Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Чисто нов или чистак стар
 

Подозират Борисов в това, че се преструва, а може би той просто репетира

 

Веселина Седларска

 

Да не би пък да е някаква модна тенденция политическите лидери да изглеждат като нови? В Германия обсъждат дали Ангела Меркел е променена. Следят я с колко децибела е повишила гласа си, докато четяла правителствената декларация против терористичните нападения в Париж. Не го е повишила впрочем. Наблюдават я дали е стиснала юмрук (не, не си е позволила такава демонстрация на емоция), дали се е просълзила (има си хас това пък да си позволи). И въпреки това в Германия смятат, че най-влиятелната жена в света вече не е толкова каменна, колкото предполага славата й. В подкрепа на това се търсят доказателства. Ето как звучи едно от тях според радио „Дойче веле“: „Снимката, запечатала момент от траурното шествие в Париж. Хладната канцлерка, която винаги е била подчертано дистанцирана към своите колеги, се опира на рамото на френския президент, притваря очи, изглежда кротко вглъбена, емоционална. При това се твърди, че нищо в изявите на канцлерката не е случайно...“
Оланд затрудни французите с въпроса дали е променен доста по-рано. Преди две години той изцяло в разрез с имиджа си на муден и нерешителен човек направи неща, които изобщо не се връзваха с обвиненията, че е безгръбначен. Изпрати войски в Мали. Въведе трудова реформа. Не клекна пред протестите срещу легализирането на гей браковете. Докато французите се питаха променен ли е Оланд, редом с името му започнаха да се появяват твърдения, че е военачалник и реформатор.
И у нас сме изправени пред подобни кахъри: променен ли е Бойко Борисов, не е ли? Започнахме да тълкуваме думите му като брошките на Мадлин Олбрайт - според това дали е избрала флора или фауна и на кой ревер се е закичила светът гадаеше къде ще се изсипят бомби, къде ще валят пари от фондации.
Тези дни Борисов каза: "Сега, като ви слушам и като ви гледам с интерес към президентските избори, си мисля, защо не се напънем и не сложим за президентските избори една жена президент. Имаме достатъчно фигури, които можем да обсъждаме.“ И започна тълкуването на брошката. Първите реакции бяха такива: най-важната думичка в това изявление е „сложим“. За каква промяна може да става дума, като пак той се кани да слага президент, като че ли президентът не е фигура, която се избира. Същото като „дадох пари на земеделците“, като че ли държавният бюджет е в личния му джоб. Никакъв нов Бойко Борисов няма, не само вълкът е същият, ами и козината му. Все той слага, сваля, дава, взема, както се казва, той е и теглилката, и стоката, и тарата, и цената, и рестото.
Последваха анализаторски реакции: с това изявление Борисов искаше да даде знак, че няма да се кандидатира за президент. Това наистина е ново. В представата за стария Бойко Борисов се включваше превземането и на президентския връх - единствения непокорѐн досега в биографията му.
Личната ми реакция: знае се, че за спечелването на президентски избори трябва да се спечели ДПС. ДПС няма никакви предразсъдъци да се комбинира с която и да било политическа сила. ДПС има друг предразсъдък, непреодолим - за тази партия да застане зад жена кандидат за президент е като за православната църква да признае, че жена е извадила кръста на Йордановден. Няма такова нещо, не може да бъде. Мисля си, че Борисов подхвърли тази реплика, за да бъде чута тя от ДПС и да им пренесе посланието, че разговорите за президентските избори не бива повече да се бавят. Защото ГЕРБ така или иначе „ще се напъне и ще си сложи“ когото си реши, а ДПС само ще загуби, ако не участва в играта.
Само два дни по-късно Бойко Борисов направи завой, което е обичайно за него, макар този да беше един от най-резките: „Пошегувах се, когато казах, че трябва да номинираме жена за президент. Какво друго да кажа в зала, пълна с жени?“ Какво друго може да се направи в стъкларски магазин, попитал слонът. Шегичка било. Тъкмо толкова обидна за половината население на България, на колкото е способен Бойко Борисов, какъвто си го знаем, отпреди да се питаме дали е нов.
С това Цецка Цачева и Лиляна Павлова няма да се съгласят. Според първата: „Борисов е променен във втория мандат. След опита, който имахме като управляващи, и този, който натрупахме като опозиция, ако не сме различни през втория си шанс, значи не сме научили уроците. Това е резултат от нов поглед върху управленчески поведения и практики. Има диалогичност и чуваемост между различните политически сили.“ Според Лиляна Павлова: „Бойко Борисов е много променен. Ние се палим и скачаме, а той следи и наблюдава.“
За отпадане на едно от най-зрелищните му „скачания“ може да потвърди всеки, който гледа телевизия сутрин. Бойко Борисов вече не се обажда в сутрешните блокове, за да уточни, отрече, смъмри, нахока или каквото там желание го е връхлетяло спонтанно и неукротимо. Вместо да звъни в студиа, вероятно прави казаното от Лиляна Павлова: следи и наблюдава. От тази нова позиция мнението му за медиите нито се е променило, още по-малко пък се е подобрило, ако се съди по отговора на Борисов в Париж пред микрофона на Миролюба Бенатова: в българските медии цари слободия, всеки може да каже всичко и т.н., както сме го чували неведнъж.


Бойко Борисов вече не е мерудията за всяка новинарска емисия, не е дежурният събеседник, не е за всеки микрофон лъжица. Някой го посъветва да престане да се преекспонира в медиите, това е общото мнение. Този загадъчен някой, пак по същото общо мнение, е творецът на новия образ на Борисов. Някакъв загадъчен имиджмейкър, който правилно е преценил, че отсъствието на Борисов от медиите го поставя на по-голяма висота от присъствието му. Някакъв много хитър експерт по манипулациите, който го е убедил, че ако скромността му не бие на очи, значи я няма. Затова трябва да се държи в сянка така, че всички да го забележат. Същият този неизвестен ментор съветва Борисов да бъде диалогичен, да подава ръка, да плете мрежи за подкрепа, да делегира права, да упълномощава като знак на доверие.
Какъвто и да е този гуру, мълви общественото мнение, то той е на прав път, защото промяната е видима, а образът е за предпочитане пред познатия от миналия мандат на Борисов. Много хора, доскоро скептични, започнаха да приветстват обраното присъствие и умереното говорене на премиера, което става още по-симпатично на фона на всеобщото надвикване и самоизтъкване. Що се отнася до най-върлите противници на Борисов, те и сега има от какво да се дразнят, но поне поводите са по-редки.
Хайде сега да помислим дали Бойко Борисов щеше да е нов, ако имаше не 8-ма, а 124-ма депутати. Не се налага да мислим много, за да отговорим: не, щеше да си остане същият професионален чародей, от което занятие черпеше ресурси за управление през целия си първи мандат. И преди, и сега Бойко Борисов има мъжествено-намусен вид. Разликата е, че в първия мандат ударението падаше върху „мъжествено“, а през втория - върху „намусен“. Още една разлика: преди говореше просто, сега мълчи сложно. Колкото и да се взираме, катарзис няма да съзрем. Причината за новия Бойко Борисов е комбинация от голяма умора и безпогрешни инстинкти за съхранение.
Миналата есен Борисов беше сполетян от същото чувство за „предателство на електората“, каквото преживя и Иван Костов през 2001 г. Тогава Костов се оттегли с високомерието на неразбраните. Борисов избра смирението на обидените. Да си припомним, че скромността е онова високомерие, което е най-лесно за понасяне. Иван Костов се държеше като жертва, Борисов предпочете саможертвата. Да си припомним, че онова, което наричаме саможертва, е обикновено жертва на една част от егото в името на друга част на егото. След поражението Иван Костов се държеше като лош човек, Бойко Борисов повече от всякога се държи като добър човек. Да припомним, че ние сме добри по същата причина, по която и зли - да засилим усещането си за власт. Бойко Борисов се промени буквално за часове, късните следобедни часове в деня на парламентарните избори. Да си припомним, че скоростта на промяната зависи от бързината на страховете.
Всичко съдействаше за преминаването на премиера от един образ в друг, най-много го улесняваше Реформаторският блок. Очакваше се Реформаторският блок да бъде балансьор в политиката на ГЕРБ. Оказа се, че на Бойко Борисов се налага да бъде балансьор в самия Реформаторски блок. Предполагаше се, че реформаторите ще бъдат арбитър на Борисов. Вместо това той стана техен медиатор. Тези, които трябваше да бъдат негов контрол, сами поканиха вълка в разбитото си стадо. Изглеждаше, че реформаторите са получили прекалено много постове в кабинета. Но се оказа, че са им прехвърлени отговорностите, те ще бъдат виновни за провалите, за недоволствата, за застоя. Бойко Борисов разбира от строителство, той знае, че да се построят три къси моста е по-лесно, отколкото един с дължината на трите. Затова той се зае с трите къси моста - до реформаторите, до патриотите и до АБВ. А дългия мост към него го построи ДПС, с което също улесни новия Бойко Борисов.
Макар и да не вярвам в новостта на Борисов, никъде не поставих думата в кавички. Вярвам, че в политиката (понякога дори и в живота) човек може да стане такъв, на какъвто се преструва. А може би Борисов не се преструва, а прави нещо още по-сложно - репетира. Репетира да е толерантен, сътрудничещ, обединяващ. Глава на държавата, баща на нацията.

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co