Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Не исландски модел, а исландска революция

Гордите викинги доказаха, че е възможно да се прави рационална политика в интерес на националните интереси

 

Валери Ценков


“Обещаваме ви тържествено, че няма да изпълним нито едно предизборно обещание! Другите партии са скрито корумпирани, ние ви обещаваме да бъдем открито корумпирани! Пожелайте си каквото искате, ние също ще ви го обещаем – безплатни международни полети или безплатни автомобили за живеещите в провинцията! Ние сме най-добрите в обещанията, затова сме
Най-добрата партия!

С този предизборен лозунг и с хита на Тина Търнър Simply The Best актьорът комик и писател Йон Гнар като на шега спечели преди три години изборите за кмет на Рейкявик със своята антипартия Besti Flokkurinn (Най-добрата партия), а на изборите през април се надява да спечели и парламентарния вот.
Тръгвайки като анархист и рушител на статуквото по време на масовите протести през 2008-а, Йон Гнар вече е политик с авторитет и най-вече – с конкретно изпълнени задачи.

Исландия е уникален остров, държава и общество, разположена върху две нестабилни и постоянно активни тектонични плочи – Европейската и Американската. Исландия доскоро бе страната на мечтите: най-доброто място за живеене с най-щастливите хора на планетата – според Програмата за човешко развитие на ООН, Традиционното изследване на Университета в Лестър и на Economic Intelligence Unit на сп. „Икономист”.
Формулата на исландското щастие бе проста: най-висок жизнен стандарт+най-висока раждаемост+най-висок процент работещи жени+най-висок процент разводи = на най-добрата страна за живеене. Освен това страната е най-големият износител на риба (75% от БВП), на най-гледания сериал в света след „Дързост и красота“ - „Мързелив град” (излъчен в 98 държави), с най-много професионални артисти на глава от населението – 100, най-четящата нация (12 книги на човек), всеки втори исландец е писател, а с Халдор Лакснес нацията има и нобелист за литература. Едва ли е нужно да споменавам талантливите иноватори Олафур Елиасон и Рагнар Кяртасон. А музикалните звезди са наистина уникално неподражаеми – от групи като Sigur Ros и Gus Gus или FM Belfast до Бьорк и Емилиана Торини.
Природните дадености на острова гарантираха на страната ключова позиция по време на Студената война, като й запазиха място в НАТО, макар да няма армия. И главна роля при нейния край със срещата в Рейкявик между Рейгън и Горбачов. Парадоксалните привилегии на малката островна нация са факт и днес: Исландия е част от Шенгенското пространство, макар че не е част от ЕС, а ние драпаме със зъби и нокти натам, макар че от София до Шенген са 1740 км, а от Рейкявик до Шенген – 2400 км.
Исландия е далеч от сушата и от континенталната суетня, но тя е част от живота на поколения граждани – още от 1783 г., когато изригването на вулкана Лаки предизвиква първата сериозна криза в Европа. До вулкана Ейяфятлайокутъл, който затвори преди две години въздушното пространство над цяла Европа.
Сега отново Исландия е на дневен ред – с т.нар. исландски модел, който напоследък толкова активно се обсъжда у нас като вариант за изход от сегашната остра правителс&