Единственият сигурен резултат от изборите през май е, че около 13 000 души ще се научат как да работят с ксерокс

Веселина Седларска

Има една ситуация в играта „Стани богат”, на която много прилича сегашната ситуация в играта „Стани депутат” – никой не знае отговора на въпроса. Седи участникът пред четирите отговора и всеки от тях му се вижда колкото възможен, толкова и подвеждащ. И решава да ползва помощта на публиката. Само че публиката също не знае. И тя колкото се съмнява, толкова и вярва на всеки от възможните отговори. Забелязали ли сте какво става в такъв случай? Публиката все пак гласува и на таблото грейват четири еднакви колонки, четири изравнени възможности за всеки от отговорите. Това се нарича мъдрост на множеството. В „Стани богат” мъдростта звучи така: „Не можем да ти помогнем, защото не знаем, тази игра е твоя, справяй се.” В случая на „Стани депутат” обаче трябва да се сетим, че играта не е само тяхна, а и наша. Този път е по-наша от всеки друг път. А единственият сигурен резултат от изборите през май е, че около 13 000 души ще се научат как да работят с ксерокс.
Платих 1.2 млн. лева, така че новото изискване протоколите да бъдат ксерокопирани зависи от мен и аз го изпълних, казала държавата. Ще доставим 25 тира с ксерокс апарати, гарантираме по един за всяка секционна комисия – казал спечелилият търга за доставка. Имаме човек, който ще знае как се копира, новото изискване зависи от нас и ще бъде изпълнено – рекли от секционните комисии. Имаме готовност да пътуваме при нужда от спешен ремонт, от нас зависи всичко да е наред – казали техниците. Хайде де, от вас зависи… - рекъл електрическият ток, - достатъчно е аз да спра...
В България всички важни неща се случват заради електричеството, защо не и касиране на избори? Да си представим обаче, че ксероксите са пристигнали, хората наистина знаят как да работят с тях, техниците се справят с ремонтите, а токът си тече по мрежата. Колкото и сложно да изглежда цялото това нововъведение, то е нищо в сравнение с истинската сложност - за кого да гласуваме.
Не ви съветвам да се ориентирате по предизборните клипове и слогани. Видимо съчиняването им е било досадна работа и за самите партии.

Голям зор е да обясниш кратко кой си и за какво се бориш

особено ако не можеш да го кажеш и обширно. В Русия някак по го умеят: „Капитализмът е скучен”, „Нашата модернизация е социализъм”. На момента ти става ясно кой стои зад такива лозунги. В Австрия десните успяха да си кажат цялата програма в едно мото - „Социализмът излиза скъпо”. „Единна Русия” се заяви против чуждестранните работодатели и емиграцията така - „Нашите пари - на нашите хора”. Тук нямаме такива улеснения. Тук слоганите са еластични, стават за всички, за всичко, включително и за пародиране.
Да можете да ми услужите със слогана на БСП, че се затруднявам? Не, не е „Мислете за малкия!”, той беше пробван, но не издържа теста на еротично-подсъзнателното. Я да видим в сайта на БСП. Там пише „Създаваме по-добро бъдеще”. Не, и това не е. Ето как е - „Да върнем България на хората - свободна, перспективна, социална!” Кой е измислил това цяло стихотворение, при това с три прилагателни, да не би да е Антон Кутев? Улучили сме, казват, че той. И как няма да прибави три прилагателни (недопустимо!), като първата част вече беше мото на движението на Меглена Кунева, а преди това с малка разлика на партията на Волен Сидеров. Непрекъснато някой иска да ни връща България - ама ние не сме ви я давали! Клипът на БСП е като правен в кръжок по рисуване - хора, които живеят сиво, искат да си върнат цветния живот. В Русия имаше лозунг „По-добре червени, отколкото сиви” - като ви казвам, че там са по-откровени… В клипа на БСП хората искат да си върнат достойнството, работата и децата от чужбина. Сакън! Не се връщайте повече от 250 000, мили деца, толкова работни места обещава БСП. Ако се върнете вие, квалифицираните и дисциплинираните, за нас става двойно по-лошо - хем няма да си намерим работа, защото ще я заемете, хем няма кой да ни праща милостиня от чужбина.
Не че Демократи за силна България са по-спестовни на думи в лозунга си, но поне са заложили на съществителни: „Три стъпки за по-добра България - доходи, работа, сигурност!” Това вече не е лирика, това е доклад. „Атака” обикаля страната под мотото „Православна солидарност”. Това не е доклад, това е указателна табела - сочи изток. Тъкмо да си помисля, че „Атака” е пропуснала лозунга във Венесуела от 2010 година „С Уго Чавес целият народ е правителство”, и видях предизборния клип на партията „Давай, Волене…, заедно ще построим, България ще съградим”. И музиката си пада латино рап, и картинките в стил Уго Чавес.
Това с граденето вече сме го виждали на миналите избори, този път ГЕРБ заложи на „Имаме воля”. Както през 2009 година, ГЕРБ не ни каза какво ще гради (магистрали, оказа се), така и сега не ни казва за какво има воля. Не ви казвам да прочетете лозунга „Имаме воля” обратно, защото не остана човек, който да не го е правил. Подобна пародия споходи и „31 неща, които ще променят нашия живот” на „България на гражданите”, които бяха прочетени като „31 не ща…” Партията се поправи с добрия слоган „ДА на нормалността”.

Зелените се целят в протестиращите с „Има различна политика” или просто са присвоили мотото си от унгарския парламент, в който има партия с абсолютно същото име. ДПС ни успокояват, като ни плашат: „С ДПС за свободна и сигурна България”, т.е. без ДПС ни свобода, ни сигурност. „Нова алтернатива” застава зад „Рестарт за България”.

Рестарт - тази хубава родопска дума

е любима на българските пенсионери. (Какво е туй нещо либерал, чедо? Човек, който либи ралото, бабо, като тебе!) Моят фаворит е слоганът на РЗС - „Нова конституция - нова България”. Старата България вече никой не я иска и нещата така или иначе ще опрат до нова конституция. Шестица, Янев, седнете си и не говорете, да не развалите хубавата работа. Това не е ирония, наистина е добре Яне Янев да влезе в парламента, но за това след малко.
Пиарите написаха каквито слогани можаха. Политиците разработиха програми, каквито успяха. Сега на ход сме ние. Този път няма карта в ръкава - някакъв нов спасител, който ще бие всички останали, защото се надяваме, че е различен. Този път всички карти са на масата, изтъркани от надцакване. Знаем какво може всеки от тях, на какво е (не)способен, колко може да му се вярва. Сега на ход сме ние. Оттук нататък не зависи от политиците. От нас зависи. Този път трябва да мислим повече от всеки друг път. Точно когато не ни се мисли. Точно когато не ни се проявява разум, а чувства. Точно когато сме стигнали дотам, че не искаме нито да гледаме, нито да слушаме политици. Дори разумен довод няма шанса да бъде чут в тази силно възпалена обстановка, камо ли обичайните общи приказки.
Никога през всичките тези 23 години, колкото този път, не сме били така близо до входа на спиралата, която ни засмука надолу след 1989 година. Да си спомним. Правителство на Андрей Луканов - 287 дни през 1990-а плюс още 28 дни от втория мандат. Димитър Попов - 323 дни от края на 1990-а почти до края на 1991-ва. Правителство на Филип Димитров - 418 дни почти от края на 1991-ва до края на 1992 година. Следва Любен Беров с цели 656 дни. После Ренета Инджова - 101 дни. Рекорд на Жан Виденов със 748 дни. 98-те дни на служебното правителство на Стефан Софиянски и едва след това първият цял мандат в демократичната ни история на Иван Костов.
Едната от възможностите, пред които сме изправени сега, е да повторим това свличане. Предпоставките са същите: икономическа криза, политическа криза, тотална криза на доверието. Гневът, отчаянието, бедността. Няма много голяма разлика дали ГЕРБ или БСП ще спечелят по-добрия резултат. И в двата случая коалиция ще се състави много трудно и търпението на хората към нея няма да е дълго. И ще се заредят избори и мандати, които ще броим в дни.
Точно затова мисля, че Яне Янев трябва да е в парламента. А също така и Волен Сидеров, за равновесие и Валери Симеонов. Задължително Меглена Кунева. Непременно Иван Костов, за баланс Кабаиванов. Разбира се, ДПС, но ако може и Касим Дал. Естествено, ГЕРБ и БСП. Всички строители и рушители на съвременна България. Митингите не можаха да ги изкарат от парламента. Клин клин избива - нека да ги вкарат в парламента. Това в този момент не е награда, то е изпитание. Нека тези хора са на едно място, за да си говорят не през телевизиите, а очи в очи какво може да се направи, как да се излезе от блатото, което си копахме и пълнихме с кал.
Планът ми е прост и подъл. Ако те всички са там, нямат никакъв интерес да има нови избори още наесен. За повечето от тях това е
последен шанс за депутатско кюфте. Има и доста наивност в този сценарий, той залага на предположението, че депутатите имат не само инстинкти за оцеляване, но и чест. Въпрос на чест е да намерят онази формула, която да спаси България от нестабилност, която да я завихри надолу по

спиралата на честите избори и кратките правителства

Такова спасение в такъв момент не може да се гарантира от коалиция на двама или трима. Коалицията трябва да включва всички, правителството трябва да е на всички. Програмният кабинет трябва да се заеме с важното, неотложното, насъщното. И да подготви промените в конституцията. 42-рото Народно събрание трябва да тегли черта, едва след нея може да има старт.
Предизборна кампания на практика няма. Политиците не разбраха какво искаха да им кажат хората от протестите. Насрочиха скорострелно избори, за да запазят шанса си да останат на върха. Но сега шансът не е в това да се спечелят изборите и да се разчита на мандат, в който да местиш камъните от главите на своите върху главите на предишните. Всичко това дотолкова е дотегнало, че следващия път улиците ще са още по-пълни и по-гневни. Шансът сега е да проумееш, че си в Народното събрание не заради себе си, не заради лидера, а заради хората. Затова си мисля, че трябва да се държим като публиката в „Стани богат”, която гласува с равни по височина колонки за всички възможни отговори (партии). В случая мъдростта на множеството звучи така: Даваме на всички ви шанс да разсъждавате и да улучите отговора, това е последният ви жокер.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема