Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Тайните светове на Слънчевата система

Астрономи обявиха сензационната хипотеза за съществуване на още две неизвестни и неоткрити планети отвъд Нептун и Плутон. Ако се окаже вярна, тя ще революционизира представите ни за модела на Слънчевата система

 

 

Валери Ценков

 

На 12 ноември 2012 г. двама американски астрономи идват по-рано от колегите си от обсерваторията „Серро Тололо” в Чили. От 2200 м надморска височина те наблюдават планетите джуджета в Слънчевата система, които обикновено се намират отвъд планетарния пояс, или горещата слънчева прегръдка.
През 2003 г. единият от астрономите – Чадуик Трухильо, откри планетата джудже Седна, която обикаля по странна орбита около Слънцето. Оттогава търсенето на нови планети се е превърнало в глобален спорт за астрономите, защото те могат да ни разкажат много неизвестни неща за раждането на Слънчевата система. С много търпение и упоритост миналата година те успяха да открият още една неизвестна досега планета джудже, която временно бе кръстена 2012 VP113, или „Байдън“ (съкращението VP идва от „вицепрезидент“, а това в момента е Джоузеф Байдън).
Това, което съобщиха тази седмица астрономите от Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Кеймбридж,е просто опит да повторят това постижение. Но техните резултати засега са само на ниво „хипотеза“. Информацията бе разпространена едва ли не като „откритие“, което, ако наистина се превърне в научен факт, ще преобърне и революционизира астрономията и нашите представи за образуването на Слънчевата система.
Да, но за съжаление извън еуфорията фактите са различни.”Точният брой не е ясен, като се има предвид, че имаме ограничена информация, но изчисленията ни предполагат, че има най-малко две планети, ако не и повече в пределите на Слънчевата система", каза Карлос де ла Фуенте Маркос от Университета Комплутенсе в Мадрид.
На първо място доказателствата на астрономите от Оксфорд и Комплутенсе са индиректни (тоест – те не разполагат с фотоси ли други веществени доказателства). Освен това техните хипотези се базират върху „ограничен брой обекти“, като няма и доказателства, те не са достатъчно големи – с размерите поне на Нептун.
А реалните факти са следните: нашата Слънчева система е съставена от 8 планети (през 2006 г. Плутон бе изваден от списъка и бе обявен за „планетоид“), като всичко в нея се подчинява и контролира от Слънцето, намиращо се в нейния център. Слънцето притежава 98 процента от масата и поради това всички процеси се подчиняват и задвижват от неговата гравитация. Разбира се, има планети, които също разполагат със своя гравитация, която е много малка (почти нищожна) в сравнение със Слънцето. Но тя е достатъчно мощна, за да оказва влияние върху орбитите на другите космически обекти.
Отвъд Нептуп съществуват обекти, които приличат на астероиди, но не са, защото не са съставени от скали и метали, а от лед, което ги приближава до кометите. Тези космически обекти имат различни имена, но най-разпространеното е транснептунови обекти (TNO). Някои от тях се движат по кръгови орбити, други по елиптични, трети се движат по плоскостта на Слънчевата система, а има и такива, които следват мистериозни орбити. Учените ги наричат екстремни транснептунови обекти (ЕTNO). Никой не може да обясни техните орбити с помощта на принципите, които са познати и валидни в Слънчевата система. Но астрономите познават кометата 96/P Machholz 1, която се движи по изключително странна орбита. Така например тя обикаля около Слънцето в обратна (ретроградна) на останалите планети посока, като формата и ориентацията на нейната орбита се изменят непрекъснато във времето. Астрономите знаят, че това се дължи на гравитацията от Юпитер, която се оказва по-силна от Слънчевата в това пространство, в резултат на което поведението на кометата е изключително странно.
Астрономите, които търсят нови планети отвъд ЕTNO, смятат, че те би трябвало да се подчиняват на същите мистериозни гравитационни сили. Ако наистина съществуват, те би биха могли да са по-големи от Земята. Иначе досега нямаше как да не са забелязани от инфрачервената астрономическа обсерватория на НАСА. Събраните досега наблюдения категорично свидетелстват, че в нашата Слънчева система не може да съществуват повече обекти с големината на Юпитер или Сатурн – дори в най-далечните краища. Но теоретично това е възможно и няма реална причина да се отхвърли, тъй като съществуват прецеденти с планети, които обикалят около своите звезди на дори по-големи разстояния. Това се потвърждава от наблюденията на двата планетоида Седна и 2012 VP133.

Мистерията на планетоидите

Трухильо и неговият колега Скот Шепърд са най-големите експерти и най-ревностните търсачи на планети в отдалечените краища на Слънчевата система. Това става, като астрономите позиционират своите телескопи за фотографиране на районите отвъд пространството, в които са разположени планетите. На регулярни интервали учените правят снимки със свръхчувствителни фотоапарати. Сложен софтуер за обработка на фотосите изолира обектите, които се придвижват във времето и пространството от стационарните звезди от фона отзад. Така те успяват да открият най-новата планета от Слънчевата система - 2012 VP113. Тя се намира на 80 АЕ (астрономически единици – 1 АЕ = 150 млн. км), или 12 млрд. км. За сравнение – най-отдалечената планета Нептун се намира на 30.3 АЕ, или 4.5 млрд. км.
Единственият друг обект, обикалящ по орбита около Слънцето, разположен отвъд т.нар. Пояс на Кайпер, разположен в пространството между 30 и 50 АЕ, е Седна, на 76 АЕ от Слънцето.
Съвременни компютърни симулации показват, че Поясът на Кайпер се е формирал под въздействието на Юпитер, чиято силна гравитация е "изхвърлила" малките планетоиди във вътрешността на Слънчевата система на далечна орбита. Някои от планетоидите са се зародили направо в Пояса на Кайпер. Същите симулации и други теории показват, че в Пояса на Кайпер трябва да се намират обекти със значима маса - от порядъка на тази на Марс или на Земята. Тъкмо тези космически тела търсят двамата астрономи от обсерваторията в Чили.
Седна и 2012 VP113 се считат за планети джуджета, макар че все още не са признати официално. Седна е с диаметър от 1100 км и орбитален период от 11 400 години, а 2012 VP113 е с диаметър 450 км и орбитален период от 4590 години. Планетата не се приближава на по-малко от 12 млрд. км от Слънцето (което представлява 80 пъти по-голямо разстояние от отдалечеността на Земята от Слънцето) и е разположена в регион, наричан Облакът на Оорт.
 

 

Слънчевата система

 

Фотосите на които се вижда планетата дждуже Седна

 

 

Както е известно, Слънчевата система е разделена на региони според отдалечеността от огнената звезда. В най-близкия пояс, простиращ се от 58 до 628 млн. км, се намира и Земята и тук са всички земеподобни планети – тоест те са изградени от силикатни скали. За разлика от газовите гиганти, които нямат твърда повърхност и са съставени главно от водород, хелий и вода в разнообразни агрегатни състояния. След земеподобните планети следва астероидният пояс, след които идват газовите планети като Юпитер, разположени в пространството от 748 до 4.5 млрд. км от Слънцето. Отвъд тях започва Поясът на Кайпер – от 4.5 до 7.5 млрд. км, а след него е Облакът на Оорт. Доскоро се предполагаше, че той съдържа само комети и космически прах – докато не бяха открити двата обекта – Седна и 2012 VP113. Подобно на обявения за джудже Плутон орбитите на двата планетоида са наклонени и елиптични, като Седна се отдалечава до 140 млрд. км от Слънцето, докато 2012 VP113 стига до 67 млрд. км.

Три теории

Астрономите все още не знаят как двете планети джуджета са се оказали в тази специална орбита, като на този етап има три почти равностойни теории. Според първата тези планети първоначално са се намирали в периметър много по-близък до Слънцето, но впоследствие са били изхвърлени от газовите гиганти – най-вероятно от мощната гравитация на Юпитер - на силно елиптични или параболични орбити, формирайки облак около Слънцето.
Втората теория гласи, че звезда от друга Слънчева система е преминала покрай нашата през първите 100 000 години от нейното съществуване и те са „остатък“ от това преминаване.
Третото е точно противоположно на второто: звезда е преминала покрай нашата Слънчева система и е засмукала няколко планети от нея – сред които Седна и 2012 VP113.
Днес двата обекта не са под въздействието на никоя друга звезда, затова астрономите нямат отговор на въпроса как са се формирали техните странни орбити. Всички обекти от Облака на Оорт са мистериозни заради ексцентричните си орбити, което вероятно се дължи на това, че в определен период от своето съществуване са били подложени на въздействието на мощни космически сили. Но факт е, че в Слънчевата система няма нищо подобно, което би могло да засегне и промени орбитите им.
Затова учените от Оксфорд и Комплотенсе предлагат сензационна хипотеза: единственото логично обяснение на орбитите на двата планетоида би могло да бъде, че те се влияят от гравитацията на неизвестна планета – Суперземя (два пъти по-голяма от нашата планета) и дори на две суперпланети – едната на разстояние 200 АЕ, другата на 250 АИ. Точно това твърдят сега астрономите. В това се състои и научната стойност на „откритието“ на британските и испанските астрономи. Ако то все пак има някакъв научен принос, той е свързан единствено с мотивацията изследователите да продължат да се взират непрекъснато във Вселената. Дори планета с размерите на Юпитер трудно може да бъде наблюдавана на разстояние от 150 млрд. км. Защото навсякъде съществува един универсален закон – природата е много по-умна и необяснима, отколкото хората биха могли да разберат и изучат.

900 скрити съседи

Досега астрономите са идентифицирали около 10 други обекта в Облака на Оорт, но техните орбити все още не са известни. Астрономите обаче са подготвени за всякакви изненади. Тяхната хипотеза е, че в Облака на Оорт съществува нещо подобно на Пояса на Кайпер (астероидния пояс), разположен между Марс и Юпитер, където е пълно с космически обекти. Според Скот Шепърд там съществуват над 900 обекта с диаметър над 1000 км. Но не е възможно да има обекти, по-големи от Земята (12 800 км). За да бъдат открити, необходимо е да се следи кога ще се приближат максимално до Земята, за да може да бъдат наблюдавани и изследвани с цел определяне на тяхната орбита и как тя се свързва с Облака на Оорт. Но ако техните орбити са като тези на Седна и 2012 VP113, би било истински късмет астрономите да успеят да ги засекат. В момента Трухильо и Шепърд наблюдават шест обекта - кандидати да бъдат обявени за най-новите планетоиди, но докато стане това, те ще разчитат на своето търпение, наблюдателност, интуиция и най-вече късмет.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co