Експертно-политическото правителство на Пламен Орешарски е съставено от множество „квоти“

Ясен Люцканов, Калин Първанов

“Не издържам повече, тръгвам си”, “Стига ми толкова” – с такива думи напускаха балконите много от гостите в Народното събрание на 29 май. Малцина от представителите на институции, синдикати, работодателски организации и дипломатически мисии издържаха докрай сцените, които се разиграваха в пленарната зала. Тон за личните нападки от трибуната даде Цветан Цветанов, но от ДПС и БСП не му останаха длъжни. Междувременно парламентарните групи на ГЕРБ и “Атака” се надвикваха и освиркваха от място като на футболен стадион. Шумът от крясъци и тропане по банките често беше толкова силен, че заглушаваше тонколоните. Най-тежко беше положението на двете преводачки, които се мъчеха да превърнат леещата се “изящна словесност” в книжовен английски език... Не е прецедент – в НС е имало какви ли не грозни разправии, но никога в такъв тържествен и отговорен момент като избора на нов Министерски съвет.
Както се очакваше, депутатите от ГЕРБ опитаха да саботират заседанието, като не се регистрираха, а недостигащият един глас за минимален кворум беше осигурен лично от Волен Сидеров. Новият премиер Пламен Орешарски беше избран със 120-те гласа на БСП и ДПС, 97-те от ГЕРБ гласуваха “против”, “Атака” пропусна вота. Структурата и съставът на правителството, предложени от Орешарски, бяха подкрепени от 119 депутати (самият той вече нямаше право на глас), 98 се обявиха против (ГЕРБ и Волен Сидеров). Лидерът на „Атака” заяви, че се е регистрирал, за да започне НС незабавно работа по важни законови промени. Негласуването за премиер Сидеров обясни с нуждата на Орешарски от доказване, а вотът против структурата и състава на МС – със свои “критични бележки”.
Малко преди да бъде избран, бъдещият премиер също за момент изпусна нервите си, провокиран от Бойко Борисов. „Само от уважение към вас няма да спомена нищо за вашите министри, как ги намирахте, къде, с каква квалификация бяха“, заяви Орешарски. По въпроса как и къде бяха подбрани министрите от неговото рекордно бързо съставено правителство няма публична информация. Явно кабинетът има много врати. Най-малко са преминалите през официалните входове на партийните централи на БСП и ДПС. За тримата министри от социалистическата партия това е бленуван връх на кариерата.
Министърът на външните работи Кристиан Вигенин е сред най-приближените на Сергей Станишев. И двамата са бивши международни секретари на БСП. Станишев го посочва за свой приемник начело на отдела, след като оглавява партията.
В Брюксел Вигенин ще се чувства като у дома си. Още на 31 г. става евродепутат и зам.-председател на групата на социалистите в ЕП. Преди това записва кратък депутатски стаж в българския парламент. Вигенин е от малцината активисти на организацията Българска социалистическа младеж, които си проправят път до ръководството на партията-майка, несменяем член на което е от 2001 г. насам.
С предишния външен министър Николай Младенов си прилича по това, че обича активно да ползва социалните мрежи. 37-годишният Вигенин е председател на шахматен клуб ЦСКА. Шахматист е и в политиката. Не е ярка фигура на таблото, рядко показва каквито и да било емоции, но умее добре да планира ходовете си.
Министърът на отбраната Ангел Найденов е морски офицер, акостирал отдавна на жълтите павета. Ако беше останал в парламента, това щеше да е шестият му депутатски мандат. Роденият през 1958 г. политик беше близо до поста военен министър още при тройната коалиция, но тогава БСП не прояви голям интерес към ведомството и го отстъпи на НДСВ. За Найденов остана ръководството на ресорната парламентарна комисия.
В партийните среди заедно с председателя на 42-рото Народно събрание Михаил Миков той е типичен представител на направлението „партисти” – лоялни към всяко ръководство и неизменни участници в него. Найденов избягва да влиза в идейни спорове и вътрешнопартийни дискусии, които може да му донесат неприятности. Наред с това не се е забърквал в шумни скандали навън. Предстои да видим дали ще успее да мине между капките и в сделката за купуване на нови изстребители, за която се говори, че предстои. Единственото изкушение, на което не устоя, е чарът на колежката му Мая Манолова.
Ангел Найденов е сред политиците от БСП, преминали през всички нива на партийната йерархия. Бил е кмет на Димитровград и областен управител. Като говорител на „Позитано” 20 рядко казваше нещо, което не е известно. За кратко оглави парламентарната група, докато Станишев беше премиер. На този пост се прояви като диалогичен политик, като опитен, рутиниран, но не и атрактивен оратор.
За разлика от него, новият министър на финансите Петър Чобанов е напълно непознато име в партийните среди, макар че минава за представител на БСП. Социалистите се „запознаха” с него от предаването „Референдум” на БНТ в навечерието на кампанията, където се яви в качеството си на кандидат-депутат от гражданската квота на Коалиция за България.
За първи път Чобанов беше споменат като експерт, близък до политици от БСП, през 2011 г. в интервю на Ивайло Калфин пред „ТЕМА”. Тогава кандидатът за президент на левицата призна, че Чобанов е един от хората, на чиито съвети би разчитал, наред с други десни икономисти като Георги Ангелов и Николай Неновски. Тримата са сред учредителите на Българска макроикономическа асоциация заедно с Лъчезар Богданов, Георги Ганев и министърът на финансите в служебния кабинет „Райков” Калин Христов. Това не е единствената причина, поради която се очаква пълна приемственост във финансовата политика.
Роденият в Ямбол Чобанов е доцент, преподавател по международни финанси в УНСС. 37-годишният икономист е бил председател на Агенцията за икономически анализи и прогнози и на Комисията за финансов надзор. Брат му Димитър Чобанов беше главен икономист в Института за пазарна икономика и също пробва да влезе в политиката - през ямболската листа на СДС, в която зае второто място през 2005 г.
Засега Петър Чобанов минава в БСП за външен експерт, но нищо чудно до края на мандата да го видим и като член на партията.
Точно такъв беше случаят с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Драгомир Стойнев. Възпитаникът на Сорбоната се запозна с БСП, след като вече беше станал икономически съветник на Сергей Станишев. Някои свързват началото на кариерата му с Росен Карадимов – може би най-влиятелния съветник на бившия премиер. Той пък взима Стойнев от администрацията на Георги Първанов, където 30-годишният тогава младеж работи като експерт на граждански договор. Съавтор е на годишните доклади на президента за социално-икономическото положение на страната за 2006 и 2007 г. Специализирал е във френското училище за висши административни кадри ENA.
С изтичането на мандата на кабинета „Станишев” Стойнев беше изстрелян в депутатските листи и в момента е едно от популярните лица на БСП. Въпреки краткия му партиен стаж Стойнев дори беше издигнат за лидер на столетницата преди последния конгрес, но в залата си направи отвод. Зад кандидатурата му застана лобито на експрезидента Георги Първанов.
В парламента Стойнев зае мястото на Емилия Масларова като острие на левицата по социалните въпроси, което прави изненада сегашното му назначение начело на икономиката. Новият министър е привърженик на плоския данък. Известен е с изказването си, че той „не е антисоциална, а лява политика, защото води до значително увеличаване на доходите на трудещите се”.
Към личната квота на лидера на БСП Сергей Станишев се числи здравният министър Таня Андреева-Райнова. Директорката на болница „Шейново“ беше избрана за депутат от Коалиция за България от гражданската квота. По пътя към върха на изпълнителната власт обаче тя е натрупала богат и пъстър партиен опит. Първоначално става известна като активист на младежкия СДС в столичния район „Илинден“, кариерата й стига до неизбираемо място в депутатската листа за 25 МИР през 2001 г. и неуспешен опит да влезе в общинската листа през 2003 г. Преди местния вот напуска синята партия заедно с Петър Стоянович (за новия министър на културата – по-долу) и в края на годината двамата се озовават в ръководните органи на „Гергьовден“. Следва нов неуспешен опит за влизане в СОС от листата на коалицията „Съюз БГ“ („Гергьовден“, „Новото време“, ЗНС).
Андреева работи в “Шейново” от 2006 г., 2006-2008 г. е в борда на Столичен медицински холдинг и председател на Съвета на директорите на IV МБАЛ.
В края на 2011 г. шефът на „Шейново“ д-р Иван Костов беше принуден да подаде оставка заради два смъртни случая с родилки и д-р Андреева беше избрана за и.д. директор на общинската АГ болница. После обаче мнозинството на ГЕРБ в общината си намери друг фаворит и опита да го наложи по всевъзможни начини. Управляващите обаче срещнаха твърдия отпор на групата на БСП, която ненадейно зае принципна позиция в подкрепа на Андреева. Как се стигна до това, не е ясно, но на този фон включването на акушер-гинеколожката в червена депутатска листа и издигането й за министър не изглежда толкова изненадващо. Говори се, че съпругът й д-р Александър Райнов е роднина на бившия зам.-министър на здравеопазването и много близък до Станишев д-р Емил Райнов…
 

Правителството на Орешарски се заклева в парламента

За номинация на лидера на БСП се смята и министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова. Дългогодишният ректор на Медицинския университет във Варна беше мажоритарен кандидат-депутат на левицата в района през 2009 г., два мандата общински съветник, и в двата случая избрана като втора в листата веднага след местния лидер Борислав Гуцанов. Проф. д-р Клисарова е изявен специалист в нуклеарната медицина.
Министърът на правосъдието и вицепремиер с ресор правосъдие и вътрешен ред Зинаида Златанова очевидно е знакът на новата изпълнителна власт към Брюскел. Доскоро тя оглавяваше представителството на Европейската комисия у нас (от 2008 г.), преди това е работила като директор на дирекция „Европейска интеграция“ в МС (2001-2007 г.) и началник-отдел „Европейска интеграция“ в МОСВ (от 1998 г.). От СV-то й е видно, че с правосъдието я свързва най-вече дипломата й по право от СУ. Още от нейната предшественичка в кабинета „Борисов“ Диана Ковачева обаче тенденцията е ролята на МП като даващо тон в законодателството и във Висшия съдебен съвет да отслабва и министерството да се превръща в своеобразна дирекция „Евродоклади“…
Любопитна подробност за Златанова е, че баща й – проф. Камен Велев, е зам.-министър на образованието в кабинета „Сакскобургготски“, учредител, председател на Контролния съвет и кандидат-депутат в „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева. По-интересното е, че вицепремиерката, която ще отговаря за еврофондовете, има известен практически опит в материята – с участието си в управата на „Юропроджектс пойнт“ ЕАД. Тази фирма влиза в „Консорциум за диалог с администрацията“ с управител Моника Йосифова, който през 2007 г. печели обществена поръчка за 1 млн. лв. от Министерството на държавната администрация за популяризиране на Оперативна програма „Административен капациет“. От министрите в кабинета „Орешарски“ се очаква да извадят страната от икономическата криза, а за Златанова може да се каже, че вече има известен принос в тази задача. Тъй като докато беше представител на ЕК, Евросъюзът реализира най-голямата имотна сделка в България в разгара на кризата. В началото на 2011 г. за нуждите на европейските институции в София беше купена за 9 млн. евро седеметажната офис сграда на ул. „Раковски“ 124 в София…
Министърът на земеделието и храните Димитър Греков е дългогодишен преподавател и втори мандат ректор на Аграрния университет в Пловдив, специалността му е „бубарство“. Той беше и зам.-председател на бизнес-научния съвет към МЗХ, създаден от служебния министър Иван Станков.
В квотата на ДПС има и утвърдени, и непознати имена.
Депутатът от пет поредни парламента Хасан Адемов беше готвен за министър още през 2005 г. във варианта на двупартиен кабинет между БСП и ДПС, но името му отпадна от списъка при сформирането на тройната коалиция. Анестезиолог по професия, д-р Адемов е еднакво компетентен и в социалната, и в здравната сфера. Падна му се МТСП, което означава, че в социалната политика не се очакват резки популистки движения, защото уважаваният парламентарист е известен с умереност и диалогичност.
Искра Михайлова-Копарова от ДПС беше шеф на парламентарната комисия по околната среда и водите в предишното НС, но се очакваше да стане министър на регионалното развитие, а не на екологията. По време на два мандата Михайлова е работила в МРРБ - съветник в политическия кабинет на министъра в кабинета „Сакскобургготски“ и зам.-министър в кабинета „Станишев“. Била е също член на управителния съвет на фонд „Тютюн“, на борда на директорите на фонда за подпомагане на общините ФЛАГ, както и шеф на партийното сдружение „Толерантност“, създадено да помага на кметовете от ДПС при участие в проекти по европрограми. Съпругът на Михайлова Станислав Копаров е бивш шеф на Държавния резерв.
Спортното министерство не е „първо желание“ и за дългогодишната сътрудничка на Лютви Местан Мариана Георгиева-Бенчева. Тя е била директор на дирекция „Студенти и специализанти“ в МОН от 2001 до 2010 г. Председателят на ДПС явно е искал професорката по синтаксис да стане образователен министър. Запис от нейно изказване на събора на ДПС край Демир баба теке, в което обещава „учебник по майчин език“, обаче направи подобно назначение твърде взривоопасно. Структурната промяна, при която т.нар. ресор „младеж“ ще бъде прехвърлен от образователното към спортното министерство, най-вероятно е продиктувана от назначението на Георгиева-Бенчева. Във ведомството за спорта ще отговаря Йордан Йовчев.
На мястото на архитекта със спорна репутация Калин Тихолов за министър в новия ресор „инвестиционно проектиране“ беше избран колегата му от УАСГ проф. д-р арх. Иван Данов. Той е ръководител на катедра „Жилищни сгради“. Работил е в Германия, Англия и Франция, има проекти по Северното Черноморие и в София. Данов е в борда на директорите на „Тера груп“, част от свързани строителни компании, сред които и нашумялата покрай скандала „Батко и братко“ фирма „Биндер“. Тепърва ще става ясно какъв е замисълът за новото ведомство с неясни функции.
От 12 години Данаил Папазов управлява пристанище Варна – позиция, ключова във всяко едно отношение. Само преди година и половина той беше обсъждан за кандидат-кмет на града от ГЕРБ. Но е назначен от правителството на НДСВ и ДПС, задържал се е на поста и в следващите два мандата. Затова не е учудващо, че беше избран за министър на транспорта в кабинета „Орешарски“. Папазов е завършил „Корабоводене“ във Висшето военноморско училище и е специализирал пристанищно управление в Англия и във Франция.
За номинация на Пламен Орешарски е сочена Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя е в администрацията повече от 20 години, заемала е различни ръководни позиции в МРРБ и в други министерства, от 2011 г. е директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация“ в Министерския съвет.
Името на министъра на културата Петър Стоянович първоначално прозвуча неочаквано. Но пътят му се преплита с този на Орешарски още преди 10 години. Стоянович е шеф на щаба на тогавашния зам.-председател на СДС в злополучната му кампания за столичен кмет, прекратена от Надежда Михайлова. Тогава Орешарски и Стоянович напускат синята партия.
През годините екслидерът на „Гергьовден“ премина през множество неуспешни коалиции, оставката му дойде след преговори за влизане в проекта на Георги Първанов АБВ. После Стоянович беше в инициативния комитет за създаване на партията на Кунева. Но в крайна сметка той и бившият зам.-министър на държавната администрация Мария Дивизиева се дистанцираха от проекта. В последно време Стоянович беше колумнист на в. „Преса“.
Първият вътрешен министър с кариера изцяло в системата Цветлин Йовчев изненада мнозина, включително в БСП. Тъй като бившият шеф на ДАНС доскоро беше началник на кабинета на президента Плевнелиев, а преди това - съветник на премиера Борисов. Йовчев обаче винаги е имал твърди привърженици освен в ГЕРБ, и в БСП, и в ДПС. В последна сметка това е поредният висш кадър на службите, разполагал с всевъзможна чувствителна информация, който навлиза скоростно в политиката…
Остава загадка въведената от Орешарски нова фигура в изпълнителната власт – „бъдещ министър“. Вторият вицепремиер, който ще бъде издигнат допълнително, ще има интересен пост – наблюдаващ икономическите ресори министър без портфейл…

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема