|
Със смеха си протестиращите превърнаха обидата „лумпен” в комплимент
Веселина Седларска
Добри вицове се раждат в лоши времена.
Един султан пратил везира си на обиколка из страната да проучи какви
са настроенията сред хората. Върнал се везирът и докладвал: оплакват
се. Султанът взел решение: вдигаме данъците. След време, като се
изпразнила хазната, пак пратил везира сред народа. Той се върнал с
още по-тревожни впечатления: непрекъснато мрънкат, оплакват се ден и
нощ, гневят се, чак се и заканват. Султанът оповестил: вдигаме
данъците. Като се поизгребала хазната, везирът пак поел на
мониторинг. И докладвал: веселят се, пеят, пият и танцуват, пет пари
не дават за нищо. Султанът се оклюмал: Време е да намалим данъците.
„Влиза един такъв познавач на обществените настроения при Орешарски:
- Господин премиер, имам две новини. С коя да започна?
- С добрата.
- Ама те и двете са лоши…”
Първата лоша новина е, че положението е зле. Втората лоша новина е,
че има много хубави вицове, което потвърждава първата лоша новина.
Юнските протести се различават от февруарските почти колкото
температурите през тези два месеца. През февруари се протестираше
студено-гневно, през юли горещо-иронично. Изразът: „Ако не е тъжно,
щеше да е смешно”, се разтопи през юни като февруарски сняг. Вече
няма „или – или”, вече е „и – и”. И тъжно, и смешно. Джак Крол
(нямам никаква представа кой е той) бил казал, че
смехът е оргазмът
при сношението на разумното с абсурдното. От властовите висини обаче
претендират, че България е в състояние не на оргазъм, а на катарзис.
Ето как реагират на това протестните низини.
Станала е грешка: Станишев не е искал да каже, че Делян Пеевски е
преживял дълбок вътрешен катарзис, а че е бил в Катар с Азис.”
„Оставката от вас, катарзисът от нас.”
„Два катарзиса и един висящ за оная маса в операта, моля!”
Преди да получите катарзис, прочетете листовката. А в листовката
пише: „1. Когато получите катарзис, първо - запазете спокойствие.
Ако след две пръцкания напрежението не спадне, спешно пийте имодиум.
2. Веднъж получили катарзис, е добре бързо да посетите тоалетната и
да се приведете в приличен вид. 3. Винаги преди и след катарзис си
мийте ръцете. Не пренасяйте катарзисна зараза. 4. Не стискайте
катарзиса. Веднъж решил да излезе, катарзисът винаги излиза. 5.
Никога не се хвалете с големината на катарзиса си. Това може да
погнуси вашите приятели, а ако сред тях има политици, дори да
предизвика завист. 6. Старайте се да получавате катарзис най-много
по 2 до 3 пъти на ден. Ако получавате по-често катарзиси съществува
опасност от обезводняване. 7. Ако по новините съобщят за вашия
катарзис можете да сте сигурен, че не става въпрос за катарзис, а за
посиране.”
Точките в оригинала са доста повече, прескочих още по-ароматните.
Междувременно разбрах, че Джак Крол бил кинокритик. Участвал в
Корейската война, наясно е значи с кръстоската между разумно и
безумно.
Като казах безумно… Ето няколко плаката и статуса с медицински
произход:
Като има Правителствена болница, няма ли Правителствена лудница?
90 процента от българите живеят в стрес, а останалите 10 процента
живеят в Щатите, Англия, Швейцария, Германия.
Политик, който трепери за народа си, със сигурност има Паркинсон.
Решение винаги има - ако останете без зъби, можете да скърцате с
вратата.
Не разбирам недоволството за връщането на пушенето - в края на плана
„Сидеров” и без това всички умират.
Като се има предвид що майки оплоди вербално Стоичков навремето,
нищо чудно, че днешното студентство го възприема за духовен баща.
„Попитали радио Ереван: Могат ли да се правят мозъчни операции на
политици? От радиото отговорили: Изключено! Никой хирург не се
занимава с дърворезба!”
Смехът е като игла с вдянат конец – може да боде, но може и да
зашива скъсаното. Тъканта на говоренето у нас е скъсана. Разговорите
не изясняват истината, те са размяна на обвинения и обиди. При
протести
истината е като питейната вода
при наводнение – първа изчезва. Всеки обвинява всекиго, че наема
протестиращи. Юнският протест започна със смях, който помита подобни
подозрения. Появи се иронична тарифа: „Интелигентен протестиращ - 40
лв., внуче на интелигентен протестиращ - 20 лв., интелигент с внуче
- 60, с куче – 45, интелигентен протестиращ с тризнаци - 100 лв.”
Хитът на този протест, разбира се, е: „Не съм платен, мразя ви
безплатно!” Авторът на този плакат се казва Правдолюб Иванов, не
може да се оплачем, от ориентиращите имена в българските бъркотии.
Като казах имена…В първите дни на протеста името на премиера
Орешарски беше Олигархски (поставяне на диагноза), а няколко дни
по-късно се появи и предписанието за лечение – Оревоарски. Това са
първите български протести, които родиха виц на английски: „Как се
превежда „Are you nuts?” Ето така: Да не си Орешарски?” (изразът
означава „Да не си откачил?”, а nut е ядка. Уподобяването на човек с
ядка в тази фраза идва от вярването, че ако си орехова ядка, не
можеш да мислиш по-надалече от ореховата си черупка).
Политическата безизходица също получи остроумно обяснение на
английски: If you look to the left there is nothing right, if you
look to the right there is nothing left. (Непреводима игра на думи,
на английски left означава ляво и останало, а right – дясно и
правилно. В буквален превод: Ако погледнеш наляво – няма нищо
правилно, а надясно няма нищо останало). В новаторството на тези
протести дадоха принос българите в чужбина, българите, завърнали се
от чужбина и българите, езиково готови да заминат в чужбина.
Като казах чужбина… Някоя скандинавска държава да е оставила 1
висящо правителство по случайност?
МВР предупреждава протестиращите пред Народното събрание:
"Големината на доматите за народните избраници да е по стандарт на
ЕС! Яйцата - да са задължително от щастливи кокошки!"
|
Бойко Борисов поиска касиране на резултатите от “Евровизия”. Като
чули, че Пеевски пак става следовател, братя Галеви от чужбина,
Златко Баретата и Румен Пашата питали дали може пак да станат
барети...
Искаме да сме Швейцария на Балканите с исландска конституция,
венецуелски президент, китайски комунизъм и шведски маси с френска
кухня, немска бира, шотландско уиски, люксембургски заплати и гръцки
мързел... Сравняват ни с китайци, извиняват се като японци, че ни
смятали за африканци, водени от турци, които действат като
сицилианци.
Чужбинското ignore беше произнесено като присъда срещу Волен
Сидеров, а агресивните му крясъци „Извини се, бе” родиха нови сложни
думи: махнисебе, осъзнайсебе, гръмнисебе…
Като казах гръмни… „Май ще се окажат прави тези, които твърдят, че
последните нещастия в България се дължат на некачествените турски
газови пистолети.” Черният хумор продължава с: „И в кабинета, и в
парламента има някои много добри попадения, особено ако ги гледаш
през оптичен мерник.”
Февруарските протести вдъхновиха създаването на интернет страница за
генериране на нови лозунги. Едно кликване върху бутона „Генерирай
нов лозунг” и се появява словосъчетание, с което можете да се
запътите на протест. Повечето са абсурдни и цялото забавление е
точно заради абсурда. Направих два опита. Първият лозунг, който ми
бе предложен беше „Ние сме бурканите! Много сме, силни сме!” –
подходящ за февруари. Вторият: „Искаме помилване на хапчетата” –
категорично юнски.
Влиянието на турския протест върху облика на българския не бе
отчетено на глас от никого, но то е очевидно. Както през февруари
турците най-вероятно са се възхитили КАКВО правят българите, така,
гледайки площад „Таксим”, ние се възхитихме КАК го правят турците.
Усмихнато, весело, солидарно, с чиста улица след себе си – това са
аксесоари, които бяха внесени от Истанбул. Без „Таксим” хората може
би нямаше да идват на протестите в София с торбички за боклук,
нямаше да наредят щанд с книги, нямаше да раздават минерална вода на
полицаите. И това все повече ще се случва, защото това не са
протести само срещу Ердоган там и СерДоган тук.
Отвратителните за протестиращите личности са само
емблеми на отвращаващи световни процеси
огромната пропаст между богатството и бедността, между претрепването
и лентяйството, между мизерията на заплатата и лукса на мързеливите
дивиденти. И най-вече – непоносимостта към това, че шепа хора във
всяка страна са си присвоили живота на всички останали, като не ги
допускат до вземането на решения. Това беше задълго, но не може да е
завинаги. То противоречи на равенството – не измисленото равенство
на демокрацията, където един глас е уж равен на всеки друг глас, а
първичното равенство на сътворението, което е дало на всеки,
абсолютно на всеки поравно - една душа, едно тяло, един стомах, един
живот. Нито с помощта на диктатура, нито под прикритието на
демокрация неколцина не могат да крадат живота на всинца. Плакат от
протестите:
„Стига ДЕМО-крация, искаме пълната версия”
Не се знае как ще се казва тази нова доктрина и този набъбващ копнеж
по ново обществено устройство, но тъй като засега той населява
безпроблемно единствено интернет, това е временното му име. Интернет
се оказа много силно оръжие, което излезе от лабораторията на
създателите, преди шефовете да осмислят силата му. Вирусът на
свободата, изпуснат от надзирателите на контрола. Сега световната
мрежа се ползва от около 20 процента от населението по света.
Колкото повече расте това число, на толкова повече места ще се търси
пълната, а не демо версията на демокрацията.
Като казах интернет… Един от най-силните лозунги на тези протести
говори не на български, не и на английски, а на софтуерен език:
„Грешка 404. Тази държава не съществува.” Някой е delete-нал
България. Или само я е hide-нал. Поколението, което си говори с
такива думи, се опитва да разбере кое от двете. Какво още може да се
прочете в интернет от името на протестиращите?
Вие сте на всеки километър, ние сме един до друг.
Мания за величие е когато мишката си е представила, че е котка, и се
самоизяла.
Направихте толкова глупости, колкото и проф. Вучков не може да
изговори.
Миков им каза да кажат: "Закуех се", а те казаха: "Заклех се" -
клетвата легитимна ли е?
Този парламент все пак беше полезен с нещо - доказа, че 120 депутати
са напълно достатъчно!
Ако протестираме по-често, ще ни се налага да го правим по-рядко.”
Започнахме с две лоши новини. На 11-ия ден от протестите има поне
една добра: „ Здравейте, г-да депутати! Имаме една хубава и три лоши
новини за вас! Хубавата е, че цяла София пак се събра в 18:30 ч, за
да не ви пречим и притесняваме. Лошите са, че може да сменим часа,
да ви дойдем внезапно на гости и да останем, докато вие не си
тръгнете!” Това вероятно ще се случи, когато повечето протестиращи
започнат да мислят като оня един от тях, който е написал: Ай сиктир,
ще им свирим всеки ден под прозорците, да не са Лайза Минели!"
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)