|
Катастрофичните сценарии за идването на „Сириза” на власт може да се
окажат пресилени, но промяната ще даде неизбежен резонанс в Европа
Владимир Митев
Къдринка Къдринова
„Слънцето свети, банкоматите дават пари и хората отиват на работа.”
Така говорителят на спечелилата изборите в Гърция партия „Сириза”
Панос Скорлетис посрещна журналистите на пресконференция сутринта
след изборната нощ. Иронията му бе заради многобройните медийни
прогнози преди вота каква катастрофа ще сполети гърците, ако победи
„Сириза”. Но ето, че „денят след” се оказа съвсем обичаен, а
страстите взеха да се уталожват.
Да, Европа не е същата и ще трябва да свикне да живее и с този
феномен – че гражданите й чрез избори може и да променят смятания
досега за безалтернативен неолиберален модел на развитие, да обърнат
рязко курса на борбата с кризата, да покажат, че непрестанното
затягане на коланите води до задушаване, а не до спасяване на
икономиката и на хората. Но нагнетяваните преди изборите
катастрофични прогнози какви ужаси ще се разразят, ако „Сириза”
дойде на власт в Атина, вече отстъпват на по-спокойния анализ на
реалностите и на осъзнаването, че с новите гръцки власти трябва да
се търси диалог, какъвто и те очевидно желаят. Медийно вече се
лансира и тезата, че влизането в реалното управление ще снижи
чувствително радикализма на „Сириза” и на лидера й Алексис Ципрас,
заел премиерския пост.
Вместо по примера на „Файненшъл таймс” да се чудим дали Ципрас ще е
като бразилеца Лула или като венесуелеца Чавес, по-добре да се
запитаме дали ще може да стане като гърка Андреас Папандреу,
препоръча испанският „Ел Паис”. И поясни: „Старият лъв на ПАСОК
вкара популизма в гръцката политика и беляза с харизмата си цяла
епоха. Но неговият авторитаризъм, неоспоримото лидерство в партията
и вписването в тогавашния международен сценарий не се забелязват при
Ципрас. Сега няма да го има и щедрият поток от еврофондове. А дали
ще видим онова, което съумя да стори старият Папандреу от избори на
избори - да превърне една малка лява партия в масова организация и
да замени екзалтираната реторика с прагматизма?”
Испанският вестник, клонящ към сродните на ПАСОК испански социалисти
и безпощаден към испанската близначка на „Сириза” - новата партия „Подемос”,
се опитва да очертае успокоителния сценарий, че със завъртането си
във властта Ципрас и „Сириза” ще се опитомят и ще станат като
предишните политически играчи. Което никак не е изключено. Но все
пак подобен сценарий е малко вероятен в сегашния гръцки случай,
защото подобен обрат би означавал да се излъжат надеждите, които
Ципрас и неговата „Сириза” събудиха у избирателите. Нищо в
досегашната траектория на лидера и на партията не подсказва те да са
склонни към такава мимикрия. Същевременно няма съмнение, че
митингаджийският език отпреди изборите ще бъде сменен от прагматичен
и балансиран подход, за да може да се търсят невзривоопасни решения
в отношенията между Гърция и еврозоната. Още преди да се състои
гласуването на 25 януари т.г., което отреди внушителната победа на „Сириза”,
много нейни ръководни дейци, включително и самият Ципрас,
осъществиха цяла поредица от консултации в Брюксел и „звучаха
рационално”, както сочат източници от Еврокомисията.
Управляващата коалиция и правителственият екип, сформирани за
изпълнение на обещанията за облекчаване на живота на гърците, може
най-добре да подскажат какви са същинските намерения на новата власт
в Атина.
Коалиционният партньор
Изборът за коалиционен партньор на дясната евроскептична партия „Независими
гърци“ начело с Панос Каменос изненада мнозина, включително
братските на „Сириза“ леви европейски партии - например германската
Die Linke. Но този избор е напълно логичен, ако се вземе предвид, че
в Гърция основната разделителна линия в политиката не е дясно-ляво,
а е „за“ или „против“ меморандума за икономиите. Именно поради това
бившето вече правителство, което поддържаше орязванията, обединяваше
консервативната „Нова демокрация“ и социалдемократическата ПАСОК,
въпреки че по принцип те са идеологически опоненти. По същата логика
сега новият кабинет начело с Ципрас, който ще се стреми да сложи
край на икономиите и да предоговари меморандума, събира лява и дясна
партия, съвпадащи във вижданията си по тези два ключови въпроса.
Партията „Независими гърци“ на Панос Каменос се отдели от „Нова
демокрация“ през 2011 г., след като се противопостави на новите
съкращения на социалните разходи. Сътрудничеството между нея и „Сириза“
се оформи в досегашния парламент.
За разлика от „Независими гърци“ считаната за социалдемократическа
партия „То Потами” („Реката“), за която също имаше прогнози, че може
да бъде избрана за коалиционен партньор на „Сириза”, е проект без
ясна позиция по ключовите въпроси. Начело на „То Потами” е
телевизионният водещ Ставрос Теодоракис - затова от нашенска гледна
точка формацията лесно може да бъде сравнена с „България без цензура“.
Ципрас не би могъл да разчита на такъв тип конюнктурна партия да му
бъде солиден гръб в тежките преговори, които смята да води с
международните кредитори. Смята се, че „То Потами” е била създадена
именно за да потърси съюз със „Сириза“ и така да й попречи да
осъществи политиката си и на национално, и на международно ниво.
Докато коалицията с „Независими гърци“ поне засега подкрепя
социалните искания на „Сириза“, макар че е възможно и тя да се окаже
нетрайна.
„Чака ни много труден път“, заключи в понеделник след изборите
лидерът на „Сириза“ на излизане от клетвата си като премиер. Ден
по-късно той обяви и новия правителствен състав.
Отборът на Ципрас
Вицепремиер става Янис Драгасакис, икономист, който ще отговаря за
преговорите с Тройката (кредиторите ЕС, ЕЦБ, МВФ). Драгасакис е
роден през 1947 г. и е един от най-опитните политици в „Сириза“. Бил
е в съпротивата по време на военната диктатура (1967-1974 г.).
Членувал е в Комунистическата партия на Гърция, а от 1996 г. с
прекъсвания е депутат. В интервю за в. „Вима“ броени дни преди вота
на 25 януари т.г. Драгасакис заяви, че бъдещото правителство няма да
приеме за краен срок на преговорите с Тройката 28 февруари. Тогава
изтича действието на спасителната програма и след това кредиторите
биха отпуснали средства само при положителна оценка за прогрес в
реформите. Самият Ципрас смята, че датата, до която ще се водят
преговори, е някъде през юли, когато страната ще може да получи
финансиране от ЕЦБ.
В преговорите с кредиторите сигурно ще вземе участие и роденият през
1961 г. Янис Варуфакис - финансовият министър. Той има двойно
австралийско и гръцко гражданство. Завършил е математика и
статистика. Защитил е докторантура по икономика l Университета в
Есекс, Великобритания. През последните години името му нашумя като
икономически анализатор на кризата в Гърция, както и като автор на
блог за нея. Издал е книгата „Глобалният минатовър“, в която
обяснява, че до 2007 г. световната икономика е захранвала постоянно
с пари САЩ. Аналогията е с митологичния минотавър, който по същия
начин е поглъщал жертвите си. Но този механизъм спира да работи с
разразяването на кризата.
Варуфакис се вписва идеално в стратегията на Ципрас за New Deal (нов
курс) ала Рузвелт. Именно този икономист е сред тримата съавтори,
предложили през 2013 г. план за разрешаване на кризата в еврозоната
чрез нов европейски курс. Другите двама са Стюарт Холанд, който е
бил съветник на Жак Делор по времето му на шеф на ЕК, и Джеймс
Гълбрайт, който е син на големия американски икономист Джон Гълбрайт.
Планът цели да се пребори бремето на дълга и липсата на инвестиции,
да се тушира ролята на банките, да се излекува социалната и
политическата криза.
В същото време Варуфакис е нетипичен левичар - определя се като „либертариански
марксист“, а в своите статии и интервюта се позовава освен на Адам
Смит и на Карл Маркс също и на Фридрих фон Хайек, който е сред
гурутата на либертарианската икономическа теория.
Ако се съди по министъра на външните работи Никос Коциас, Ципрас
няма намерение да се конфронтира излишно с Европа. Коциас е известен
като еврофил. През 90-те е бил старши съветник на Комунистическата
партия на Гърция и на премиера Георгиос Папандреу. Учил е икономика,
политология и философия, има докторантура и постдокторантско
изследване по право и върху интеграционната политика в Гърция и
Германия. Досега Коциас бе преподавател по политически теории в
Университета в Пирея.
Интересен е изборът на министър на здравеопазването и социалната
солидарност. Това е незрящият Панайотис Куруплис. Той е сляп от
10-годишна възраст, бивш член е на ПАСОК и е популярен сред гърците,
които не са членове на „Сириза“.
Панайотис Лафазанис, който е лидер на Лявата платформа в рамките на
„Сириза“, става министър на възстановяването на производството,
икономиката и енергетиката. През годините той неколкократно влиза в
сблъсъци с по-умерения водач Ципрас, защото иска „нова вълна на
идеологическа, политическа и програмна радикализация във всички
области“ за партията „Сириза”, която само така можела да бъде „опозиция
на Тройката, на меморандума, неолиберализма и на самият капитализъм“.
Лафазанис описва ЕС като „тоталитарен“ и е привърженик на идеята
Гърция да се откаже от еврото.
Не на последно място Ципрас изпраща послание, че ще се бори сериозно
с корупцията, чрез назначаването на Панайотис Николудис за
заместник-министър на правосъдието, прозрачността и човешките права.
Той е адвокат, който е изучавал борбата с корупцията, прането на
пари и организираната престъпност в САЩ.
В министерския екип на Ципрас има 10 мъже, а с него самия отборът
става 11-членен, съвсем като футболен. В тима обаче напълно липсват
жени, което е изненадващо за лява европейска партия, каквато е „Сириза”.
Този факт предизвика много остри коментари от феминистките движения
по социалните мрежи. Може би затова Ципрас подреди на преден план в
първата „семейна снимка” на правитествения си екип няколкото жени,
назначени за
|
Алексис Ципрас обявява победата на Сириза на изборите в Гърция
Новото
правителство на Гърция
зам.-министри. Сред тях е например преживялата затвор и мъчения по
време на диктатурата Надя Валавани. Тя става заместничка на външния
министър. А бившата фотомоделка и бивша депутатка от „Нова
демокрация“ Елена Кудура ще е зам.-министър на туризма.
Първите стъпки
На първото заседание на новото правителство премиерът Ципрас
потвърди, че ще се върви към предоговаряне на дълга, което не бе
изненада за никого.
Сред другите очаквани стъпки, обещани от „Сириза”, би трябвало да е
връщането на минималната заплата, паднала на 580 евро, до нивото й
от 751 евро, на което тя беше в началото на финансовата криза. Ще се
възстановят и колективните трудови договори. Предвидени са и мерки в
интерес на гражданите, които не могат да плащат дълговете и
социалните си осигуровки. Обещано е за изплащане на кредити да
отиват не повече от 20 до 30% от годишния доход на данъкоплатците.
Ще се свива и броят на заетите в държавната администрация.
Други мерки, които ще бъдат обявени през следващите седмици,
вероятно ще са свързани с увеличение на социалните права. Очаква се
300 000 домакинства да получат достъп до безплатно електричество.
Според в. „Катимерини” Ципрас може би ще „съживи” обществената
телевизия ERT, която бе закрита през юни 2013 г.
Междувременно новото правителство вече замрази приватизацията на
най-голямата енергийна компания в страната – електрическата РРС.
Спряна бе и приватизацията на пристанището в Пирея. Същото решение
се очаква и спрямо пристанището в Солун. Ще се върви и към отмяна на
системата „ол инклузив” в гръцките хотели, защото това според новото
правителство съсипва бизнеса на малките ресторантьори. Впрочем
идеята вече предизвика закани от външни туроператори да пренасочат
клиентите си от Гърция към Турция и Египет.
Двете влезли в правителствената коалиция партии неизбежно правят
някои компромиси, за да върви общият им впряг. „Сириза“ замразява
намаренията си за компромис с Македония относно нейното име, защото
на това се противопоставя водачът на „Независими гърци” Панос
Каменос. По същата причина партията на Ципрас ще се въздържи от
плановете си да раздели църквата от държавата. Двете управляващи
формации имат близки позиции по теми като дълга и меморандума по
орязванията, но се различават много по отношение на имиграцията и
гей браковете - явления, предизвикващи гнева на „Независими гърци“.
Между патетиката и скептицизма
Очевидно е, че патетичната еуфория на победителите от изборната нощ
постепенно е измествана назад от неотложните и трудни задачи, които
стоят пред Гърция. И все пак емоцията от факта, че Гърция трасира
един съвсем нов за Европа път, още дълго ще вдъхновява поне онези
над 36% гърци, които избраха да повярват на „Сириза”. Именно към тях
бяха отправени пламенните слова на Ципрас в нощта на победата: „Гръцкият
народ днес сътвори история. Надеждата сътвори история. Присъдата на
нашия народ означава, че с Тройката е свършено... Нашата победа е
победа на всички народи на Европа, които се борят с жестоките
икономии... Ще се борим заедно, за да възстановим страната върху
стабилната база на справедливостта. Ние знаем, че гръцкият народ не
ни даде празен чек, а мандат за национално възстановяване!“
Привържениците на „Сириза“ са убедени, че промяната ще е за добро. „Искаме
да си върнем достойноството, те ни откраднаха надеждата за бъдещето“,
казва атинската учителка Естел Зивелопуло. Хората като нея не могат
да понасят партиите, създали и олицетворили изпадналия в криза
гръцки двупартиен модел - „Нова демокрация“ и ПАСОК. Именно при
тяхното управление е натрупан дългът на страната. Пак те закрилят
своите клиентелистки мрежи в бизнеса и в държавната администрация,
прехвърлят тежестта на орязванията върху бедните и средните
прослойки от населението и послушно изпълняват решенията на Тройката.
„Нова демокрация” също има своите немалко поддръжници - тя взе на
тези избори около 28%. Макар и потънала почти като „Титаник” чак до
унизителните 4.6%, ПАСОК също е в парламента. Така че мнението на
хората, които ги подкрепиха, също не е за пренебрегване. Естествено,
сред тях е най-силно отхвърлянето на „Сириза”. Те смятат, че партия
като нея, която няма управленски опит на национално ниво и допреди
броени години вземаше едва по 5-6% на изборите, няма как да изпълни
амбициозната си програма. Някои предричат фалит и провал на Гърция,
други не бързат с катастрофичните прогнози и смятат, че просто
самите обстоятелства ще принудят „Сириза” да влезе в стария коловоз
на предшествениците си.
Бившият собственик на фабрика Танасис Кацолис заявява пред
британския в. Guardian: „Има ли нещо, за което наистина да се
тревожа? Ципрас няма да извади Гърция от еврозоната, защото
мнозинството от гърците не искат това. Не мога да си представя, че
ще подгони олигарсите и богатите, както обещава. Просто механизмите
за това ги няма в Гърция. Мисля, че всичко ще бъде наред.“
За Мариана Яну избирателите на „Сириза“ „може би очакват Ципрас да
им даде някакви пари“. „Но единственото място, откъдето той може да
ги вземе, е Европа. А това той няма да направи или поне казва, че не
иска. Освен това, ако вземе пари от богатите, тогава всички хора ще
се изравнят социално - и няма да има кой да инвестира в страната...
Този човек е измамник, а неговите избиратели са налудничави. Това е
моето мнение. Ситуацията е безнадеждна“, убедена е Яну.
Факт е, че част от обещанията на „Сириза” наистина изглеждат трудно
изпълними. Ако новото правителство рязко повиши данъците за едрия
гръцки капитал, както обещава, дали той „патриотично“ няма да
напусне страната? Липсва очевиден механизъм, по който да се върнат в
страната парите, изтекли в офшорни зони. Надеждите на „Сириза“ да
реформира данъчните служби, за да преследва ефективно богатите хора,
които укриват данъци, засега не са подплатени с конкретика.
Декларирана е само воля за такива промени.
За момента не е ясно и какво може да се постигне на европейския
фронт. Пълното опрощаване на дълга е немислимо, а самият Ципрас не
показва готовност да приеме половинчато предоговаряне. Същевременно
към правителството на „Сириза“ изказаха симпатии лидерите на Франция
и Италия – социалистът Франсоа Оланд и социалдемократът Матео Ренци,
защото и те биха желали отмяна на режима на икономиите в ЕС. Без
преоценка на политиката в Германия обаче подобна промяна на
европейско ниво не би настъпила. Дори във Великобритания, където
интересът към победата на „Сириза“ е голям, премиерът Дейвид Камерън
и финансовият министър Джордж Озбърн подчертаха, че политиката на
орязвания, следвана на Острова, е правилната, а идването на „Сириза“
в Атина води до по-голяма несигурност в Европа.
Но пък същата тази Европа трябва да си даде сметка, че масовите
народни настроения навсякъде са по-скоро на страната на „Сириза”. И
да потърси по-балансиран курс за излизане от кризата, вместо да
продължи да подхранва лозунга от площадите „Банките изядоха хората”.
Все пак по пътя на „Сириза” вече напредва и сродната й испанска
партия „Подемос”, която се е амбицирала да спечели изборите в своята
страна. А Испания не е малката Гърция. Тя е четвътата икономика в
еврозоната.
Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)