|
Правителството е стабилно основно заради това, че всички партии са
нестабилни
Веселина Седларска
Към края си стоте дни на правителството са точно обратното на
началото: политическата сила, която се зарече да го контролира
най-строго, съвсем му отпусна края; а партията, която даде дума да
го подкрепя безусловно 300 дни, му замисли вот на недоверие.
Дори и да стават някакви добри неща в страната, за тях очевидно е
осведомен единствено Радан Кънев. Иначе как би заявил: „Три месеца
след идването на власт на това правителство имаме първите резултати.
България вече е стабилна държава.“ Направеното преди дни изявление е
силно озадачаващо. Преди сформирането на правителството, а и малко
по-късно на ХIII национален съвет на ДСБ според Радан Кънев България
не беше стабилна. Какво се случи през това време, че се стабилизира?
Бизнесът – не е живнал. Убийствата – увеличиха се. Безработицата,
емиграцията – без изменение. Опасността от нови бежански вълни –
расте. Народът е разцепен най-малко на две по всеки въпрос,
включително и по основополагащи теми, свързани с т.нар.
цивилизационен избор на Европейския съюз и НАТО. Службите и
полицията не са в ничия представа сериозен гарант за националната ни
сигурност. Бюджетът е дотъкмен със заеми.
Ако с лидера на ДСБ Радан Кънев живеем в една и съща държава, то
възможното обяснение е, че оценяваме обстановката от различни
височини: ние - от земята, където живеем, търпим и се страхуваме от
нестабилността, а той в някакви стабилни висини. Това е обичайната
бебешка черна сипаница, с която властта заразява най-новите си
ползватели, когато започнат да преценяват нещата не от гледната
точка на своите избиратели, а от гледната точка на запазването на
властта. Избива им като обрив. И по тази причина – забелязва се. При
някои младенци е по-рано, при други по-късно, при Радан Кънев на три
месеца. После всички придобиват имунитет и се научават как да се
преструват в говоренето.
От тази височинна своя гледна точка Радан Кънев е прав. Той никога
не е крил, че целта е да се изолират ДПС и БСП от властта.
Единственото, което е крил (по изпуснато откровение на Божидар
Лукарски), е, че не е мислил да изолира ГЕРБ и Бойко Борисов от
властта. Както видяхме, той
не само не го изолира, но дори го и монтира
И по този начин без други усилия постигна целта да постави в
изолация ДПС и БСП.
Това в началото изглеждаше само теоретично. Но скоро получи и
практическо потвърждение. Борисов изобщо не се стресна от ултиматума
на ДПС, че ще поискат вот на недоверие към правителството, ако
премиерът не уволни здравния министър Петър Москов за
дискриминационни изказвания по адрес на ромите. Тази стабилност има
предвид Радан Кънев – стабилността да имаш общи неприятели с някого.
От всичко това излиза, че единственият аргумент на реформаторите в
полза на стабилността на държавата е този, че ГЕРБ е против ДПС.
Само че ГЕРБ беше против ДПС и по-рано, когато реформаторите
твърдяха, че държавата е опасно нестабилна. Каква е разликата?
Разликата е, че сега реформаторите са във властта. Те влязоха в нея,
за да извършат крайно наложителните за страната реформи, които по
твърденията им само те могат да направят. Но кой знае защо не
преценяват правителството от гледна точка на неуспелите опити за
реформа в пенсионната система, втвърдената съпротива срещу реформата
в съдебната система, екстравагантните реформи на парче в здравната
система, изключително спорните образователни реформи.
Точно по същите височинно-емоционални причини ДПС посреща стоте дни
на правителството с напълно противоположна оценка. Според лидера на
партията Лютви Местан властовата формула на правителството ще
продължава да генерира непрекъснато нестабилност: „Най-големият
риск, който пряко произтича за България от тази еклектична смес като
властова формула, е рискът за макроикономическата стабилност на
страната. Ако някой ни намеква, че ще теглим милиарди дълг, за да
крепи управлението си - това вече не е управление на реформите, а
управление за печелене на време - до местните избори, а може би до
президентските избори.“
И докато за Радан Кънев се питахме дали живеем на едно и също място,
то за Местан се налага да попитаме дали живеем в едно и също време.
За същите онези сто дни (малко след това щедро разтеглени до 300) ли
става дума, в които партията обеща на правителството толеранс? За
негова чест трябва да кажем, че го направи още през септември м.г.,
преди да са известни резултатите от изборите и как ще бъде сглобено
правителството. Да си припомним: „Затова пледираме традиционните 100
дни да бъдат заменени с 200-300 дни толеранс. И аз поемам тази
политическа отговорност. Повтарям, независимо от това дали като
партия ще бъдем част или не от управлението на страната. Защото
видях колко е лошо един кабинет да няма 100 секунди толеранс. Защото
кабинетът "Орешарски" нямаше не 100 дни, а 100 секунди толеранс" –
каза тогава Местан със самочувствието на лидер на зряла и отговорна
партия, която може безпристрастно да чете уроците на провалите и
успехите.
Тези думи можеха да останат като образец за джентълменска гаранция,
ако не бяха стъпкани още преди да изтече половината на стодневката,
когато ДПС започна да търси подкрепа за иницииране на вот на
недоверие към правителството. Обещаният толеранс вече е заменен от
безпощадни обвинения в „нездрав
|
Министерският съвет заседава
популистки компромис между идейно несъвместими политически сили“,
които създават предпоставки „страната да бъде вкарана в дългова
спирала“. Какво се случи през това кратко време, та благото
разположение на Лютви Местан се трансформира в люто неразположение,
стигащо до: „Това правителство стъпва на гнила недемократична
основа?”
Случи се това, че ДПС е в изолация
Идват местни избори, на които ДПС ще се яви с две противоположни, но
еднакво важни загуби – и приятелите (БСП), и враговете (”Атака”) на
ДПС са вече по-слаби. Тоест отслабнаха и подкрепата, и аргументът за
консолидация на ДПС. Повод за консолидация на избирателите на ДПС
засега са Патриотичният фронт и здравният министър, но дори на Петър
Москов не може да се разчита, че ще говори само глупости.
На ДПС изобщо не му е до стоте дни на правителството в момента.
Партията си има свои грижи и те изглеждат по-големи от друг път. ДПС
досега е имала или терен за обществен дебат, на който с основание се
е държала с достойнството на препатилия, или е имала лидер, който
може и никак да не харесваш, но няма как някак да не уважаваш. Често
е имала и двете неща - за разлика от сега.
БСП със сигурност не отметва с чертички дните на правителството с
намерение да направи пълен, точен и задълбочен анализ на първите му
сто дни. Веднага след изборите през есента БСП бе заета да прави
анализ на собствения си провал. И като че ли го направи. Но не знае
какво да прави. По АБВ ли да бие, защото ги застрашава в регионален
мащаб на местните избори, по ГЕРБ ли, който ги застрашава в
национален мащаб? Социалистическата партия е
застрашена и от един призрак, който броди из Гърция
Този, който успее да си залепи най-добре етикета „Сириза“, той ще
отнеме поредната порция избиратели на БСП.
БСП е в позиция „паднал бръмбар“ и отпраща разнопосочни удари. През
януари: “Правителството на Бойко Борисов тласка страната в
икономическа безпътица. Този кабинет управлява просто заради
упражняването на властта, няма посока и не може да даде нужната
икономическата и социална политика на България.“ (Михаил Миков).
През февруари БСП все пак установява, че правителството има посока,
но тя пък тласка България към война и партията се прехвърли от
вътрешноикономическия на външнополитическия фронт. Така дефицитът
какво да се прави засега е ликвидиран благодарение на международното
положение. В момента то е благоразположено към БСП – реформаторите
се грижат за сирийските бежанци, ДПС за имената на българските
турци, а БСП за българите в Украйна. Тези грижи дават повече
дивиденти, отколкото да те е грижа за младите българи, напускащи
България, което трябваше да е критерий номер 1 при една истинска
оценка за работата на правителството.
На обективна преценка за стоте дни на правителството от страна на
АБВ не можем да се надяваме. Дали по президентска инерция, или по
свое човешко убеждение, Георги Първанов продължава да се държи като
срядата в седмицата – равно отдалечен от двата края. С единия крак е
в правителството, с едната ръка го подкрепя, смята се за фактор в
стабилността на властта, но не отрича възможен негативен развой,
макар и нежелан. „Бихме оттеглили подкрепата си при натрупване на
критична маса от негативни решения…“ А коя е критичната маса, иди,
че питай Карл Маркс, за да ти отговори, че това е оня момент, в
който количествените натрупвания преминават в качествени изменения.
В превод: АБВ ще оттегли подкрепата си, когато количеството
негативни решения на правителството преминат в качествена заплаха за
лошо представяне на АБВ на местните избори. При това положение можем
да очакваме само субективни, не и обективни оценки за работата на
правителството.
Точно толкова обективност може да си позволят и от Патриотичния
фронт. Тях в момента много повече ги интересува какво става с
Велизар Енчев, който се опитва под носа им да отнесе избиратели.
Излиза, че от всички присъстващи в парламента партии, а те вече
всички са там, единствено Волен Сидеров е ясен в позициите си.
Всъщност прав е Радан Кънев, правителството е стабилно. Основно
благодарение на това, че всички са нестабилни.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)