Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Кич по време на бутафория

Превръщането на Христо Стоичков в лице и знаме на „студентското” недоволство е плод на задкулисна манипулация, чиито цели са обидно елементарни, а изпълнението – развеселяващо примитивно

 

Любослава Русева


„И папата също!”
Така се пошегува бившият депутат от ГЕРБ Емил Димитров, когато го попитаха дали той и бизнесменът Гриша Ганчев ще станат съучредители на нова партия. Беше началото на март и слухът, че един от най-влиятелните лобисти в миналото Народно събрание няма да влезе в листите за следващото, обиколи за нула време парламентарните кулоари заедно с клюката за бъдещия политически проект.
Неофициалната версия гласеше, че Димитров е отстранен по заръка на Бойко Борисов заради поредицата скандали, свързани с името му. Официалната, изтекла под формата на информация от „осведомени източници”, твърдеше, че е номиниран от структурата на ГЕРБ в София-област, но си направил самоотвод. "Аз приключвам с политиката, не искам повече да се занимавам с партии", казал Емил Димитров, като дни по-рано уведомил за решението си и членовете на Съюза на ловците и риболовците в България. На сбора им в читалището на Елин Пелин той дори предупредил да си намерят ново лоби, което да защитава интересите им.
Съмненията, че видният лобист едва ли ще се откаже лесно от политиката, бяха категорично разсеяни и в интервюто му за в. „Преса” (13 март). Не, нямало да прави „ГЕРБ-2”, щял да стане „свободен ловец”. Не, въобще не бил наясно с бъдещите си творчески планове, но все пак възнамерявал да помага на бившата си партия. „Моето лично мнение е, че наистина партиите трябва да дадат граждански квоти, но не само на думи, а като бройки и като проценти” – беше първият му скромен съвет. „И второ - трябва да се заложи на младите хора. Те имат хъс и желание за развитие и себедоказване”, гласеше следващият.
В средата на март вероятно малцина са си давали сметка, че тези думи не просто повтарят пошлата мантра да се даде път на младежта, а представляват анонс на политически сценарий. Немного сложен (да не кажа обратното), но все пак писан по начин, който да завладее сърцата на недоволните млади. Защо? Защото целта е гласовете им да бъдат обрани чрез изкуствено създадена опозиция. Как? Като „опозицията” бъде легитимирана от популярно „надпартийно” лице. Кое? Ако не папата, работа ще свърши и Мамата, пардон!, някой като Христо Стоичков...
Впрочем изборът на Стоичков за лице на протестиращите студенти изглежда далновиден поне по две причини:
- Емил Димитров не би могъл да изиграе ролята на дисидент, тъй като стана една от непривлекателните емблеми на наскоро приключилото управление. Споменът от устремно прокарваните поправки в закони е все още пресен и едва ли ще се намерят наивници, които да повярват на заявката му за ново лидерство. Освен че се превърна в нарицателно за лобизъм покрай текстове за лова, горивата, туризма и тютюнопушенето, Димитров не се радва и на вдъхновяваща харизма. В момент, когато улицата протестира срещу статуквото и „елита”, той е последният човек, когото бихме припознали за алтернатива.
- Преди година и половина Христо Стоичков получи титлата „Доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет, т.е. той е признат член на академичната общност. В интернет пък от години циркулира автентичен разказ, който потвърждава неговата съпричастност към академизма: "През пролетта на 1990 г. група студенти отидохме в Стара Загора, за да гледаме Стоичков и ЦСКА срещу "Берое". В деня преди мача отскочихме до хотела на „червените”, за да си вземем автографи. Ицо ни посрещна нацупен. „К’ви сте вие, бе?” „Студенти!” Последва фразата: „Студени ли сте, топли ли сте, ни знам, ама нали знаити, чи идна патка учила, учила, та накрая пукнала.” Накрая дойде крилатият съвет: „Повичи ибети, по-малку учети!”...
Смейти се, ама напук на иронията, която се лее по форумите и социалните мрежи, работата е много сериозна!
Нейната цел, както вече споменах, е контролирано да бъдат обрани (или поне разпилени) гласовете на младите, като за изразител на интересите и недоволството им се издига пълната противоположност на академизма. Задкулисната манипулация не само подменя същинския дневен ред и автентичната енергия за промяна, а откровено възнамерява да ги употреби по простата формула „Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели”. Иначе казано, няколко души от Националното представителство на студентските съвети (НПСС), които издигнаха Стоичков за свое знаме, в момента си осигуряват политическа кариера за сметка на всички останали студенти, които ужким представляват.
Тук е важно да се припомни, че НПСС всъщност е държавна структура, създадена според изискванията на Закона за висшето образование. Тя е консултативен орган към министъра на образованието и науката, има глас при решаването на академични и битови (общежития, такси и т.н.) въпроси, а дейността й се финансира от отчисления в размер на 10% от бюджетите на студентските съвети към всеки ВУЗ. На официалния сайт на НПСС пише, че Националното представителство е учредено в Свищов през март 2000 г. и негова основна цел е „позицията на студентската общност да бъде заявявана ясно и категорично при различните форми на дебат в обществото по проблемите на академизма”.
Но как реално се случва това, можем да съдим по отвореното писмо на студенти и възпитаници на български университети, в което те не признават легитимността на НПСС и избора на Христо Стоичков за техен водач. "Въпреки че по закон тази организация би трябвало да представлява българските студенти, тя е неспособна да защитава студентските интереси и в редица случаи дори уронва престижа ни", гласи текстът на писмото. Аргументът на авторите е, че НПСС нито развива академичността и научното познание, нито стимулира студентското творчество, а стои най-вече зад „академични” събития като конкурса Мис и Мистър Академика. И това не е всичко, както се казваше в рекламата на многофункционалното ренде: организацията е единствената, която се хвърля да брани скандалния начин, по който от Фонд „Научни изследвания” бяха източени 14.8 милиона лева!
Каква е връзката на Емил Димитров с всичко това ли?
Съвсем пряка, установи разследване на в. „Труд” (27 март). НПСС е учредено в Свищов, а негов лидер от 2002 г. е... 30-годишният Ангел Георгиев. Той има една бакалавърска, три магистърски и една докторска степен от Стопанската академия в Свищов, като записва третата си магистратура само дни преди избора на ново Национално представителство на студентските съвети. Вечният студент и несменяем председател сега оглавява и новопоявилото се студентско протестно движение “Орлов мост”, чието лице стана Христо Стоичков.
Заподозряният за таен организатор на движението Емил Димитров пък се оказа не само възпитаник на свищовската академия, а и неин лобист. Според в. „Труд” той дори е член на настоятелството й от 2010 г. (в нарушение на Закона за висшето образование, където в чл. 35а, ал.4 е записано, че народните представители нямат право да бъдат в настоятелства на вузове), след като заема мястото на бизнесмена Гриша Ганчев.

Христо Стоичков стана "символ" на студентското недоволство

 В ролята на настоятел депутатът развива бурна дейност – с появата му в Свищов се създава младежката организация на ГЕРБ, а по-късно лично извоюва 500 000 лв. повишение на държавната субсидия на вуза за 2013 година... Засега Емил Димитров избягва да застане под прожекторите, но за сметка на това Гриша Ганчев - собственик на футболния отбор "Литекс", чийто треньор е Христо Стоичков, нахлу рязко в общественото полезрение. В предаването на bTV „Лице в лице” Ганчев коментира излизането на Стоичков на политическия терен с предизвикателно словоизлияние: "Че какво му е на него? Стоичков, като гледам, е готов за министър-председател. Че той е много по-добър футболист от Бойко Борисов. И за вътрешен министър е готов. По-бърз е от Цветанов. Ако се надбягват на 100 м, ще победи. Плюс това е известен в целия свят!"
Впрочем това беше първата медийна поява на Гриша Ганчев от доста време насам, тъй като бизнесменът има мярка за неотклонение. През май 2012 г. той беше обвинен като организатор на престъпна група, а малко по-рано при специализираната акция "Захар" беше задържан и синът му Данаил (впоследствие оневинен). Макар да отрича „съучастие” в задкулисното организиране на студентите, слуховете, нека повторя, го свързват с проекта от началото на март – много преди треньорът на отбора му Христо Стоичков да се афишира като знаме на протестиращите. Във форумите даже се гадае дали не става дума за поемане на ангажименти срещу скорошно отпадане на мярката му за неотклонение...
Разбира се, анонимното подхвърляне на предположения е изключително некоректно. Някои факти обаче предразполагат да се правят тъкмо конспиративни умозаключения:
- На националната среща на „Орлов мост” в зала „Армеец” (23 март) имаше много повече кукери и хора в предпенсионна или пенсионна възраст, отколкото студенти. Мнозина от тях си признаха, че са докарани с автобуси, платени от партийни кметове, което правеше насловът „Бъдещето на България” да изглежда особено гротескно.
- „Лично аз платих залата, не да се споменават олигарси и най-различни хора. Имам достатъчно пари, за да извадя 10 000-15 000 лева и да дам на студентите”, каза първоначално Стоичков, цитиран от агенция "Фокус". На следващия ден обаче той категорично отрече това пред „Медиапул”: “Сметката ми е открита, проверете я!” Междувременно пиарът на Националната спортна база Красимира Апостолова обясни, че наемът е платен от НПСС, а от НПСС тръгнаха да обясняват как те били внесли парите, които Стоичков им дал едва ли не на ръка.
- Версиите как станала „заварката” между студентите и легендарния футболист поне бяха сверени, но това не ги направи да изглеждат по-малко абсурдни.
„Имахме късмет, че се провеждаше някакъв турнир в „Арена Армеец”. Стоичков ни прие веднага, поиска време да помисли, а по-късно се обади и каза, че това, което искаме да направим, му допада.” Обяснението е на Ангел Георгиев (в. „Стандарт”). Самият Стоичков пък разказва в интервю за „Труд”: „ В случая идват две момчета, които не познавам, в залата, където играя на турнира на фенклуба на „Каменица” в комплекс „Червено знаме”, и ми казват – „Бат' Ицо, така и така, ние сме от тази и тази младежка организация и решихме, и искаме ти да станеш нашият патрон.”
Контактът, с други думи, се получил напълно случайно. Едните случайно научили, че Стоичков случайно играе в някакъв турнир, а Стоичков случайно харесал случайните две момчета и...
С извинение, но на тези обяснения, които звучат малко нещо като „Айн цу цвайн цу дрън”, вероятно би се хванал само баламурник. И то при положение че е пропуснал да забележи как Христо Стоичков дни наред се кълнеше да не влиза в политиката, след което седна на кръгла маса с политолози и социолози да им иска акъл за изборите на 12 май!
Че ще се търсят всякакви варианти да се овладее недоволството на улицата, включително бутафорни като „студентския”, беше известно от началото на протестите през февруари. Учудващото в случая е единствено за какъв дявол му е притрябвало на Стоичков – истинска звезда от световна величина, да влиза в роля, в която ще изглежда нелепо и която предполага риска да бъде подигран.
За пари, сигурна съм, въобще не става дума. Тогава за какво? Заради приятелски ангажимент, силно възпалено его или неспособност да прецениш къде ти е мястото? Която и да е причината, резултатът е един и същ, а знамето на студенцията си има лаф и за това: „От всеки цървул трандафор не става.” Явно неговото неподражаемо простодушие (по д-р Николай Михайлов) често му свива коварни номера...
А сега на вниманието на онези, които пробутват напред амбициозните комсомолци:
Бутафорията е толкова изразителна, а кичът така мащабен, че скоро и Стоичков ще прозре как и защо го употребяват. Дори да приемем, че българският народ е оглупял масово и необратимо, изпълнението на операцията е развеселяващо примитивно и за никого няма да остане тайна какви цели са си поставили политическите ловци и рибари. За по-недосетливите само ще кажа, че това е елемент от странния пъзел, който властимащите редят за избирателите. Пъзел, който цели така да обърка хората, че да е невъзможно да различат сухото от суровото.
Между другото кандидатите за участие в изборите са вече 71. Представете си интегралната бюлетина, на която ще бъдат изписани имената на всички тези партии, коалиции и кандидати за депутати. Представете си как опитвате да се ориентирате сред огромното количество лозунги, плакати, обещания и публични заклинания. Ще се чувствате като посетител в японски супермаркет, нали? И вероятността да изберете познатото изобщо няма да е малка...
Предстои да видим дали този сценарий ще послужи на една съвсем скоро управлявала партия да нареди собствения си пъзел. Все пак всичко е възможно, а както е казал класикът: „Съмтаймс люн, съмтаймс уин!”

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co