Искра
Ценкова
Повече никакви мазни банички, дюнери, пици, бургери за закуска.
Никакви сандвичи, приготвени в микровълнова печка, която деформира
молекулите на храната и предизвиква патологични промени в тялото.
Сандвичите с колбаси са два пъти по-опасни, пълни са с вредни
съставки, ако ги изчетеш, косите ти настръхват - сланина, смлени
изрезки, уши, крака, много кожа, соя, емулгатори, оцветители и
каквото още ви идва на ума. Ами натриевите нитрити? Има ги и в
шунката, в пушената риба, в консервираното месо, дори в това, което
ни продават за прясно. С помощта на белия прах увехналият продукт
придобива нов, по-привлекателен вид. Откакто разбрах, че натриевите
нитрити се трансформират в стомаха ни в силно канцерогенните
нитрозамини - мощни химикали, които ускоряват формирането и
развитието на рака на клетките, подминавам и тоя щанд. Знам, че
изследователите на рака инжектират мишки точно с нитрозамини, за да
предизвикат коварната болест и после да я изучават.
Тия дни изключих от менюто си и сиренето и кашкавала заради вредното
палмово масло, с което производителите заместват млякото. Чипсовете
и царевичните пръчици отдавна съм изхвърлила от масата си.
Най-трудно ще ми бъде с бисквитите, вафлите, сладкишите, шоколадите
и солетите пак заради несвойствените субстанции в тях -
трансмастните киселини, синтетичните подобрители, огромното
количество захар, сол или още по-лошо - опасните подсладители. Не
посягам и към любимите ми сушени плодове, откакто знам, че серният
диоксид, с който са консервирани, има токсичен ефект. Никакви
подсладени кисели млека, сладоледи, газирани напитки, те също бавно
убиват.
Оглеждам
безпомощно рафтовете в магазина. Все пак трябва нещо да хапна. Може
би компромисно един кроасан. Зачитам се в ситните букви на
опаковката: белтъци - 6, въглехидрати - 33, мазнини - 22. Общо 360
калории. Ура, нито един Е код. Пред диглицеридите на мастните
киселини мигам на парцали. Следва - калциев пропионат. А сега де?
Още един керван сложни наименования ме карат да се чувствам виновна
за пропуските си в часовете по химия. Колкото повече се разтакавам
из магазина, толкова по-огладнявам. Накрая изяждам бързо кроасана.
Щях ли да го направя, ако знаех, че диглицеридите на мастните
киселини всъщност „маскират“ Е 471 - стабилизатор, използван за
млечните продукти, маргарини, сладоледи, майонези, все храни с
високо съдържание на мазнини. Добавката се смята за безвредна, стига
да нямате проблеми с черния дроб и жлъчката и наднормено тегло, Е
471 увеличава калоричността на закуската. Калциевият пропионат пък е
Е 282 - бял кристален прах, забранен в някои държави, тъй като
влиянието му върху човешкия организъм все още не е напълно ясно.
Хранителната добавка Е 282 може да се натрупва в организма, може да
предизвиква главоболие, да окаже канцерогенно действие върху
човешкото здраве, да предизвика образуване на ракови клетки,
предупреждават специалистите.
„В този кроасан има много малко белтъчини, много мазнини и
въглехидрати. Има и вредни хидролизирани мазнини.Трансмазнините, на
които те са богати, предразполагат към инфекции, възпалителни,
сърдечносъдови заболявания, рак. Водят и до наднормено тегло, отчита
на свой ред диетологът от УМБАЛ „Александровска“ д-р Митко Ригов.
Комбинацията на бутертестото с пълнеж от крем може да увреди
стомашно-чревния тракт при стомашен проблем, добавя диетологът. Един
кроасан не може да ви разболее, но може да ви докара стомашен
дискомфорт, киселини, болки в стомаха. В комбинация с една кока-кола
или друга газирана напитка може да ви сдобие с гастрит, ако сте
предразположени към заболяването. Лоша храна за хора с високо кръвно
налягане и чернодробни проблеми - категоричен е специалистът по
хранене. Толкова много заплахи, и то само в един кроасан!
Дания първа въведе през 2003 г. закон, чрез който ограничи
съдържанието на трансмастни киселини в храните до 2% от общото
съдържание на мазнини в продуктите. Последва я Швейцария. Англия,
САЩ и Канада задължиха производителите да обявяват на етикетите на
храните съдържанието на трансмастни киселини. Междувременно град
Тибурон в щата Калифорния и област Монтгомъри в щата Мериленд
станаха първите “свободни” региони от трансмастни киселини,
отбелязва проф. Стефка Петрова, консултант в Националния център по
обществено здраве и анализи.
В САЩ сега се провежда кампания за намаляване на границата за
съдържание на трансмастни киселини, под която продуктите може да
бъдат обявявани като свободни от тях. А Американската агенция по
лекарствата и храните е направила оценка, че дори и при настоящите
норми за 10-годишен период годишно ще бъдат предотвратени между
600-1200 заболявания от коронарна болест на сърцето и 250-500
смъртни случая, свързани с нея. Най-накрая и Европейският парламент
задължи страните, членки на ЕС, през 2011-а етикетите на всички
суровини, полуфабрикати и готови продукти да включват информация за
съдържанието на енергия и основни хранителни вещества,
характеризиращи състава им, включително съдържанието на трансмастни
киселини. Регламентът влиза в сила през декември 2014 г. А дотогава
ще се чудим каква ли химия има в чиниите ни!
|
Д-р Митко Ригов, началник на отделение „Хранене и диететика“ към
УМБАЛ „Александровска“:
Лошото хранене разболява
Д-р Ригов, какво сочи практиката ви, нараства ли заболеваемостта
сред българите като последица от нездравословното ни хранене?
- Проблемът категорично се задълбочава. От една страна, много хора
се хранят неправилно. От друга - „най-достъпните” храни поради своя
състав и обработка не са най-здравословните. Лошото хранене
обикновено се свързва с наднорменото тегло и затлъстяването, на
по-заден план остават заболяванията, свързани с хранителните ни
навици. Най-често се сблъскваме с метаболитния синдром - съчетание
от наднормено и свръхтегло, инсулинова резистентност, нарушен
глюкозен толеранс и евентуално диабет, сърдечносъдови проблеми,
най-често артериална хипертония, повишени нива на пикочна киселина.
Тук включвам и чернодробните проблеми, най-често стеатоза -
омазняване на черния дроб. Също високите нива на холестерол и
триглицериди. Неправилното хранене води и до стомашно-чревни
проблеми – гастродуоденит, гастроезофагиален рефлукс, колит,
проблеми с жлъчния мехур и задстомашната жлеза. При жените лошото
хранене може да е едно от условията за развитие на остеопения и
остеопороза в по-зряла възраст. Често констатирам ниско ниво на
желязо и анемичен синдром предимно при млади жени.
Българинът яде бързешком, поглъща храни с вредни съставки, пие малко
вода, повече безалкохолни напитки и сокове, а като се прибавят
обездвижването и стресът, болестите бързо идват. Но напоследък има и
друга тенденция. Все повече хора се опитват да се хранят оптимално,
търсят квалифицирана помощ, което е радващо.
Доколко храната, която приемаме, може да ни причини онкологично
заболяване?
- Въпросът е спорен, но начинът на хранене е от голямо значение.
Някои от съставките, които се добавят - стабилизатори, овкусители,
ароматизатори, оцветители, са с неблагоприятно здравословно влияние
и даже са канцерогенни, ако се консумират в големи количества.
Храненето с рафинирани, с бързо- и високопреработени храни също
влияе неблагоприятно на туморните заболявания. Повечето от месните
продукти пък съдържат твърде много наситени мазнини и нитрити,
ползвани за стабилизиране на цвета. Това ги прави фактор за ракови
заболявания.
Въпросът кои храни ни разболяват, е много индивидуален. Една храна
може да е полезна за вас и за още много хора, но за други да се
окаже вредна. Основният принцип е - повече природосъобразни храни, с
по-малко обработка. Храните, които поемаме, трябва да осигуряват
оптимално алкално-киселинно равновесие на организма ни. Тялото ни
има механизми за саморегулация и самовъзстановяване, но трябва да му
дадем възможност за това.
Тестените изделия от бяло брашно, захар, сол, месните и млечните
продукти ни подкиселяват. Добрият баланс се получава с прием на
достатъчно плодове и зеленчуци, които ни алкализират. За да се
справя с всички предизвикателства, тялото трябва да приема
разнообразна храна и в умерени количества. Един-два вегетариански
дни в седмицата може да ни изчистят от натрупаните токсини и
метаболити. Да „разтоварят тялото” и да му дадат „глътка въздух”
Наскоро излезе американско изследване, според което газираните
напитки също ни убиват, макар и бавно. Трябва ли да ги изключим
изцяло от трапезата си?
- Ако са произведени на плодова основа с малко захар, не са толкова
вредни. Проблемът идва от съдържащите се в тях въглероден двуокис и
консерванти, оцветители, овкусители, заместители на захарта.
Въглеродният двуокис влияе върху усвояването и съдържанието на
желязо и калций в тялото и в същото време може да е предпоставка за
развитие на туморни заболявания. Има хора, които пият в големи
количества газирани напитки, но това не ги разболява. При други може
да предизвикат тежест и подуване на стомаха. По-неприятното е, че в
съчетание с други храни газираните напитки може да повлияят лошо на
стомашната лигавица и на стомашно-чревния тракт като цяло. Не трябва
да се пият на гладно и по време на хранене, защото това нарушава
функцията на храносмилателния тракт. Ако не можем да се откажем от
ободряващите напитки, трябва да ги приемаме между две хранения и в
неголеми количества, с температура близка до температурата на
тялото. В практиката си имах случай, при който човек разви остър
панкреатит след прием на леденостудена газирана напитка.
Заболяването е особено опасно, животозастрашаващо. Адекватното
правилно хранене по принцип не е панацея, но е важен фактор и
условие за добро здраве, жизненост и самочувствие!
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |