Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Параграф 8 в „Параграф 22”
 

Скелетите от приватизацията през 90-те в гардероба на държавата отново се разтропаха

 

 

Калин Първанов
 

 

Когато гражданин задлъжнее, банката запорира ипотекирания му апартамент. А не дебитната карта, в която може да няма и пукнат лев, нито пък дядовата къща на село с гълъбарника на тавана.
Когато неизряден приватизатор на завод не си изпълнява поетите ангажименти, държавата не може да посяга върху придобитото имущество, защото засяга фундаментални принципи, залегнали в Договора за функциониране на ЕС. Такива са свободното движение на капитали и правото на установяване на гражданите в която и да е държава членка. Подобно тълкувание идва от най-високо място - Европейската комисия. Така единственото средство, което остава на държавата срещу неизрядни купувачи, е да предприема мерки спрямо юридическото лице, с което е сключена приватизационната сделка. Често обаче това е куха фирма (в масовия случай - бивше РМД), която се намира в ликвидация, в несъстоятелност, преустановила е дейността си или пък не разполага с никакво имущество. Един фрапантен пример: „Финметалс холдинг”, която в края на 90-те години купи „Кремиковци” за 1 долар, притежава само парцел от 1 декар в столичния квартал „Орландовци”. Дори и къщата, построена върху него, не се води собственост на холдинга.
Тези дни в интернет страницата на Министерството на икономиката се появи „за обществено обсъждане” законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Единственото изречение в него гласи, че се отменя параграф 8 от преходните и заключителните разпоредби на действащия закон. В мотивите се цитира кореспонденция с Еврокомисията, която счита, че разпоредбите на въпросния параграф „увреждат правата на инвеститорите от ЕС и биха могли да намалят тяхната мотивация за осъществяване на потенциални бъдещи инвестиции в приватизирани български дружества”.
След като научихме колко несъвместим е & 8 с фундамента на Евросъюза, нека хвърлим поглед какво съдържа той. Най-общо казано, параграфът гласи следното: В случай на неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) може да предприема действия за учредяване на законна ипотека по чл. 397 от ГПК както върху имуществото на купувача, така и върху имуществото на приватизираното дружество. На АПСК е дадено правото да внася до съответния компетентен съд искане за допускане на обезпечение на бъдещ или на предявен иск чрез налагане на обезпечителни мерки. Съгласно чл. 397 от ГПК те може да бъдат: налагане на възбрана върху недвижим имот, запор на движими вещи или други подходящи мерки, определени от съда, включително спиране от движение на моторно превозно средство, принадлежащо на длъжника. С други думи - законодателят е казал: ако обичате, плащайте задълженията си по сключените приватизационни сделки, или отговаряйте с имуществото, което сте придобили вследствие от тях.
В каквито и юридически спорове да затъне дадена дискусия, решението би следвало да се основава върху някаква здрава житейска логика, понятна за всички. Дотук, изглежда, тя е налице. Много вероятно е обаче да загубите нишката й, ако се запознаете с правна оценка на казуса, излязла през 2012 г. от канцеларията на еврокомисаря по вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние. В писмото на ЕК до българското правителство - което няма да намерите за публично ползване, се казва, че параграф 8 от ЗПСК нарушава два текста от Договора за функционирането на Европейския съюз! А ето какво гласят те. Чл. 63, & 1: „Всички ограничения на движенията на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват.” Чл. 49: „Ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга.”
Ако все още търсите връзка между правата на неизрядните към българската държава длъжници и свободата на придвижване на хора, стоки и капитали в ЕС, препоръчвам ви балканския фолклор. „Нерде Ямбол, нерде Стамбул!”, гласи хубава българска поговорка. Румънецът Мирча Кришан пък така добре беше усвоил урока за краставицата, че когато го питаха за картофа, той изтъкваше, че това е растение, каквото е и краставицата, която от своя страна съдържа 98% вода... На въпрос за Суецкия канал пък отговаряше, че е пълен с вода и по това си прилича с краставицата, която също съдържа 98% вода. И т.н., и т.н. Та така и с Брюксел - за каквото и да става дума, върти и суче, но всичко в крайна сметка опира до свободното движение на капитали!
А сега сериозно. Всъщност от писмото става ясно, че юристите на ЕК са разтревожени главно за правата на миноритарните акционери в предприятията, върху които е наложен запор, тъй като параграф 8 от ЗПСК се прилага независимо от размера на дяловото участие на собствениците. Всичко останало е загриженост доколко предвидената в българския закон ипотека ограничава свободната търговия: „може да попречи на приватизираното дружество да реализира напълно ползите от приватизацията”; „потенциално прави приватизираните български предприятия непривлекателни за инвеститори от ЕС и следователно ги лишава от важен източник на капитал”; „акционерите ще бъдат възпрепятствани да вземат стопански решения и да използват предлаганите на пазара

 

  

финансови възможности, включително кредитни линии от други финансови институции от ЕС и трети държави”, вследствие на което „очакванията за печалба ще бъдат повлияни отрицателно”.
Действително изглежда несправедливо, ако миноритарен акционер в приватизирано предприятие не може да реализира печалбата си заради задължения на мажоритарния собственик към държавата. Но нали тъкмо заради това всяка компания си прави пазарно проучване, преди да пристъпи към сделка? Човек проверява миналото на автомобила, който се кани да закупи, пък какво остава за част от предприятие...
Тези и други аргументи българската държава би могла да развие в съда на ЕС, пред който е заплашена с призовка вследствие становището на Еврокомисията. Впрочем в него осем пъти се споменава изразът „изглежда нарушава”, което прави казуса дискусионен. По всичко личи обаче, че България не е склонна да рискува и по-скоро е готова да промени законодателството си. Сред малцината привърженици на по-смелите решения е членът на Надзорния съвет на агенцията Руси Статков, според когото приватизацията все пак не означава дарение и „когато даваш нещо някому и срещу това не получиш договореното, естествено е да си го вземеш”.
А сега от висшата европейска материя нека слезем към българската практика. Параграф 8 е добавен в закона през 2006 г. - няколко години след края на голямата приватизация. Първоначално възможността за запор се е отнасяла само за предприятия, закупени от РМД, но със следващи изменения се разпростира върху всички. Тогава следприватизационният контрол установява, че купувачи масово не изпълняват задължения към държавата. Възможност за това е давал самият начин, по който е проведена приватизацията - в редица случаи сделката се е считала за сключена, ако първоначално са внесени само 10% от сумата, за която е продадено предприятието.
Няколко месеца след промяната в закона контролният орган внася в съда 460 иска за ипотеки. Пазарната среда се дисциплинира и много от купувачите започват да плащат. Присъдените вземания на агенцията до днес са за над 700 млн. лв. В отговор на запитване на „ТЕМА” каква част от тях са изплатени реално, изпълнителният директор на АПСК Емил Караниколов уточни, че откакто той ръководи агенцията от 2010 г., в бюджета са влезли около 214 милиона лева. Над 150 млн. от тях са задължения по сделката за БТК.
Естествено - когато става дума за толкова пари, се формира и мощно лоби за отмяната на параграф 8. С „каузата” е ангажиран и бившият омбудсман Гиньо Ганев, който безуспешно сезира Конституционния съд, правен е и опит за промяна в закона чрез отделни депутати. Запознати твърдят, че в основата на атаките са първите купувачи на БТК, тъй като в договора фигурира клауза: ако в определен срок продадат компанията на цена по-висока от приватизационната, дължат обезщетение на държавата. В спора с АПСК се стига до запориране на имоти на телекома на основание тъкмо на & 8. Впоследствие дължимата сума е платена и запорът е вдигнат, но процедурата по жалбите вече е задвижена и стига до Брюксел. От Министерството на икономиката и от АПСК не можаха да си спомнят коя компания е обжалвала параграфа. „ТЕМА” обаче научи, че за приносител на сигнала е било използвано пловдивско предприятие, което е имало неуредено вземане с АДСК за едва 30 000 лева.
Според председателя на агенцията Емил Караниколов интересите на държавата в приватизацията след 2006 г. са много по-добре защитени, тъй като тогава в закона е приет нов параграф 11. На негово основание купувачът предварително депозира определена сума в банкова сметка като гаранция, че ще изпълни ангажиментите си. За всички проблемни сделки отпреди 2006 г. са заведени изпълнителни дела. От агенцията ще настояват, ако параграф 8 от ЗПСК отпадне, да се включи текст, според който започнали изпълнителни производства се довършват по реда на действалия тогава закон. Засега обаче в предложения от Министерството на икономиката проект такъв текст липсва. Това ражда подозрения, че държавата може да понесе вторични щети, когато неизрядни собственици на запорирани имоти заведат насрещни искове за пропуснати ползи и нереализирани очаквани печалби вследствие от наложените им временни ограничения да се разпореждат със собствеността си. Скелетите в гардероба от приватизацията през 90-те отново напомнят за себе си...

 

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co