минчо Коралски нещата са на тоя хал по няколко причини. От едната страна, разпокъсаната администрация - с предоставянето на помощите са ангажирани над 150 териториални дирекции на АСП. От друга - липсва контрол по веригата. Изделията се изписват накуп, без да се взема предвид това, че едното помощно средство може да изключва другото. Вече никой не контролира и цените, на които са внесени.

До 2007 г. процедурата по отпускане на целева помощ се регулира от Агенцията за хората с увреждания. Средствата се превеждат по сметките на производителите и търговците на дребно. Фирмите доставчици представят пред АХУ фактурите за закупените от тях изделия, но и митническите декларации за вноса им. След това разпоредител на средствата става Агенцията за социално подпомагане (АСП), а държавата си затваря очите за това кое изделие на каква цена е внесено и слага пределни цени. До средата на 2011 г. парите се превеждат на фирмите доставчици, след като нуждаещите се получат предписаните им от лекар помощни средства. Процедурата е документална и сравнително бърза - около десет дни. След това законодателят поставя хората с увреждания на възлово място в процеса. Вместо на дистрибуторските фирми парите започват да се превеждат по банкова сметка на инвалидите и на болните. Макар и трудно подвижни, невиждащи, нечуващи, умиращи, те трябва сами да изберат нужните им изделия от търговец на дребно. Покупката може да направи и упълномощено от тях пред нотариус лице. Най-често с уморителното тичане между институциите се заемат близки на нуждаещите се.

На практика промяната от 2011 г. удължава процедурата до около два месеца - време, достатъчно дълго за мнозина да се откажат предварително от целевата помощ. В този случай хората вадят веднага пари от джоба си или ги събират от близки и се снабдят с медицинското изделие. Или пък се възползват от услугата на търговец, който им обещава бърза доставка - още преди отпускане на помощта от АСП. В добавка фирмите масово предлагат „съдействие при издаване на необходимите документи“ , помощ „с каквото можем, където е необходимо“ и пр. Така, вместо да избират според качеството и разнообразието на предлаганите продукти, хората, които не разполагат с време, търсят къде най-бързо ще им „свършат работа“.

Пълен разпад

Колко е трудно да се справиш успешно със задачата, показва една трагикомична история на самия Минчо Коралски: „Бях на разходка с жена ми и сина ми в Южния парк, когато инвалидната количка под мен буквално се разпадна. Беше валяло, трябваше да лежа доста време неподвижен в една локва, докато близките ми спрат такси и намерят начин да ме пренесат в него. После разбрах, че инвалидната ми количка е предназначена за болнични условия. Знаете какви са нашите улици, дори на една инвалидна колички за градски условия й е трудно да оцелее. После си купих със собствени средства възможно най-стабилната.“

 

 

 

Според Коралски въведеното през 2011 г. кешово плащане не само е затруднило хората с увреждания, но е отворило и много „вратички“. Злоупотребите са по цялата верига - в комбина играят недобросъвестни лични лекари, членове на лекарски консултативни комисии, лицензирани търговци на едро и дребно, както и социални работници.

В сенчестата част на този бизнес са въвлечени и инвалиди, в някои от случаите като жертви, в други - като съучастници. Става дума за следното: личният лекар или член на ЛКК услужливо подава на нуждаещия се от помощни средства проформа фактура от фирма дистрибутор на медицински изделия. Той или неговият близък, който го представлява, трябва само да я подпише. В много от случаите търговци на дребно причакват клиентите си пред териториалните дирекции на АСП или пред лекарските комисии, които издават медицинския протокол. „Случва се членове на ЛКК да изпращат гражданите в офис на фирма, където да заплатят част от цената на изделията, за да получат след това медицинския протокол - разказва Георги Воев, собственик на фирма за търговия на дребно, който подробно описава много от корупционните схеми в своя сайт. - Не е изключение и болният или близките му да получат телефонно обаждане, че трябва да вземат готовия медицински протокол направо от еди-коя си фирма. Обаждането уж е от ЛКК, но не е. В тези случаи лекарят е предоставил незаконно на търговеца личните данни на пациента, включително заболяванията му и медицинския протокол“, обяснява Воев.

Схемите за източване на бюджетните средства са няколко. Една от тях е съвсем проста. Целевата помощ за рингова инвалидна количка е 486 лв. - пределната цена, която държавата плаща. Ако е внесена от страна извън ЕС, субсидията е 336 лв. Пределната цена за антидекубитален дюшек е 372 лв. в първия случай и 276 лв. - във втория. Търговецът на дребно предоставя фактура за по-скъпото помощно средство, а човекът с увреждане получава по-евтиното. Разликата се прибира от фирмите, предполага се, че част от нея отива за лекарската комисиона.

Друг вариант. Получил вече помощта по банковата си сметка, инвалидът (често човек без доходи) може да реши да закърпи с тях друга дупка. И за да няма проблеми с държавата, разделя парите с търговец, който от своя страна му издава фактура с невярно съдържание, а изделието изобщо не се предоставя. Само през 2014 г. социалните работници са установили общо 3656 случая на злоупотреби с незакупени помощни средства. В някои от тях след проверки по домовете се оказвало, че медицинските излелия са излезли от магазина само на хартия. Така от получатели на държавни помощи много от хората с увреждания се превръщат в длъжници на държавата. За да затегнат контрола върху злоупотребите, от АСП масово напоследък обжалват медицинските протоколи и експертните решения. Само за първите девет месеца на 2014 г. те са изискали преразглеждане на 1568 протокола на ЛКК, от които ТЕЛК са отменили 662. За същия период агенцията е обжалвала пред НЕЛК 33 експертни решения на ТЕЛК, от тях 12 са отменени, а един от случаите е даден на съд. “Едно обжалване на решение на ТЕЛК може да отнеме месеци, години понякога, а през това време човекът не получава не само тази целева помощ, но и пенсия, и социални добавки. На практика той остава без всякакви средства за живеене”, коментира Минчо Коралски.

Вратичките за източване на средства за инвалидни колички и други помощни пособия всъщност зеят отдавна, една се затваря и веднага друга се отваря. През 2009 г. изведнъж се оказва, че цели села масово са оглушали и се нуждаят от слухови апарати. Главните действащи лица във фрапиращата измама са търговци на дребно, подмамвали най-вече възрастни хора, обикаляйки от село на село. В схемата са включени и специалисти от ЛКК и ТЕЛК, влезли в директна договорка с търговци и изписали ненужни слухови апарати. „Нуждаещи се“ са снабдени с евтини аналогови, произведени в Китай, на цена от 5.15 долара вместо с цифрови. В издадените от търговците фактури обаче са вписани по-скъпите на стойност 406 лв. Само за три месеца покрай слуховите апарати фирмите са присвоили над 133 хил. лв. държавни пари. Създадена е работна група от експерти на социалното и на здравно министерство със задачата да следи изписването на помощните средства. Над 100 случая са дадени на прокурор. До момента обаче не е отнет лицензът на нито една фирма. „Дори в случаите на „раздадените“ слухови апарати няма нарушения, за които се налага подобна санкция. На практика става въпрос за съмнителни решения на ЛКК и ТЕЛК, но този въпрос е от компетентността на НЕЛК, а ние нямаме потвърждение за това“, разяснява Минчо Коралски.

Орел, рак и ГЕРБ

Промени в системата вероятно ще има, но не е ясно в каква посока ще се наклонят везните в управляващото мнозинство. На 12 декември депутатът Искрен Веселинов (Патриотичен фронт) зададе подробен въпрос на социалния министър Ивайло Калфин (АБВ) с цел “да маркираме поне посоката на политиката към хората с увреждания”. Веселинов предложи да се отмени въведеният през 2011 г. механизъм и да се върне този от 2009-а - свободен избор на търговец, но без кешово плащане. Калфин обаче застъпи друга теза: “Предоставянето на помощни средства и съоръжения би трябвало да бъде под контрола на НЗОК. Те са тази институция, която може да следи хората в какво състояние са, каква нужда имат, какво получават като съоръжения. Още повече че касата има и други ангажименти, свързани с тяхното подпомагане.” Настоящата процедура обаче беше въведена от социалния министър Тотю Младенов (ГЕРБ), който сега е премиерски съветник. Здравното министерство, което също има отношение към проблема, пък се владее от Реформаторския блок...



Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания:

Натоварихме хората с увреждания с непосилна задача


Г-н Коралски, какво наложи според вас кешовото плащане за помощни средства на хората с увреждания и тежки заболявания?
- Нямам разумен отговор за тази промяна. Ние от Агенцията за хората с увреждания (АХУ) бяхме категорично против тази, както и против предшестващата я, когато помощните средства започнаха да се предоставят през Агенцията за социално подпомагане (АСП). Контролът беше в ръцете на нашата агенция до 2009 г., след това се пое от АСП. Когато средствата се предоставяха през АХУ, ние контролирахме цялостната дейност в страната и знаехме всеки момент на кого какви средства се предоставят. Правехме и анализ на дейността, това сега не се прави. Осъществявахме цялостен контрол - от издаването на разрешения за извършване на тази дейност до предоставянето на помощните средства. На базата на анализите успяхме да свалим разходите за помощни средства до 27 млн. лв., сега са над 30 млн. и пак не достигат.
На какво се дължи недостигът?
- Сега на практика с предоставянето на помощни средства са ангажирани над 150 териториални дирекции на АСП, а ние извършвахме същата дейност с петима служители. Контролът, който осъществявахме, не позволяваше един човек да получи едновременно проходилка, инвалиден стол и антидекубитален дюшек. Тези изделия сега обикновено се изписват накуп. Контролирахме включитено кой на какви цени ги внася. Изискването да получаваме тази информация също отпадна законово. Сега ефективният контрол е невъзможен заради многобройните ангажирани с дейността териториални дирекции по социално подпомагане. Много от фирмите дистрибутори на помощни средства успяват да се „споразумеят“ с някои от служителите на дирекциите. Когато това се извършваше на едно място, на практика беше невъзможно да се стигне до уговорки.
Кешовото плащане е уникална практика, няма я никъде по света. При стария режим човекът с увреждане отиваше във фирмата, взимаше помощното средство и го ползваше. Сега трябва да отиде в териториалната дирекция „Социално подпомагане“. Там, ако има пари, му отпускат помощта, ако няма - трябва да чака. След това трябва да отиде с тези пари при търговеца на дребно, който трябва да оформи документите му. После трябва да се върне в социалното подпомагане и да предостави документите. Представете си как един човек на инвалидна количка ще направи всичко това. С тази работа, за която се губят най-малко три дни, трябва да се ангажира друг член на семейството. В същото време болният се нуждае спешно от антидекубитален дюшек например. Ако го получи след месец, той може вече да не е сред живите. Поради това, че им трябва веднага, хората го купуват сами.
Друг проблем, създаден от настоящата практика: лица, лишени от доходи, каквито са голяма част от хората с увреждания, получават на ръка между 400 и над 1000 лв. Ако са притиснати от други нужди, те може да „пренасочат“ тези пари. Така в един момент, вместо да получи помощното средство, човекът се оказва длъжник на държавата и тя го съди.
Ако нуждаещият се от помощни средства не работи с интернет, как избира търговеца на дребно?
- Практиката показва, че фирмите имат материали в териториалните дирекции за социално подпомагане. Често самите служители ги насочват към определена фирма. Не искам да коментирам корупционните практики.
Имате ли такива сигнали, оплаквания?
- Имаме сигнали, че хора с увреждания кандърдисват фирмите да си поделят сумата срещу протокол, според който уж им е доставена количка. Така фирмата получава незаслужени пари, а човекът с увреждане остава без помощно средство. Или ползва негодно.
Може би става въпрос за внос от Китай?
- Голяма част от инвалидните колички у нас са китайско производство. Качествените са от ЕС. Но китайските вече се прекарват през фирми, регистрирани в Европа, и „стават европейски“. Повечето са предназначени за употреба в лечебно заведение, а не за градски условия. Нормална инвалидна количка струва 1000 евро. Тези за деца с ДЦП са два-три пъти по-скъпи от предназначените за възрастни. У нас обаче и досега няма колички за деца с ДЦП - те минават под общия знаменател на инвалидни колички, а тези за възрастните изкривяват допълнително детето, което трябва да е в определена поза.
Инвалидните колички трябва да са съобразени със заболяването, дори с теглото на човека в тях. Всичко това трябва да се описва от лекарската комисия, но у нас не се прави. В цял свят медицинското лице, което предписва количката, носи отговорността за нейната пригодност към този, който я ползва. Тук тази отговорност е вменена изцяло на инвалида, който трябва да има познанията на лекаря ортопед или на съответния медицински специалист. Уведомявал съм всички ръководства на социалното министерство, включително и на това, което въведе практиката: ние натоварихме хората с увреждания с непосилна за тях задача.
Какво се случва с излезлите от употреба помощни средства?
- Всеки е длъжен да връща старите, но от раздаваните хиляди през годината върнатите в социалните служби може би са единици. Социалните работници не ги и търсят, защото няма къде да ги съхраняват. Механизмът за рециклиране у нас не е разработен. А той би поевтинил помощните средства, би ги направил по-достъпни. В цял свят те се рециклират, чисто новите са много малко. Тези изделия са скъпи. Не се произвеждат в милиони бройки, за да се смъкне цената им. Целта е да стават все по-технологични. Цената на качествените е в пъти над това, което у нас се осигурява като целева помощ. Другите страни пестят ресурси чрез рециклиране и така ги предоставят на по-ниска цена, повишават и качествата им.
Преди няколко години фирмите, които предоставят помощни средства, трябваше да са регистрирани по ДДС, за да може да връщат данъка в държавата. Това изискване отпадна отново по неизвестни за нас причини, а хората с увреждания и държавата бяха още веднъж ощетени.
Може би става въпрос за лобистки интереси?
- Очевидно да. Вместо да върнат ДДС, като стигнат 90 хил. лв. оборот, собствениците на фирма регистрират нова фирма. И от 30-те млн. лв., отпуснати за помощни средства, фирмите присвояват около 6 млн. лв.
Съществува ли понятието „социална услуга“, когато става въпрос за насочване от страна на лекар към търговец на дребно, с когото явно е свързан?
- Няма такова понятие. Социална услуга е дневен център, домашен асистент и т.н.

 

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel