Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Къде съм виждал това?

Състоянието дежа вю - една от най-странните, неуправляеми и неизследвани способности на човека

 

 

Валери Ценков

 

Няма как да не ви се е случвало. Внезапно ви връхлита усещането, че обстановката, която никога не сте виждали, ви е позната, лицата, които никога не сте виждали, ви се струват познати или се появява смътно предчувствие какво ще се случи в следващия момент, защото всичко това вече ви се е случвало. Но така и не можете да си спомните кога и при какви обстоятелства е станало. Това е състоянието, което наричаме дежавю - една от най-странните, неуправляеми и неизследвани способности на човека.
В края на XIX век френският психолог Емил Буарак в своите наблюдения за първи път използва израза дежа вю, който в превод от френски означава вече видяно. Разбира се, хората са изпитвали този феномен и преди това, но французинът първи му дава научно определение.
Доста учени твърдят, че дежа вю е следствие от реинкарнацията на човека - отломки от предишния му живот. Наистина, феноменът оставя впечатлението, че вече сме изпитвали и сме виждали нещо - в предишния си живот.
Първи по темата разсъждава швейцарският психолог и философ Карл Густав Юнг. Знаменитият ученик на Фройд дори прекръства реинкарнацията (възкръсването) и започва да нарича феномена генетична памет, придавайки му по този начин повече научна тежест и правдоподобност. Юнг обяснява, че у всеки от нас съществуват отломки, елементи от нашите локални мисли, от нашето локално съзнание, чрез които ние можем да се докосваме до нашия предишен живот. Ние сме в състояние постоянно да обръщаме поглед назад - при това не само когато сме били хора, а когато сме били "бог знае какво друго".
Карл Юнг бил изцяло в плен на своята теория. Работата е в това, че веднъж той изпитал почти болезнено състояние на дежа вю. Ученият разказал как видял картина от XVIII в., изобразяваща лекар. Картината му била напълно непозната, но с ужас установил, че познава закопчалката на обувките на лекаря. Заради този "спомен" Карл Юнг до края на живота си вярвал в реинкарнацията и в това, че той в предишния си живот е бил лекар.
В своя научен труд "Синхроничност" Юнг разказва историята на човек, на когото се присънило изригване на вулкан на остров Мавриций и той в съня си се опитвал да позвъни в Париж, за да предупреди за опасността. След като се събудил, прочел във вестника, че всичко това наистина се е случило. Юнг разсъждава, че подобно съвпадение много трудно може да бъде обяснено - това е явление от областта на митологията. А митологията не бива да се обяснява.
Днес привърженици на теорията на Карл Юнг са много популярни личности - от Мадона до Тина Търнър, Шон Конъри и Киану Рийвс. Всеки от тях е разказвал как е изпитвал състояние на дежавю. Така например Мадона е убедена, че в предишния си живот е била наложничка на последния император на Манджурия. Тя стигнала до това убеждение след посещение в императорския дворец в Пекин, където състоянието на дежавю я връхлетяло изведнъж. А Тина Търнър след посещение в Египет била убедена, че в предишния си живот е била египетската царица Хатшепсут.

Отломки от сънища

Зигмунд Фройд твърди, че този феномен е свързан със сюжети от забравени сънища. Става въпрос за това, че когато сънуваме, в съня ни се появяват истории и ситуации от нашия всекидневен живот - казва изследователят на сънища Олард Диксън. Докато спим, нашият мозък продължава да работи, като избързва напред и разработва варианти за бъдещето, свързани с това, което ни вълнува в момента. Всеки вариант представлява отделно съновидение. Проблемът е в това, че рядко запомняме сънищата и след като се събудим, всичко отлита. Но се случва понякога отделни епизоди да останат в съзнанието. Само в много редки случаи сме в състояние да си спомним сънища в детайли.
"Когато се събудим и продължаваме да си спомняме съня, след което отидем да вършим нещо важно - например да положим изпит или да защитим проект, обикновено се случва точно това, което сме сънували. Затова често казваме, че сънищата са "пророчески".”
Всъщност тъй като непрекъснато сме мислили за изпита или за проекта, в сънищата ни тези мисли са изплували отново като визуални видения. Но у нас възниква усещането, че сънят ни е бил пророчески. Някои изследователи смятат, че дори да не успеем да си спомним сънищата, те остават скрити и "архивирани" някъде в подсъзнанието и в паметта и след това се връщат внезапно. Тогава говорим за състоянието дежавю.
"Доколкото не си спомняме, че вече сме сънували този епизод, имаме усещането, че вече сме се оказвали в същата ситуация. Разбира се, не всички проявления на дежавю може да се обяснят със съновиденията, но голяма част от тях се обясняват точно така" - казва Олард Диксън.

Засечка в паметта

Хипотезата за забравените сънища се подкрепя от много изследователи. От научна гледна точка тя изглежда доста реалистична. Но това е само един от случаите, при които се сблъскваме със "засечка на паметта". Защото почти всички са единодушни, че феноменът дежа вю се отнася към патологиите на проявленията на паметта.
"Механизмите на паметта, изобщо проблемите с нейното функциониране представляват доста обширна област, която не е изследвана докрай", казва Виталий Фокин, доктор на биологическите науки и директор на Лабораторията на мозъка към Научния център на Руската академия на медицинските науки.
В краткотрайната памет информацията се съхранява от една секунда до няколко минути. Средно тя остава там около 18 секунди. Нейният обем е силно ограничен - не повече от 7 до 9 елемента. Там се съхранява всичко, което привлича вниманието ни. Тази способност много прилича на оперативната памет на компютъра, която функционира на същия принцип. Тя работи активно през целия ден, участвайки в десетки процеси, а след като се изключи компютърът, се изтрива. Така работи и нашата краткотрайна памет. Цялата останала информация, която е важна за нас, се съхранява в дълговременната памет - понякога за цял живот. Така например помним своето име, защото всеки ден си служим с него, отзоваваме се на него, когато ни повикат, представяме се с него, разпознаваме се и се идентифицираме с него. Докато имената на роднини често забравяме - особено когато са далечни, не ги виждаме често и почти не общуваме с години.
Според най-новите научни изследвания предаването на информацията от кратковременната в трайната памет става чрез хипокампуса - малък участък от главния мозък. Преди се смяташе, че той отговаря само за обонянието, но днес вече е известно, че се използва още за ориентация в пространството, за емоциите и за спомените. Макар че никога не обръщаме внимание как запомняме една или друга информация. Но както и да става това, виновникът е хипокампусът - може да стане чрез обонянието, може да стане и чрез емоциите, но не е изключено в процеса да се включи и чувството за място и време.
Тъкмо засечките в паметта при сравняването на новото от кратковременната памет с видяното от трайната памет може да предизвика възникването на дежавю. За да премине от краткотрайната в трайната памет, информацията трябва да се прехвърли на материален носител - както става при компютрите с дисковете. При паметта това става посредством белтъчините вътре в клетките - в невроните. Тези белтъчини се наричат протеини на паметта. Те спомагат за правилната работа на паметта, грижат се мозъкът да не прегрява, да не прави засечки при запаметяването на нова информация. Ако протеинът се синтезира в недостатъчно количество, мозъкът ще обработва новата информация по-бавно и по-некачествено, а понякога дори може да сгреши, приемайки за нова информация нещо вече видяно и чуто.

Дежавю - основата на творчеството?

Поради всичко, което бе казано дотук, няма общоприето обяснение за феномена дежа вю. А много хора изобщо не вярват

 

Закуска на тревата Едуар Мане 1863

Американският скулптор Джей Сюърд Джонсън със своя скулпторна версия

Обложка на албума на групата Bow Wow Wow "последният мохикан" от 1982 г. На преден план е солистката Анабела Луин

Рекламна кампания на Ив Сен Лоран от 1999 г.

 

 

в съществуването му. Най-често срещаното обяснение е свързано със склонността на хората да забравят. Да речем, вие сте на гости и разглеждате семейни снимки на ваши приятели. След година се запознавате с непознат човек. Внезапно ви връхлита дежа вю - няма никаква мистика, вие наистина сте видели това лице на снимките при вашите приятели. Но сте забравили. Това е проявление на явлението, известно като фрагментация на паметта. То се проявява, когато някакво лице или събитие е "изключено от фона" - тоест самото явление е познато, но не си спомняте фона, на който то се е разиграло. Така че виждате лицето, знаете, че ви е познато, но не можете да се сетите за контекста, в който сте се запознали. Това е принципът на появата на феномена дежа вю.
Преди години в интернет беше популярен следният случай: американец описвал как по време на семейно пътуване до форт Ларами, щата Уайоминг, внезапно го споходил феноменът дежа вю. Той категорично твърдял, че никога не е идвал тук. Но през цялото време, докато се разхождал из форта, предсказвал какво ще намери зад всяка следваща врата и какво е разположението на помещенията. Когато завършил разходката си, той бил сигурен, че притежава свръхестествени способности. Но не му било писано да направи от това кариера и да спечели пари. В края на посещението семейството се отбило в магазина за сувенири и там той видял книга, която прочел преди доста години, но която забравил. В нея били описани всички подробности за форта, а очевидно мъжът притежавал много добра памет и отлично пространствено въображение. Ако не бе влязъл в сувенирния магазин и не бе видял книгата, можеше наистина да си въобрази, че притежава свръхестествени способности, а множество учени биха изгубили много време, за да търсят обяснение на странните способности. Обяснението се оказва съвсем прозаично - просто ние забравяме нещо, което сме видели, чули или прочели. А при определени обстоятелство то отново изплува в съзнанието ни. И колкото по-необичайна е ситуацията, толкова по-необикновени са нашите обяснения. А това не е нищо друго освен попадане в аналогична ситуация и мозъкът ни поднася още една среща с мистериозните си способности, изправя ни пред феномена дежавю - тоест старите спомени оживява отново ярко.
Феноменът дежавю е любопитен с това, че в него има нещо твърде мистично и необяснимо. Учените са единодушни в едно: това не е случаен феномен, той заслужава внимание и ни кара да се замислим. Още един интересен факт: феноменът дежа вю се проявява най-често, когато се намираме в стресова ситуация и при психически патологии.
"По принцип ако дежа вю не представлява чиста патология, това е скрита и непозната все още аномалия - обяснява Владимир Калинин. - Свързват феномена дежа вю с патологията и със структурите на хипокампуса. Тази област от мозъка е изключително податлива на стресови ситуации, при които се отделя много кортизол - стероиден хормон, отделян от надбъбречните жлези. Състоянието на хиперкортизолизъм уврежда хипокампуса, като намалява неговата маса и обем. В резултат на това се проявява феноменът дежа вю", обяснява руският учен.

"Феноменът дежа вю наистина е сложно явление. Той ни припомня, че определено събитие, което се е случило в живота на човека, е имало важно значение. И човекът е длъжен да му обърне внимание, да си обясни защо се е случило и да си даде сметка какво го очаква в бъдеще", обяснява Оланд Диксън.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co