Стотици хиляди подписи за допитвания до народа бяха изхвърлени в кофите за боклук от партиите, които ги събраха

Ясен Люцканов

Ако се обобщят политическите послания от последните месеци, ще излезе, че България в най-скоро време трябва да се превърне в Швейцария на Балканите. Поне що се отнася до референдумите. Пряката демокрация се оказа „традиционна ценност” на БСП, един от “трите кита” в плана “Сидеров”, прегърната беше даже и в “традиционната десница” и приведена в действие от ГЕРБ.
Ядреният референдум на 27 януари донесе позитиви на левицата, затова куп други формации се включиха в модата да се организират референдуми. Четири месеца по-късно страстните пледоарии в подкрепа на АЕЦ “Белене” останаха само в архивите, а другите инициативи за допитване до народа са напълно забравени.
Нека си припомним – два дни след референдума за Втора атомна СДС стартира подписка за тютюнопушенето на закрити обществени места. Идеята за допитването беше прегърната и от ГЕРБ с напълно прозрачна цел –управляващите хем да тушират негативите от въведената забрана, хем да не изгубят и противниците на дима в заведенията. Със задачата да организира подписката се зае зам.-председателят на сините Любомир Ковачев. В СДС обаче

не успяха даже да формулират точно въпроса си

Предложението им беше: “Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?” Такава забрана, разбира се, няма – забранено е пушенето на закрити обществени места и само на определени открити обществени места. На “Раковски” 134 не бяха прочели също и закона за референдумите. Тъй като в уведомлението си за начало на подписката, което се подава в парламента, бяха вписали датата 4 февруари. А правилото е, че тримесечният срок за събиране на подписи започва да тече от деня, в който е внесено въпросното уведомление – в случая 29 януари. Така или иначе инициативата беше задействана и от СДС се похвалиха, че само за първия ден са събрали 5200 подписа. Не е ясно докога са продължили, но със сигурност не е по-късно от 20 февруари, когато Бойко Борисов подаде оставка. Любомир Ковачев обясни пред “ТЕМА”, че идеята е била референдумът да се проведе заедно с редовните избори, но след падането на кабинета вече нямало такава “техническа възможност”. По думите му са били събрани над 100 хил. подписа, но точното число даже не е изчислено, защото не е обобщена информацията от структурите по места.
СДС трябваше да внесе подписката си в НС до 29 април, но тогава нямаше работещ парламент. Тази хипотеза липсва в закона, но и никой политик не постави въпроса как трябва да се процедира в такъв случай. За СДС инициативата вече е минало и само даде повод на партията да напомни за себе си покрай възобновените дебати за тютюнопушенето. “Подаряваме тази идея на новите управляващи, които явно признават, че това е тема, която наистина вълнува хората, а не замитането на следите от един провален проект, в който бяха изсипани огромни пари”, написаха тези дни сините в декларация. На тях явно и през ум не им е минало да защитят инициативата, за която са привлекли хиляди хора. Ако подписите са били над 200 хил., едва ли институциите щяха да ги зачеркнат с лека ръка. Ами ако бяха надхвърлили половин милион? Съдбата на попълнените формуляри е неизвестна, но ако не са отишли в кофите за боклук, навярно прашасват в офисите, които все още не са отнети на изпадналата от парламента партия.
На 11 февруари в НС беше подадено още едно уведомление за начало на подписка с инициатор Борислав Цеков. Идеята беше за референдум с два въпроса: “Да се въведе ли възможност за предсрочно отзоваване на народни представители, общински съветници и кметове по инициатива на граждани и чрез гласуване от избиратели?” и “Да се въведе ли индивидуална жалба пред Конституционния съд срещу закони, които нарушават правата на гражданите?” И двете теми изискват мащабни промени в основния закон, но пък звучат примамливо. Така бившият депутат от НДСВ беше привлякъл за каузата хора

като Жельо Желев и Гиньо Ганев и още дълъг списък с авторитетни имена. Цеков се похвали с 40 хил. подписа, събрани за първите две седмици.

И тази подписка скоро беше забравена

Затова пък по-приближените на Цеков членове на инициативния комитет станаха кандидат-депутати от неговата “Гражданска листа - Модерна България”.
“Подкрепяте ли развалянето на договорите с електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН” – това беше въпросът за референдум, който поставиха на 13 февруари лидерът на Национал-oемократичната партия (НДП) Димитър Стоянов и група негови съпартийци. Яхнал вълната на основната тема от протестите, синът на Капка Георгиева си придаваше вид, че приема каузата напълно сериозно. Още на втория ден той се похвали, че вече разполага с над 100 хил. подписа. От думите му стана ясно, че събирането е започнало преди официалния старт, което е със спорна законност. Седмица по-късно и НДП беше всмукана от предизборния водовъртеж, получи по-малко от една стотна от процента и замлъкна.
Дотук всеки от упражнилите се на тема пряка демокрация има някакво оправдание: СДС беше извънпарламентарна партия още преди изборите, гражданската инициатива на Борислав Цеков обединява твърде малко граждани, а формацията на Димитър Стоянов няма никакво влияние. Но за да не остане по-назад, в напреварата по организиране на референдуми се беше включила и “Атака”. Очевидно за да надцака бившия си доведен син, Волен Сидеров беше предложил допитване по цели четири въпроса, от които само първият беше дали ЕРП-тата да се национализират завинаги. “Атака” включи и другите основни акценти от програмата си – собствеността над златните залежи, индексацията на доходите и ревизията на приватизацията. В бързината

Сидеров и компания допуснаха абсурд

предлагайки въпроса “Да станат ли златото, останалите редки метали, нефтът и газът изключителна държавна собственост, неподлежаща на концесиониране”. Думичката “залежи” липсваше, тоест излезе, че “Атака” иска да национализира наличното злато у гражданите... Но и това мина незабелязано, както потъна и тази инициатива с предизборен привкус. Пред “ТЕМА” зам.-председателят на партията Павел Шопов обясни, че подписката “беше започната, но се спря”, и не каза колко подписа са били събрани. В това няма нищо учудващо, тъй като от “Атака” са искали, но само на думи, референдуми за какво ли не – за членството в НАТО и в ЕС, за членството на Турция в ЕС, за новините на турски език, за връщане на смъртното наказание, за американските военните бази в България...

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема