Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Къде е Дянков?

Бившият вицепремиер и финансов министър се оттегля от българската политика с чувството на поруган спасител

 

Димитър Събев

Когато числата говорят, противно на старомодния афоризъм, да се мълчи е опасно. Правилният политически ход е тези числа да се изтълкуват по начин, който ще обезоръжи и обърка дръзналия да задава твърде много въпроси. Но в случая с наследството на бившия финансов министър Симеон Дянков сякаш всичко е ясно. В годината преди вълната на ГЕРБ да извади наяве таланта му, държавният дълг на България възлизаше на 4.84 млрд. евро. В края на януари 2013 г., малко преди Дянков да бъде освободен от поста, дългът беше в размер на 6.2 млрд. евро: увеличение от 28%. Фискалният резерв в БНБ през лятото на 2009 г. беше около и над 7 млрд. лв. – в края на март 2013 г. вече е 3.9 млрд. лв., близо 45% понижение. По данни на Евростат в средата на 2009 г. работещите българи са били 3.3 млн., в края на 2012 г. броят им спадна до 2.95 млн. души. Намаление над 10%.
Независимо от тези най-официални потвърждения, че едновременно финансовите и икономическите позиции на България сериозно са се влошили през последните години, бившият вицепремиер продължава да твърди – и очевидно да вярва, че е спасител на нашата страна. В пространно интервю по телефона Симеон Дянков ме увери, че си тръгва с вдигната глава от България – защото той си тръгва. И ако въпросът „Къде е Дянков?” не е давал мира на стотиците хиляди българи, които през последните години свикнаха да вярват на правителството на ГЕРБ, че без Дянков няма накъде, то „ТЕМА” разполага с отговора: Симеон Дянков е в Бостън. Оттук насетне родината ще го вижда единствено по линия на... археологията.
Богати на икономии
“Аз вече не съм много в България и не следя нещата” – започна бившият кардинал на ГЕРБ. Явно мащабите ни са се оказали малки за неговия размах: Симеон Дянков в момента усилено работи върху нова книга със заглавие „Спасяване на еврото”. Обмисля в кой реномиран университет да продължи академичната си дейност. Междувременно публикува авторски материал в престижния The Wall Street Journal. Да се спрем за малко върху тази любопитна статия.
Народното възмущение от февруарските „революции” е променило много малко детайли от възгледите му: Симеон Дянков продължава да говори на света за нуждата от строги икономии. Наистина, има и нещо ново: той вече признава, че само с балансиран бюджет страните в Европа няма да прокопсат. Затова бил необходим план за растеж, който план Дянков разбира като предоставяне на повече облекчения за бизнеса. В рамките на съвета на европейските финансови министри българският отдавна предлагал подобни стъпки, но те били пренебрегнати заради постоянната нужда да се спасява този и онзи член на еврозоната.
Същият мотив изникна и в хода на нашия разговор – и не се сдържах да попитам: „Добре, на толкова висок пост в правителството можехте да направите нещо по въпроса. Какво ви пречеше?” Та нали в разработената от самия Дянков класация Doing Business, измерваща условията за правене на бизнес в една страна, България се смъкна надолу по време на управлението на същия този Дянков?! Но това са всеизвестни неща; вълнуваше ме нещо друго: запознат ли е Симеон Дянков с българската бедност? Бил ли е той в българско село, видял ли е как живеят циганите, знае ли какво може да се купи с една средна пенсия. Твърди, че е запознат с проблемите, но бедност имало например и в Америка. А гърците ги боляло много повече от нас, защото богатството им намалявало. Да продължа в тази логика: като стабилно бедни българите трябва да сме много по-доволни.
Протестите в края на зимата според Дянков не били избухнали заради бедност или от глад, а били единствено срещу високите сметки за електричество. Енергетиката, апропо, е нереформиран сектор, ето защо и цените там са по-високи. Бившият финансист номер едно не се хвана на уловката ми: „Ами тогава да приватизираме държавната енергетика?” и... отклони отговора на въпроса ми. Но трябва да ни е ясно, че идеята за „реформиране” в разбирането на съвременните либертарианци рядко означава нещо повече от освобождаване на държавата от бремето на собствеността и приходите. Освен енергетиката според Дянков трябва да се реформира и секторът на сигурността. А от разсъжденията му на тази тема заключих, че между двамата бивши вицепремиери зее пропаст от неприязън. Всъщност ги дели цял океан.

Питам бившия вицепремиер дали е обиден на някого тук, или просто има по-интересни неща за правене, но Симеон Дянков твърди, че връзката му с България занапред ще минава само през археологията. Ще лобира пред следващото правителство годишно да се отделят поне 15-20 млн. лв. за археологически проучвания и прилежаща инфраструктура,


 

 защото това били сравнително малко пари за бюджета, но с огромна възвръщаемост. През смях той призна, че смята да инвестира и лични средства в българската археология – но първо трябва да ги спечели.


Българската доктрина за Европа


Макар че често хвърляше българската общественост в недоумение, предлагайки мерки като прословутото разселване на агенции и министерства из страната, погледнат в академичен контекст Симеон Дянков е строго ортодоксален.

Кой от днешните властелини на финансите – които, то се знае, финансират и своята научна област – ще се възпротиви на изводи, отвързващи ръцете на бизнеса? В бъдещата си книга бившият финансов министър вероятно ще сподели с европейския читател прозрения, с доста от които се сблъскахме лице в лице през тези три години и половина. Запазването на доктриналната коректност – която често противоречи на политическата коректност – е залог за успешната му кариера оттук насетне.
Но така или иначе думите струват по-малко от фактите. Ексфинансовият министър на най-бедната държава в Европа учи богатите западни съседи как да преодолеят своята криза. Предполагам какъв ще е резултатът и посланието: за да бъде спасена общата валута, европейците трябва да се откажат от значителна част от социалните си придобивки. Освен това ще трябва да приемат да работят повече години за по-ниски заплати. Трябва да се откажат изцяло и окончателно от фискалната си независимост и от възможността да въздействат на паричното предлагане. Българското решение на европейския проблем вероятно ще работи, но ще бъде ли приемливо, да не говорим прието? Дянков, а и българските политици въобще бяха и са изключително улеснени от благия и търпелив нрав на българина. Разглезените западноевропейци определено не са толкова толерантни към своите политици. Вероятно в страни като Австрия или Швеция – които Дянков обича да изтъква като пример за нас – той щеше да освободи доста по-рано поста си.
Бившият финансов министър твърди, че никога не се е старал хората в България да го харесват. Според него страната ни никога не може да има ляв финансов министър. Ако предшественикът му в Министерството на финансите Пламен Орешарски застане начело на правителството – каквато е офертата на БСП, – нищо няма да се промени: нито за хората, нито в очите на чуждестранните инвеститори. И няма никакъв, ама наистина никакъв икономически стимул, счита Симеон Дянков, с който държавата в следващите години да издърпа страната от ямата на бедността. „Няма никаква магическа пръчка – декларира той. - Ако не бях аз с твърдата си финансова политика, България щеше да фалира”, изтъкна приноса си за доброто на родината.
Толкова ли е страшен държавният фалит? Фалиралите Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър живеят несравнено по-добре от нас... Дянков определи този начин на мислене като много повърхностен. В размяната на мнения той стигна и до определението „жълт вестник”. Мисля, все пак, че в общи линии запазихме джентълменския тон. Отговорът на въпроса „Къде е Дянков?”, до който в крайна сметка стигнах, гласи: там, където винаги си е бил. Далеч от България.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co