|
Върховната касационна прокуратура потвърди, че при управлението на
ГЕРБ се е подслушвало незаконно. Но вместо да излезе от политиката,
както обеща, засега бившият вътрешен министър излиза сух от скандала
Любослава Русева
„Всички длъжностни лица трябва да са под стрес и да знаят, че са
наблюдавани, заяви премиерът Бойко Борисов пред журналисти, докато
бе на проверката на разширението на първия метродиаметър. А защо да
не бъдат подслушвани, запита той в отговор на въпрос на журналист
дали е подслушван Ваньо Танов, директор на Агенция „Митници”, и дали
има разработка срещу него. Как се хваща корупция по високите етажи
на властта, запита министър-председателят. Когато някой падне от
власт ли, да започнем да го разработваме, добави той.”
Датата, която стои върху тази вестникарска изрезка, е 11 декември
2010 г. Само няколко дни по-рано бившият министър на вътрешните
работи Румен Петков е намекнал, че срещу шефа на митниците има
разработка. Журналистите са в правото си да попитат дали това е
вярно, а тогавашният премиер, както забелязвате, им отговаря с
чистосърдечна почуда. Въпреки че не потвърждава директно,
реторичните му въпроси се свеждат до един: „Защо ме питате за нещо,
което се подразбира?”
На 13 декември вицепремиерът Цветан Цветанов е далеч по-откровен.
Освен че в прав текст заявява
„Няма недосегаеми!”
той се заканва, че спрямо всеки, който извършва престъпление, уронва
престижа на държавата или участва в корупционни практики, „ще бъдат
приложени съответните мерки, включително използване на СРС”.
По онова време нищо не подсказва, че подслушването на Ваньо Танов ще
предизвика трусове, в чийто епицентър ще се озове... самият премиер.
По-важното: не го знае и Бойко Борисов. Било защото в някакъв период
от разработката не е бил уведомен за нея, или защото просто не
допуска, че мишената може да е и той, Борисов изглежда спокоен при
подхвърлянето на първите флашки със записани разговори по т.нар.
афера „Тановгейт”. Когато от единия запис се чува, че шефът на
митниците обсъжда с финансовия министър Симеон Дянков и заместника
му Владислав Горанов разпънатия от Цветан Цветанов „чадър” над
фирми, заподозрени в контрабанда, той даже представя взаимните
съмнения като провокирани от собствената му стратегия „всички да се
мразят, да са скарани, за да е сигурно, че никой никъде от тях не
може да покровителства нищо”.
Доколкото флашките попадат все в пощенската кутия на в. „Галерия”,
смятан за близък до нарочения за глава на „Октопод”-а бивш съветник
в ДАНС Алексей Петров, версията, че записите са правени от
противниковия лагер, звучи донякъде правдоподобно. Донякъде, защото
е съмнително „врагът” да разполага с ресурси да подслушва
министър-председателя, а наличието на разработка срещу Ваньо Танов
така или иначе вече е потвърдено. И тъй като тъкмо от нея изплува
оглушителният скандал „Мишо Бирата”, следва да се предположи, че
премиерът е „прихванат” от служби, овластени да наблюдават всички
длъжностни лица (по собствените му думи) според член 34а, ал. 1, т.
1 от Закона за СРС.
Важно уточнение: въпросният член гласи, че контролът върху
прилагането и използването на специалните разузнавателни средства се
осъществява от министъра на вътрешните работи. Той и само той
контролира подслушването, следенето, филмирането, ровенето в
кореспонденция, внедряването на агенти и т.н. Ако министърът не е в
състояние да извършва този контрол, значи не си върши работата. А
ако го прави зад гърба на своя началник, няма друго обяснение, освен
че се опитва да разширява правомощията си, трупайки
файлове за лична употреба
Тогава на коя от двете хипотези да заложим?
Дори да допуснем, че на Цветан Цветанов му е било спуснато поръчение
да следи както противниците, така и „своите”, още през януари 2011
г. става ясно, че нещата са излезли от контрол. Не от неговия обаче.
Първото доказателство: изтичането на записа, в който премиерът
Борисов оказва натиск върху шефа на митниците заради Мишо Бирата,
затвърди усещането, че над държавата е инсталирано нещо,
наподобяващо Големия брат. Една невидима, но осезаема система, от
чийто поглед не би могъл да се изплъзне никой без оглед на „възраст,
класа, пол, занятье”.
Второто доказателство: Бойко Борисов бе слисан, че се е предоверил,
и се оказа неподготвен да реагира адекватно. Отначало потвърди,
после започна да увърта. Пътем накисна бившия президент Георги
Първанов, който го бил помолил да се обади на Танов, а накрая
записът бе обявен за манипулиран. Показателен обаче бе фактът, че в
деня след изваждането на флашката Борисов се появи в компанията на
Цветанов при представянето на нови хеликоптери и позволи на
вицепремиера да изрецитира бодро: „Това няма да спре устрема ни към
реформи!”
Третото доказателство: подозренията, че премиерът Борисов е
станал зависим от своя силов заместник
се потвърдиха през лятото на същата година, когато вътрешният
министър не само не бе отстранен от поста, а дори беше назначен за
шеф на предизборния щаб на управляващата партия. Безпрецедентният
конфликт на интереси се родееше единствено с репликата на един герой
от „Бай Ганьо прави избори”: "Изборите свободни! Полицията няма да
се меси! А ний с управителя кис-кис-кис!”, но въпреки възраженията
Цветанов продължи да агитира за ГЕРБ в качеството си на шеф на МВР.
Е, в интерес на истината тогава можеше да се стигне и дотам да бъде
издигнат за кандидат-президент на управляващата партия. За беда
обаче неяснотите около материалните му придобивки го препънаха. Ако
не беше натрупал шест апартамента с помощта на тъста си пенсионер
(според неговата версия), човекът с надпис Tzv.Tzv. върху копчетата
на ръкавелите само преди месец щеше да реди служебен кабинет. И е
много вероятно някои факти около подслушването на политици и
бизнесмени по време на неговото министерстване да бяха потънали, тъй
като настоящият главен прокурор дължи отчасти поста си на любезната
му препоръка...
Разбира се, бившият председател на Пловдивския окръжен съд не е
първият, нито последният, чието издигане е благоприятствано от
топлите му отношения с управляващите. Сотир Цацаров със сигурност е
наясно и с традицията от един момент нататък главният прокурор да се
еманципира, за което основна заслуга има продължителният му (7
години) мандат. Особеното при настоящия шеф на ВКП обаче е в това,
че никой не очакваше да се разграничи от предишното управление
толкова скоро, нещо повече - да постави в неловко положение Цветан
Цветанов, който навремето го лансира с думите: "Сотир Цацаров има
безупречна репутация в Пловдив и това, мисля, че е достатъчно, за да
бъде избран за главен прокурор."
След като на 28 март тази година лидерът на БСП Сергей Станишев
обяви, че е получил сигнал за мащабно незаконно подслушване на
политици и бизнесмени от автомобил „с антени”, публиката по-скоро се
приготви да наблюдава познат спектакъл. Мнозинството бе почти
единодушно, че прокурорската проверка ще се разтегли във времето и в
крайна сметка няма да стигне доникъде, като в същото време с
угрижено смръщени вежди ще се имитира трескава дейност. И
най-пламенните оптимисти не вярваха, че още на 15 април главният
прокурор Сотир Цацаров ще изнесе пресконференция, за да потвърди 2/3
от подадената информация, и отгоре на всичко ще опровергае
самоувереността на Цветанов, че по негово време МВР не е било
„Плод-зеленчук” и разграден двор.
Както се оказа обаче, през тези 20 дни от постъпването на сигнала
държавното обвинение не се е размотавало, а е свършило огромна по
обем работа. Иззело е документация, събрало е данни от
видеонаблюдението в София, правило е експертизи на автомобилите със
специална техника, разпитало е оперативни работници и технически
лица от
|
На
пресконференция главният прокурор Сотир Цацаров оповести
резултатите от проверката за подслушване
Специализираната дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО).
Най-същественото: натрупало е камара доказателства, че в МВР има
мощности за подслушване и следене, които излизат далеч извън рамките
на закона и се използват безконтролно.
Така разбрахме, че без разрешение на съдия из София е щъкала кола,
оборудвана с техника за подслушване и записване. Тя е можела да спре
навсякъде – пред заведение, редакция, политическа централа,
посолство, сградите на президентството, правителството и парламента.
Писмени заповеди за проведените „мероприятия”, разбира се, липсват,
защото в зоната на здрача не бива да остават следи. В СДОТО не е
имало практика да бъдат представяни доклади дори след тренировъчните
излизания на мобилните екипи и по тази причина остава неясно какво
точно са правили автомобилите с техника, къде са се намирали, кого
са подслушвали, от кой началник са получавали разпореждания, каква
информация са събирали и унищожавали. Единствените писмени сведения
кога колите са излизали на акции пък се оказват до голяма степен
неверни. Например по документи те са се намирали на паркинг в МВР,
докато в действителност са били някъде из столицата. Това се е
случвало на 15, 16, 26 март, разминаване в часовете има и на 10, 14,
25, 27 март.
Дали като министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е бил наясно
какво се случва в СДОТО? А да не би лично той да е организирал
операциите със специалните автомобили?
Уви, прокурорската проверка не отговаря тъкмо на тези въпроси, а те
са най-съществените. Точно обратното – засега бившият МВР шеф излиза
„целият в бяло”, въпреки че лично Цветанов на два пъти е сменял
началника на тази служба. Дори да не е давал нареждания и в
СДОТО да са си разигравали коня
както им скимне, той отново би трябвало да носи отговорност за
липсата на контрол.
Ето какво обаче се получи на практика:
Прокуратурата образува досъдебни производства за длъжностно
престъпление срещу трима директори – бившите Цветан Иванов и Камен
Костов, както и срещу сегашния шеф Сергей Кацаров. Такова е
образувано и срещу Радко Димитров, началник сектор, който умишлено
саботирал проверката, тъй като в деня на оповестяването на сигнала
от Сергей Станишев се опитал да разглоби с отвертка блок от
мобилната техника, за да намери харддиска, в който се съдържа
информацията. Това се случило, след като по обяд празнувал с колеги
50-годишния си юбилей. Димитров обаче не открил харддиска, затова на
следващия ден се обадил на фирмата производител на техниката и им
поискал администраторска парола, с която изтрил цялата информация от
мобилната техника.
„Докато не възстановим изтритата информация, ние не можем да
потвърдим или да отречем дали тези служители са работили по
нареждане или по собствена воля“, съобщи зам. главният прокурор
Борислав Сарафов, само че дори и информацията да бъде възстановена,
тя пак няма да докаже по чия инициатива се е случвало незаконното
подслушване...
Хипотезата, че са на път да отгърмят само бушоните, а на Цветанов ще
му се размине, доби плътност и покрай други две обстоятелства.
Първо, Изборният кодекс забранява наказателно преследване срещу
кандидат-депутати. Кампанията започна на 12 април, така че срещу
Цветанов не може да бъде предприето нищо. До 12 май, когато той по
всяка вероятност ще бъде избран за народен представител, ще изтече
много вода и току-виж скандалът отшумял.
И второ, случайно или не, прокуратурата посочи дати на обиколки на
колата с „уши”, когато на власт вече бе служебното правителство.
Изключение прави единствено 10 март (два дни преди обявяването на
кабинета „Райков”), но всички останали дати внушават, че в СДОТО
кипи дейност, към която Цветанов няма как да има отношение. Ами че
той не е вътрешен министър, нали така?
Всичко това заедно с „обоснованото предположение”, че бившият МВР
шеф разполага с информация за широк кръг лица, го направи особено
самоуверен. А онези, които са очаквали, че ще изпълни обещанието си
да излезе от политиката и да се извини на всички български граждани,
ако се докаже незаконното подслушване, би трябвало в спешен порядък
да са се снабдили с книжката за самопомощ „Пет стъпки как да
преодолеем наивността”...
Впрочем дарбата на Цветанов да се измъква от заплетени ситуации с
порой от взаимно противоречащи си твърдения тия дни претърпя
възходяща градация. Той и за миг не се смути от разкритията на
прокуратурата, и за секунда не показа колебание и неудобство.
„Нямам намерение да се оттеглям от политиката, тъй като не е било
осъществявано каквото и да било подслушване на политици, журналисти
и бизнесмени”, заяви с гордо вдигната глава при предизборния си
гастрол в Елин Пелин, където се появи със засилена охрана и пилотна
кола на НСО. Същият Цветанов, който през последните три години и
половина газеше презумпцията за невиновност, раздаваше присъди
(включително с незаконното изчитане на СРС-та от парламентарната
трибуна) и ни убеждаваше, че арестът е достатъчен, за да докаже
вина, сега се извъртя, че прокуратурата предполагала, а не била
доказала злоупотреби. И даже призова Сергей Станишев да му се
извини, „защото обвиненията в сигнала до прокуратурата не се
потвърдиха спрямо мен"!
На този фон уверенията на Сотир Цацаров, че кръгът от обвиняеми
остава отворен, звучат все по-хипотетично, а призивите на опозицията
Цветанов да бъде отстранен поне от шефското място в предизборния щаб
на ГЕРБ – все по-безпомощно. След като получи защита от страна на
партията си под формата на патетична декларация и особено щом Бойко
Борисов твърдо „гарантира” за него, изглежда съмнително, че бившият
министър ще пострада сериозно в хода на проверката.
Между другото немалко наблюдатели вече стигнаха до извода, че с
обявяването на резултатите от нея
прокуратурата по същество угоди на всички
Направи реверанс към лидера на БСП, който предприе риска полученият
анонимен сигнал да излезе партенка. Успокои посочените от Станишев
за жертви на слухтенето, че ще въздаде справедливост. Отхвърли
съмненията, че ще разтваря „чадъри” над този или онзи и демонстрира
воля да си върши безпристрастно работата. Обяснявайки подробно колко
много се е трудила, хем доказа, че МВР се е занимавало с незаконно
подслушване, хем липсващите за това следи послужиха като удобен
аргумент за стоварване на вината върху цаците с отвертки. В случай
че изтритата информация не бъде възстановена (а това е много
вероятно), нищо чудно, накрая да се окаже, че едни служители на
СДОТО просто са си шетали из София, за да я опознаят и да я
обикнат...
Този финал може да изглежда прекалено скептичен. Проблемът е, че е
най-реалистичен. Малко ли обеци ни висят на ушите от приключили в
нищото ужким супер-, мега-, хипероглушителни скандали?
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)