Европейската шампионка Тезджан Наимова вече бяга по-бързо от страховете си

Влади Лазарова

Навръх националния празник 3 март Тезджан Наимова стана европейска шампионка по лека атлетика в спринта на 60 метра в Гьотеборг. Финал, в който медалите се разпределиха между хилядни от секундата, а другата ни представителка – златната медалистка на Стария континент от първенството на открито миналото лято Ивет Лалова, остана четвърта.
Титлата на родената на 1 май в Първомай Тезджан изненада всички. Атлетката участва за първи път в голямо състезание след повече от 3-годишна пауза. Специалистите отдавна я бяха отписали за големите неща в спорта, а медиите откровено я бяха забравили.
Едва 20-годишна Наимова усети чувството да паднеш отвисоко, като й отне дълго време, преди да се изправи. Направи го с достойнство, стоицизъм и характер. Завърна се много променена – пораснала, скромна и помъдряла. Все качества, които като че ли й убягваха в младежкото надбягване с рекордите преди злокобната за нея 2008 г.
Тогава Тезджан понесе най-големия срам за всеки спортист – соченето с пръст заради употребата на допинг. Наказанието и назиданието. За нея те не продължиха просто две години, за колкото Федерацията по лека атлетика спря правата й заради манипулиране на проба с чужда урина. Изкуплението за спринтьорката продължи още две години, в които името й бе изчистено и тя можеше да се появи на пистата.
Тезджан опита, но тялото й не бе готово. То отказваше на инат да понесе ужасяващите натоварвания, от които бе отвикнало. През 2011 г. една от най-надарените спринтьорки на планетата, родени след 1985 г., гледа как другите бягат отблизо. Контузиите я следваха по петите, независимо колко бързо момичето опитваше да бяга. Тя посрещна 2012 г. с много надежда, че всичко лошо е зад гърба й и че я чака страхотна олимпийска година.
Лошото обаче отново издебна Тезджан от засада. Точно когато тя бе в стихията си, в най-ударната си форма и се стягаше да покрие норматив за игрите в Лондон. Дойде опаковано като остър пилонефрит и я вкара в болница за месец. Сезонът и мечтите за нея свършиха още тогава с пробождането на иглата за първата инжекция.
Думата „лека атлетика“ става табу в дома на семейството на Наимова в Пловдив. Майка й, баща й и сестра й обаче не спират да я окуражават. Да се върне, да докаже пред себе си, че още я бива. Да замине далеч и да забрави за болката. Да не бърза вече за никъде, макар че името й я е орисало да се надбягва със съдбата до последен дъх. Защото Тезджан на турски език всъщност означава „бърза душа“.
Спринтьорката обува шпайковете от упорство. Половината й съзнателен живот е минал в тренировки. Иска да опита за последен път. Хваща самолета и заедно с треньора си Стойко Цонов намират спокойствие на 9000 км от България, в Кейптаун. Приютява ги техен приятел и верен другар на Стойко от детските години от спортното училище в Пловдив – бившият вратар на „Ботев“-Пловдив Петър Къртев. От години той работи като треньор по физическа подготовка в ЮАР. Приема на драго сърце предизвикателството да помогне на Цонов, за да извае отново от крехката Тезджан старата машина за победи.
На Наимова й е тежко. По цял ден е принудена да тича с тежести по баир, да бута тренажор, натоварен с над 50 кг дискове, да кляка със 170-килограмова щанга върху рамене. Компания й правят само акулите, които са опасно близо и които плашат туристите в околността. Българката не се страхува дори от тях.

Тезджан Наимова все още не вярва, че е станала европейска шампионка

Всяка свободна минута посвещава на упражнения по английски език и на опитите си в кулинарията. Така се разтоварва от напрежението, което тегне над нея в атлетиката.„Не бих нарекла престоя в Кейптаун бягство. У дома беше много студено. Нямаше къде да тренирам. Залата в Пловдив я затвориха, защото й спряха тока и водата. В ЮАР обаче аз преоткрих себе си. Там е друг свят, дива природа, топли хора“, разкрива спринтьорката за своите последни 45 дни на територията на Африка, които понася дори без мобилен телефон. Треньорът й го прибира, за да може тя да се концентрира единствено върху предстоящото европейско.
В Гьотеборг проблемите я чакат и доволно потриват ръце. Как иначе, трябва да й напомнят, че все пак тя е отново в Европа. Треньорът й Стойко Цонов е повален на легло от бъбречна криза. Възпитаничката му се превръща в негова болногледачка. За капак на 1/2-финалите Наимова усеща остра болка в лявото бедро. Контузията я паникьосва и я оставя с отворени очи в нощта преди финала.
„Не смеех да заспя. Не можех. Страхувах се, че всичко се повтаря и че ще се изложа“, казва спринтьорката. Тя не смее да обуе шпайковете си чак докато не чува името си по уредбата преди представянето за финалното бягане. Загрява боса, със свито сърце.
След това всичко е различно. Тезджан печели най-важното бягане в живота си – това, в което първо побеждава себе си, а след това и съперничките си. Страхът е минало, но Бързата душа вече не бърза за никъде.

* В превод от турски Тезджан означава Бърза душа.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема