Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

За главата на един цар
 

Най-добрите световни музеи се състезават за честта да покажат бронзовия Севт III в своите експозиции. Специалистите смятат портрета на тракийския династ за безценна творба, застрахователите го оценяват на 13 милиона евро, а политиците го използват за пиар

 

 

Ирина Вагалинска
 

От няколко дни едно лице доминира в културното сърце на Париж: бронзовият портрет на одриския цар Севт III от огромната реклама върху фасадата на Лувъра за изложбата „Епопея на тракийските царе. Археологически открития в България“. До 20 юли над 1600 от най-ценните артефакти, събрани от 17 наши музея, ще красят залите в крилото „Ришельо“. Както многократно беше казано в българските медии, в Лувъра ще ги видят поне 4 милиона посетители - а това е повод и за гордост, и за надежди, че от изложбата там ще произтекат ползи за бизнеса тук.
Дали към нашата страна ще тръгнат много повече туристи? Вероятно да, макар да не е ясно какво ще искат да видят в музеите тук, след като сме изнесли оригиналите на всичките си значими съкровища в Лувъра.
Съвсем сигурно е обаче, че покрай купищата бляскави артефакти се прави и политически пиар. “Тази изложба означава, че България се връща на мястото си след година и половина изолация”, не пропусна да ужили предшественика си Орешарски премиерът Борисов от Париж. А при завръщането си у нас продължи: „Навремето това е било мечтата на Людмила Живкова - в Лувъра да влезе и да направи изложба...“ И така окончателно подсили усещането за дежавю от времената на соца, когато с пътуващото тракийско злато се топеше студенината на Запада към страната ни, тогава част от съветския лагер.
Само че сега България е в европейското семейство и не би трябвало да се радва така шумно, че една изложба ни е направила „равни с равните“. Особено след като президентът на Лувъра Жан-Люк Мартинез благодари на нашия министър на културата Вежди Рашидов за „най-големия подарък“, направен от България на френската научна общност. Това не бяха празни думи: в Париж наистина са щастливи да покажат за пръв път на едно място находките от царската гробница на Севт III и „прекрасната бронзова глава на владетеля“, сочени за „най-силния момент от експозицията“ в Лувъра.
Битките за шедьовъра
Тук му е мястото да напомним, че по принцип няма малки и големи народи в сферата на културата. И да си кажем открито, че не България се пребори да покаже бронзовата глава на Севт III в Лувъра, а Лувърът и френските дипломати у нас дълго настояваха тя да бъде включена в експозицията. Преговорите около този експонат се проточиха две години не защото Националният археологически институт с музей в София не искаше да го даде на Лувъра, а защото ставаше дума за безценно произведение с трудни за възстановяване детайли. За него всяко пътуване означава риск.
Какво пък толкова, ако при пренасянето се изронят корозиралите мигли на царя или трудно реставрираното ляво око се понапука мъничко?
Такъв въпрос би могъл да зададе само лаик. Специалистите са наясно, че в целия свят няма запазен друг скулптурен портрет от бронз на елинистически владетел, намерен в цялостен погребален комплекс при археологически разкопки. Изработката е изключително майсторска и показва в детайли как точно е изглеждал най-влиятелният тракийски династ в края на IV век пр.Хр.: от клюновидния нос и властния поглед до къдриците над оплешивяващото чело и бенката на лявата буза. А това наистина е шанс за науката, която днес трудно се ориентира в онази епоха на митични герои, идеализирани или схематични изображения и оскъдни извори.
Тъкмо затова бронзовата глава на Севт III е получила най-високата застрахователна оценка в списъка с 1629 предмета за българската изложба в Лувъра, изготвен през ноември миналата година - 13 милиона евро. Доста над златните съдове от Панагюрското съкровище, които се движат основно между 4 и 6 млн. евро (виж по-подробно списъка в карето).
След Париж портретът на Севт III няма да лети веднага обратно, а ще има още един неотложен гастрол - в музея „Пол Гети“ в Лос Анджелис, откъдето също отдавна молят да получат находката за участие в голяма експозиция на тема елинистически бронз. Тя ще бъде открита в присъствието на президента Обама, но иначе не е „политическа“: от „Пол Гети“ ще платят не с благодарности, а със значителна сума в долари на НАИМ, която ще бъде използвана за подобряване на условията, в които се съхранява бронзовата глава у нас. Специалисти от американския музей вече са направили и проект за специална опаковка на бронзовата глава, така че тя няма да пътува още веднъж с очила за плуване.
Според НАИМ би било най-добре това пътешествие на Севт да е и последното, а портретът му да влезе в бъдещ списък с национално значими ценности, които не бива да се изнасят в оригинал. Главата вече е показвана в Рим, после е пътувала и до Копенхаген с президента Първанов, а през 2012-а е излагана и в лондонската Royal Academy of Arts. Междувременно отказ са получили големи музеи във Флоренция, Мюнхен и Франкфурт. „Защото никой тук не иска да търгува безогледно с шедьовър“, казва зам.-директорката на НАИМ Мария Рехо.
Новини от ателието на реставратора
Като шеф на отдел „Експозиции“ в института Мария Рехо участва още в първата голяма комисия от наши и чужди експерти, свикана през 2005-а да реши как е най-добре да се реставрира великолепната находка на екипа на Георги Китов от могилата Голяма Косматка. Поканен е и Едилберто Формили от Лабораторията по археометрия и експериментална археология в Сиена, водещо име сред реставраторите на античен бронз - негово дело е сегашният вид на древногръцките статуи, известни като „Воините от Риаче“. Заедно с българските специалисти Мария Тасева и Петя Пенкова Формили работи над очите от алабастър и стъклена паста, както и над другите фини детайли - по проект, финансиран от Министерството на външните работи на Италия и от общината на Сиена. Тогава е проследен в детайли процесът на изработка на големите антични бронзови статуи през елинизма и са направени интересни изводи конкретно за Севт, които „ТЕМА“ публикува за пръв път. Те ще помогнат да се решат основните спорове около бронзовата глава и липсващото й продължение.
Ясно е, че е имало и статуя, но дали на владетеля в цял ръст, дали на кон? Къде е била поставена първоначално и ритуално ли е отделена главата? Изследванията доказват, че патината върху нея се е образувала в могилата и се дължи на присъствието на псевдомалахит в пръстта, а преди това статуята е била изложена на открито за сравнително кратък период - вероятно на видно място в Севтополис, столицата на Севт III. Очите са увредени от силни удари, нанесени още докато е била на постамента в изправено положение - анализът на налепите по тях подкрепят хипотезата за „ослепяване“ с факел като варварски акт по време на някое от келтските нападения или като отмъщение на вътрешен враг след смъртта на династа. Главата обаче е отделена внимателно от човек, който е познавал технологията на производство на бронзови статуи, и после е отнесена и подпряна с камъни пред гробницата като един вид „поправителен акт“. Останките от леярска пръст по главата локализират изработката в района на Североизточна Гърция и Южна България, скоро предстои да се уточни къде със сравнителен почвен анализ.
Царят е представен в зряла възраст, а смръщеното чело и подутата вена на дясното слепоочие говорят за човек със силен характер, уверен в себе си. Става дума за конкретни черти: веризмът е подчертан от бенка върху лявата ябълка. И още нещо - значението, което фигурата на конника придобива в Тракия, не изключва възможността Севт да е бил представен като ездач, но наклонената леко напред глава не дава достатъчно основания това да се твърди със сигурност.
По стилистичните особености може да се съди, че статуята е правена от утвърден и скъп гръцки скулптор, когото одриският владетел е можел да си позволи - в период на разцвет и стабилност, постигнати не само с биткаджийство, а и с усет за баланс в хаоса след смъртта на Александър Велики. Извод, до който проф. Маргарита Тачева беше стигнала още преди 15 години въз основа на малкото изворови данни: „Севт III, този мъдър тракийски държавник, наследил отломки от Котисовата държава, е успявал не само да се ориентира в бързо променящите се условия при Александровите стратези и да реагира своевременно и победоносно, но и да запази автономността си като тракийски съюзник на македонските царе.“
Кой е Севт III
Траколозите проследяват възхода му още от сведенията на Полиен за един хюпарх (титла за първия по ранг след царя) със същото име на служба при одриския династ Керсеблепт. „...Като имал нужда от пари, той наредил на всеки от земеделците да засее в своята нива по пет медимна жито. Повечето от земеделците засели... Зърното Севт откарал при морето и като го продал на по-ниска цена, за кратко време събрал много пари за Керсеблепт.“
Маргарита Тачева предполага, че най-вероятно в този текст става дума за парадинаст на Керсеблепт със свои владения, запазени и след победоносния поход на Филип Македонски в Тракия. Центърът на земите му със сигурност е бил Севтополис, сега погребан под язовир „Копринка“. Но преди това при изследванията на археолога Д.П. Димитров там е открит надпис, в който се говори за Беренике и синовете й - жена от виден македонски род, за която се знае, че е била съпруга на Севт. Освен с династичен брак след 330 г. пр.Хр. Севт укрепва позициите си, като поддържа добри отношения с Антипатър - стратега на Европа, назначен от Александър Велики при потеглянето му на Изток през 334 г. пр.Хр.
След смъртта на Александър земите на траките стават арена на битки за надмощие между наследниците му, а и местните династи като че трябва да бъдат покорявани отново. Севт се сдобива със силен враг - стратега на Тракия Лизимах.

 

Дясното око на главата на Севт - преди и след реставрация

 

Той нахлува през 323/322 г. пр.Хр. в земите на „цар Севт, разположен на стан с 20 000 пехотинци и 8000 конници“ според сведенията на основния източник за епохата Диодор Сицилийски. Войската на одрисите изглежда нереално голяма, но пък някак трябва да се оправдае споменатата по-нататък „съмнителна победа“ над „варварите“ с цената на големи загуби. Години наред точно тези варвари ще са голям проблем за Лизимах. А че траките са смятани за диви и непокорни, научаваме и от сведенията на Юстин: “След смъртта на Александър, когато неговите приемници си поделяли областите, на Лизимах като най-храбър от тях било възложено управлението на най-свирепите племена...”
Днес още виждаме опасния блясък и в погледа на бронзовия Севт, но сме по-склонни да го приписваме на желанието за независимост вместо на природна жестокост. Дали това лице ще ни гледа скоро и от някое ново туристическо лого?
Всичко е възможно предвид нарасналата популярност. Засега одриският цар е „заел“ само името си на „Севт” АД, „уважаван производител на технически текстил” с офис в Казънлък, на клуб по източни бойни изкуства и на къща за гости в град Шипка, разположена „точно срещу гробницата“ .

Царска хронология
Около 380 г. пр.Хр. - Севт III е роден в семейство от одриския династичен род на Терес
Около 360 г. пр.Хр. - роден е Ребулас, син на Севт
До 341 г. пр.Хр. - Севт е хюпарх (първи министър или съвладетел) на Керсеблепт с резиденция край днешното с. Копринка, Казанлъшко
330 г./325 г. пр.Хр. - Севт се обявява за цар на одрисите и започва свое монетосечене. Строи Севтополис и сключва брак с Беренике, вероятно роднина на Антипатър
325 г. пр.Хр. - Стратегът на Тракия Зопирион загива в поход срещу скитите край Олбия. Севт оглавява въстание срещу него и след смъртта му обявява независимостта си
325/322 г. пр.Хр. - Лизимах, назначен за стратег на Тракия, воюва срещу Севт с променлив успех
305 г. пр.Хр. - Лизимах се обявява за цар на Тракия
Около 297 г. пр.Хр. - Севт умира
252 г. пр.Хр. - Антиох II обсажда и разрушава с катапулти Севтополис
По Маргарита Тачева, „Севт III, Севтополис и Кабиле (341-252 г. пр.Хр.) според епиграфските и нумизматичните данни“

История на откритието
Най-търсеният експонат в колекциите на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) е намерен при разкопки от Георги Китов и екипа му през септември-октомври 2004 г. Бронзовата глава е открита в южната част на могилата Голяма Косматка край Шипка, Казънлъшко, на около 7 м от входа на неограбена монументална гробница. Тя пък е на по-малко от 8 км северно от резиденцията Севтополис, а и инвентарът й изглежда „царски“: близо 70 предмета, двайсетина от които са от злато, с общо тегло над 1 кг - включително конска сбруя с начелник, 6 набузника, странични украси, висулки, накрайници за ремъци. Комплектът въоръжение е почти пълен: бронзови наколенници с изображения на Атина, шлем от бронз със сребърна позлатена апликация отпред, ризница, меч в ножница, украсена със златни апликации, върхове на копия. Три големи амфори, два алабастрона, елегантен златен киликс, сребърна кутийка с позлата във формата на мида, няколко кани и фиала от сребро допълват картината.
В помещението е оставен и дъбов венец от злато, чиито листа според откривателя Георги Китов са ритуално накъсани. Намерените монети и името на Севт, изписано върху два от съдовете, както и върху бронзовия шлем, със сигурност идентифицират чия е гробницата. На същия династ, когото Диодор Сицилийски нарича basileus ton Thrakon.
В първата си статия по темата в Archaeologia Bulgarica Георги Китов не се колебае - новооткритата гробница е на тракийския владетел Севт III. И още - могилата е издигната в началото на V в. пр.Хр., а през втората половина на същото столетие част от насипа е отнета и на същото място е изграден голям каменен храм. В начало на ІІІ в. пр.Хр. там е извършено погребение, впечатляващо с размах и мащаби.
25-метрова алея води от периферията на могилата до фасадата на храма, изградена от каменни блокове. До втора фасада се достига през 13-метров коридор с каменни стени, застлан и покрит с дървени греди. Храмът има три последователно разположени помещения: правоъгълно със засводено двускатно покритие; кръгло с купол; монолитна саркофагоподобна камера, покрита с отделен блок. По време на ритуалите там входът към втората камера е бил затварян с двукрила мраморна врата, украсена с две релефни човешки лица, допълва Китов. Според него след смъртта на владетеля в едно от помещенията е извършено жертвоприношение на кон, а после входовете към две от тях са зазидани, коридорът е опожарен и запълнен с камъни и насипна почва - също като алеята и бронзовата глава, благодарение на което храмът гробница оцелява скрит до наши дни. И за пръв път тракологията разполага със сигурно разпознат гроб на владетел.
Но преди това медиите разполагат с истинска сензация: Китов и екипът му се натъкват на златото през нощта срещу 5 октомври, не спират да копаят и това разпалва страстите до трагикомични размери. Археолозите са принудени да работят насред полицейски кордон, претърсвани са при всяко влизане и излизане от гробницата. Сред пребърканите по някое време се оказват и тогавашният шеф на археологическия институт проф. Васил Николов, и председателят на БАН акад. Иван Юхновски. А генерал Бойко Борисов обяснява, че лично разпоредил масираното полицейско присъствие, защото го разтревожили софийските мерцедеси около обекта и ангажираните от Китов частни охранители - сред тях и един криминално проявен.

Високо, високо
Артефактите с най-високите застрахователни оценки от списъка с 1629 експоната, одобрени за българската изложба в Лувъра през 2014 г.:
1. Бронзова глава на Севт III, III в. пр.Хр., от трезора на НАИМ, застрахователна оценка 13 000 000 евро
2. Златна амфора ритон, Панагюрско съкровище, от Пловдивския музей, 9 000 000 евро
3. Други предмети от Панагюрското съкровище, оценени между 4 млн. и 6.5 млн. евро
4. Параден наколенник, сребро с позлата от комплекса Златиница-Маломирово, от витрините на НИМ, 5 000 000 евро
5. Каничка ритон с надпис: ΚΟΤΥΟΣ ΕΞ ΒΕΟ, сребро с позлата, Боровско съкровище, Русенски музей, 4 000 000 евро
6. Параден наколенник, сребро с позлата, Могиланска могила, Врачански музей, 4 500 000 евро
7. Венец от злато, от могила Голяма Косматка, съхраняван в Казанлъшкия музей - 3 000 000 евро
8. Венец от злато, Могиланска могила, Врачански музей, 3 000 000 евро
9. Венец от злато, Златиница-Маломирово, НИМ, 2 900 000 евро
10. Ритони с глава на сърна, сребро с позлата, Златиница-Маломирово, НАИМ, 2 800 000 евро
11. Шлем с апликация, могила Голяма Косматка, Казанлъшки музей, 2 500 000 евро
12. Амфора, сребро с позлата, Кукова могила, Дуванлий,от витрините на НАИМ, 2 500 000 евро
13. Фиала от Кукова могила, Дуванлий, Пловдивски музей, 2 500 000 евро
14. Диадема с релефни изображения на лъвове, грифони, розети и протомета на сфинксове, злато; Голяма Свещарска могила, НАИМ, 2 500 000 евро
15. Пиксида с форма на мида, сребро с позлата, и 11 бр. розети (припоени към пиксидата), сребро с клетъчен емайл, Голяма Косматка, от Казънлъшкия музей, 2 000 000 евро

Обща застрахователна оценка за всички предмети от изложбата 165 212 160 евро.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co