Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Операция #цветановеневинен
 

Или как Цветан Цветанов беше произведен в мъченик на политическо-съдебна репресия

 

 

Любослава Русева
 

 

„Всички длъжностни лица трябва да са под стрес и да знаят, че са наблюдавани, заяви премиерът Бойко Борисов пред журналисти. А защо да не бъдат подслушвани, как се хваща корупция по високите етажи на властта, запита министър-председателят. Когато някой падне от власт ли да започнем да го разработваме, добави той.”
Датата, която стои върху тази вестникарска изрезка, е 11 декември 2010 г. Два дни по-късно и министърът на вътрешните работи заявява: „Няма недосегаеми!” Цветан Цветанов дори се заканва, че спрямо всеки, който извършва престъпление, уронва престижа на държавата или участва в корупционни практики, „ще бъдат приложени съответните мерки, включително използване на Специални разузнавателни средства.”
Впоследствие, както знаем, Цветанов преизпълни думата си и затова изглежда парадоксално, че на две инстанции получи ефективна присъда за отказ да се приложат СРС. Нещо повече - на фона на „цецомобилите“, шестте му резолюции „НЕ!!!“ върху съдебно разрешение за подслушване прозвучаха едва ли не като шега. Или поне така ги възприе широката публика, която допълнително беше облъчена с внушения за безобидността на действията му.
На амбразурата в защита на Цветанов първо се хвърлиха ужким отявлени идеологически противници като запасния генерал от ДСБ Атанас Атанасов и бившия МВР шеф Румен Петков, понастоящем зам.-председател на АБВ. Постепенно в отбора на цецовистите се включиха и лица от мезозойската ера на прехода, а един от тях самоотвержено потвърди твърдението на Петков, че всички вътрешни министри щели да се озоват в затвора, ако били съдени за отказ за прилагане на СРС. Йордан Соколов даже призна: „Когато бях министър, непрекъснато ми се представяха несъстоятелни искания за СРС, дори утвърдени от съдия. Не знам в случая дали съдът е проверил доколко този отказ не е законен. СРС може да се прилага само за тежко престъпление, а в случая, доколкото знам от медиите, става въпрос за катерушки, взети от детска градина и открити на друго място.“
Когато публиката беше достатъчно подгрята, че става дума за нищо и никакви „катерушки“, най-сетне се обади тежката артилерия. При това нейните залпове имаха за цел не просто да оневинят Цветанов, а да представят присъдата му за тежка съдебно-политическа репресия.
Тук направо

дюшеш дойде разработката „Червеи“

в която СРС-та са били използвани в продължение на 300 дни, т.е. за по-дълъг от законовия срок. „Ако на Цветанов са му дали 4 години, за това, което са правили, трябва да им дадат по 400 г. на всички по веригата - от съдията до последния“, възмути се премиерът Борисов, с което вдъхнови депутатите от ГЕРБ да напишат декларация в защита на парламентарния си началник. Това обяснява защо те се забавиха с цели четири дни, след като Софийският апелативен съд потвърди ефективната му присъда, но пък, от друга страна, няма как да не им се признае колко много се постараха. Дотам, че в опита си да заклеймят БСП като главен виновник за съдебните неприятности на Цветанов сравниха присъдата му с... „присъдите на комунистическия трибунал, познат в историята като Народен съд“!
Доколкото по делото предстои да се произнесе ВКС, а ГЕРБ е управляваща партия, подобни изявления прозвучаха като опит за политически натиск. Затова и Съюзът на съдиите, и Висшият съдебен съвет с право възнегодуваха срещу внушенията, че правосъдните органи са подопечни на опозицията и работят за „сатанизирането“ на Цветанов. ВСС дори нарече поведението на премиера и ГЕРБ посегателство спрямо конституционно установения правов ред в държавата, припомняйки им, че има едно важно нещо, което се нарича разделение на властите.
Е, в декларацията се правеше уговорката, че партията не искала да се меси в работата на независимата съдебна система. За сметка на това обаче изрично се настояваше председателят на парламентарната група да получи справедлив процес (разбирай, може и да не получи) и в прав текст се твърдеше, че зад присъдата му стои „политико-медийният кръг „Хохегер“, който искал да отслаби ГЕРБ преди местните избори. По този повод в нея се мъдреше и страховитото предупреждение: „ПП ГЕРБ се противопоставя на опитите съдебната система да бъде използвана като оръжие на определени политически кръгове, които са готови да прекрачат всички демократични граници, за да се доберат до държавната и икономическата власт в страната.“
Цветанов, иначе казано, е на път да се сдобие с ореола на мъченик, паднал в жертва на чудовищен заговор. И

публиката лапа мухите

тъй като няма представа защо две инстанции го осъдиха на 4 години затвор. Докато по телевизионните студиа дефилират неговите защитници, а из социалните групи тече кампанията #цветановеневинен, самият той също вече си вярва. „Разбира се, че когато в политиката решиш да отстояваш принципи, да се бориш срещу тежката организирана престъпност, да се бориш срещу това статукво, което 25 години мъчеше и задушаваше България, трябва да си готов да понесеш и тежките удари на всичко това, което се случи през всичките тези години.“ Разтърсващо е и пожеланието му повече никой невинен да не пострада заради истинските политики, които трябвало да доведат до благоденствие и просперитет за България и българските граждани.
Впрочем тъкмо покрай делото с отказаните СРС-та стана ясно как отделни граждани са постигнали просперитет и благоденствие. Затова ще припомня:
През юни 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане за снемане на депутатския имунитет на Цветанов по разследване срещу антимафиота от Велико Търново Орлин Тодоров. Причината – като министър отказал да се изпълнят шест разрешения на Окръжния съд в града за прилагане на СРС. Подслушването на Тодоров трябвало да се проведе през есента на 2009 г. заради съмнения, че използва БОП като

бригада в услуга на частни интереси

Въпреки задължението си да ги подпише Цветанов пренебрегнал съдебните разрешения и така възпрепятствал събирането на

Цветан Цветанов на излизане от съдебната зала


доказателства. Според прокуратурата над Тодоров бил разпънат политически чадър, който му позволил системно да информира местния бизнесмен Петър Христов (виж „Да си велик във Велико Търново“) за хода на знакови разследвания като „Килърите“, „Фалшификаторите“ и прословутото дело за „бебето във фризера“.
В продължение на година Тодоров лежа в следствения арест, след което беше освободен под гаранция. Нещо повече, получи обезщетение от 12 заплати накуп, тъй като подаде молба за напускане по взаимно съгласие. На делото срещу Цветанов се държа изключително предизвикателно, демонстрирайки увереност, че и на него, и на бившия министър ще им се „размине“. При разпита сам призна, че в края на лятото на 2009 г. от свой познат, (уж) бивш служител на МВР и близък до шефа на полицията във Велико Търново, научил, че ще бъде подслушван заедно с няколко лица от криминалния контингент. Отказа обаче да каже за кого става дума, заради което съдът го глоби с 300 лева.
Важно е да се припомни и друго: Тодоров оглави регионалното звено на БОП през март 2010 г., т.е. след исканията за СРС. Назначението му съвпадна с изтърпяването на дисциплинарно наказание „порицание“, защото като дежурен криминалист от Горна Оряховица не реагирал на сигнал за кражба от автосервиз. Чак през юни 2010 г. Административният съд във Велико Търново отмени въпросното наказание, а междувременно местните медии намекнаха, че за неговото издигане са били платени 300 000 лв.
Но да се върнем на Цветанов...
В края на май м.г. бившият вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ изненадващо беше осъден на 4 години затвор от Софийски градски съд заради престъпление срещу правосъдието. В мотивите си съдия Тони Гетов обясни, че той не е имал право да блокира исканията за СРС срещу Тодоров, след като те вече са били разрешени от съда. Трите удивителни, поставени след отрицателните му резолюции, бяха разтълкувани и като доказателство, че подсъдимият целенасочено е извършил престъпление.
Същото потвърди Софийският апелативен съд на 9 февруари 2015 г., като апелативните съдии Спас Иванчев, Елена Каракашева и Петър Михайлов изцяло се солидаризираха с мотивите на долната инстанция и по 5-годишната забрана Цветанов да заема държавна длъжност. Според тях той „е осъществил незаконен контрол над действията на разследващите органи", което е „недопустимо и симптоматично за пренебрегването на принципа за разделение на властите, за фаворизирането на една власт за сметка на друга и в крайна сметка за елиминиране на принципите на демократичното управление като цяло“.
Защитниците на Цветанов изтълкуваха това като сладко отмъщение, защото при първото управление на ГЕРБ министърът си позволяваше
нападки спрямо магистрати и техни решения

Да не забравяме обаче, че в Наказателния кодекс съществува член 288, който предвижда шест години лишаване от свобода за орган на властта, умишлено осуетил преследване с цел да избави другиго от наказание (по него е обвинен и бившият министър). Да не забравяме също, че издаването на присъди не е от компетенцията на адвокати, бивши генерали, парламентарни групи и дори премиери, освен може би в далечна Северна Корея.
Фактът, че две съдебни инстанции приеха абсолютно еднакви решения и мотиви по казуса, значително увеличава вероятността ВКС да отсъди по аналогичен начин. Евентуалното му окончателно осъждане ще доведе и до сериозна политическа нестабилност в управляващата коалиция, тъй като той има водещи позиции в ГЕРБ. Освен шеф на парламентарната група и зам.-председател на партията, бившият вътрешен министър традиционно оглавява предизборния й щаб. Това беше припомнено и в защитната декларация, чиито автори подходиха като Маяковски: говорим за ГЕРБ - подразбираме Цветанов, говорим за Цветанов - подразбираме ГЕРБ. Не на последно място, повечето депутати са избирани в резултат на личния му кастинг, бившият министър е на „ти“ с местните структури. Докато ръководеше МВР, събра и достатъчно информация, с която да държи в ръцете си всеки независимо от поста му...
Нищо чудно точно тези обстоятелства да улеснят намирането на вратичка за оневиняването му, както се случи и по делото за „цецомобилите“. Тогава прокуратурата просто оттегли обвиненията си с обяснението, че след измененията в Наказателния кодекс от юли 2014 г. неправомерната употреба на СРС от служители на МВР е

престъпление само във военно време

В негова полза е и това, че междувременно зацикли и наказателното дело срещу Орлин Тодоров, тъй като апелативните магистрати в Търново си направиха отводи. На първа инстанция през юни м.г. Тодоров беше признат за виновен за изнасяне на тайни по разработки на антимафиотите, в резултат на което получи една година условно и 2000 лв. глоба. По останалите обвинения - разгласяване на държавна тайна, злоупотреба със служебно положение и склоняване на длъжностно лице да наруши служебните си задължения, Орлин Тодоров беше оправдан. Бившият антимафиот бе оневинен и като поръчител на кражба на катерушки и пързалка слонче от горнооряховското село Първомайци.
След серията от шумни дела накрая Йордан Соколов може да се окаже прав. Имало там някакви катерушки и... толкоз.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel