|
Ленгли призна, че загадъчната „Зона 51“ е негов секретен обект. За
извънземни – нито дума
Петър Томов,
Тампа, Флорида
ЦРУ хвърли най-голямата бомба за цялата си 66-годишна история.
Половината от НЛО-тата, които се наблюдават в небето, са американски
шпионски летателни апарати, разкрива безпрецедентен доклад на
разузнавателното ведомство. На 400 страници документът признава
съществуването на обвитата в тайнствена секретност „Зона 51“ в
Невада. Заградената с бодлива тел и надписи „Стреля се без
предупреждение“ база се простира на площ от близо 9000 кв. км и
обхваща бившия полигон „Тонопах“, на който години наред са
извършвани надземни и подземни ядрени опити. През 50-те и 60-те
години в грамадните хангари до сухото езеро Груум лейк се създават
най-модерните самолети, нямащи и днес конкуренти по скорост и
височина на полета. Приличащият по-скоро на космически кораб от
бъдещето СР-71 „Блек бърд“ изминава 5800 км за 1 час и 54 минути и
има таван на полета от над 24 км. На 1 май 1965 г. „Блек бърд“ става
първенец, като раздира небето над Невада със скорост от 3500 км в
час, 3 пъти по-бързо от звука.
До „Зона 51“ се стига по „Извънземната“ магистрала, която минава
покрай станалия знаменит мотел „Малкото извънземно“. Небето над
района е затворено за полети, но единици частни пилоти и луди глави
все пак са успявали да прелетят над него, осигурявайки си главоболия
и дори открито преследване почти до края на своя живот. Тук се
намира легендарното селце Рейчъл, населявано от 57 души, които
обслужват туристите, идващи да хвърлят любопитно око на района.
Най-големият парадокс обаче е фактът, че снимки на суперсекретния
полигон на ЦРУ от много години се продават на руски интернет
сайтове. По съветско време Москва изпраща в орбита няколко шпионски
сателита, орбитите на които минават над Невада.
Пак на 1 май, но 1960 г., Груум лейк за първи път гръмва в
заглавията на световната преса. На празника на труда над района на
уралския град Свердловск се появява американски шпионски самолет
Ю-2. Той извършвал полет по секретна програма на ЦРУ. Трасето му
започвало от Пешавар в Пакистан и минавало над ракетните бази в
Байконур и Плесецк. Когато радарите пеленговали шпионския аероплан,
руснаците вдигат във въздуха ескадрила изтребители Миг-19. Но Ю-2
летял на височина над 21 км и започнал да се изплъзва. Тогава от
Москва лично съветският лидер Никита Хрушчов заповядал на
американците да бъде даден урок. Една след друга срещу недосегаемия
до този момент стратосферен шпионин биват пуснати няколко зенитни
ракети СА-2 (С-75 „Двина“). Военната електроника от онова време била
още в прощъпалник - преди да поразят Ю-2, ракетите свалили два от
съветските изтребители, които още не са били оборудвани с
автоматична радиосистема за разпознаване „свой-чужд“. Една от СА-2
обаче достига целта си и се взривява на 20 м от самолета,
надупчвайки корпуса му с шрапнели. Пилотът Франсис Гари Пауърс
катапултирал и бил заловен от руснаците. По-късно той е съден в
широко отразен от пресата процес в Москва. Пауърс не влиза в
затвора, защото след пазарлък е разменен за големия руски разузнавач
Рудолф Абел. Мнозина по онова време се питали защо Вашингтон отива
на сделка от типа „кон за кокошка“ - Абел е изключителен ас в света
на разузнаването, докато Пауърс е най-обикновен военен летец. Целта
на ЦРУ е била да получи от Пауърс колкото се може повече информация
за руската система на ПВО - до 1 май 1960 г. военните експерти в САЩ
не са разполагали с информация за новите ракети СА-2. Освен това
Пауърс явно е трябвало да бъде прибран, за да не може руснаците да
изкопчат от него нещо за тайните на „Зона-51“.
Загадките и шпионските секрети се преплитат до такава степен, че
„Зона-51“ години наред е във фокуса на Холивуд, тя присъства в много
игрални сериали и безброй документални филми. Едни от
най-популярните са телевизионната поредица „Досиетата Х“ и
пълнометражният „Денят на независимостта“.
Въпреки заплашителните надписи заклети ентусиасти обсаждат нощем
базата, за да разкрият тайните на загадъчните светлини, които шарят
в небето над Невада. Уфолозите, както тук, в САЩ, наричат
доброволците, търсещи обяснение за наблюдаваните безброй НЛО,
смятат, че ЦРУ им е подхвърлило половината истина. Макар че
сериозната наука години наред обръща гръб на феномена, напоследък
все повече изследователи започват да задават въпроса какво
представляват другите 50 на сто от наблюдаваните в целия свят
неидентифицирани обекти? НЛО са забелязвани, снимани и записвани на
видео от много години. В общността на свидетелите може да се срещнат
от екзотични зевзеци до професионални пилоти на военни и граждански
самолети. Много от уфолозите смятат, че докладът на ЦРУ дава надежда
– току-виж бъде последван от признания за „зелените човечета“...
Случайно или не, разгласяването на публичната тайна за „Зона-51“
съвпадна с публикуването на няколко книги за инцидента „Розуел“. На
7 юли 1947 г. край градчето Розуел, щата Ню Мексико, се случва нещо,
което може би завинаги ще остане тайна. Очевидци сред местните
фермери твърдят, че са видели катастрофа на НЛО. Военните веднага
пристигат и отцепват района. Военният говорител на 509-а оперативна
група на ВВС съобщава във в.„Розуел Дейли Хералд“, че летяща чиния
се е разбила край градчето и са били намерени тела на извънземни
астронавти. Малко след
|
Аутопсия на извънземно от катастрофата в Розуел. Филмът се смята за
фалшификат
това обаче Пентагонът се отметва и обявява, че НЛО не е имало, а са
били открити останките на метеорологичен балон. Намерените тела на
извънземни пък биват обявени за дървени манекени, използвани при
изпробването на нов тип парашут.
Вместо да потули загадката, внезапният „кръгом” на военните още
повече разпалва интереса и Розуел и до ден днешен остава Мека за
любителите и изследователите на НЛО. Години по-късно изникват нови
свидетели, някои от които са били на военна служба. Те се обявяват
за очевидци на онова, което се твърди, че е станало. „Денят след
Розуел“, „Докладът Розуел: Случаят е приключен“, „Очевидец на
Розуел: Разкриване на 60-годишната тайна“ - това са само някои от
заглавията на стотиците книги, излезли досега. И макар че са минали
много години, предприемчиви автори успяват да изровят неочаквани
записки на неизвестни досега „свидетели“. Някои от „очевидците“
уверяват не само че били видели телата на загиналите при аварията с
извънземни, но и един оцелял астронавт, който бил прехвърлен в
базата на ВВС „Райт Патерсън“, щата Охайо. Твърди се също, че
инцидентът от Розуел не бил единствен, а при други от армията успели
да пленят летящи чинии. След това военни конструктори използвали
суперразвитите технологични машини и чрез обратно инженерство ги
внедрили в създаването на най-новите военни системи в САЩ.
Екзотичните технологии например били използвани при създаването на
покритията за технологията „Стелт“ на невидимите за радари бойни
самолети.
В друга сензационна книга пък пише, че НЛО-то, разбило се край
Розуел, било долетяло от Съветския съюз и носело на борда си
бойци-мутанти, създадени от руснаците за извършването на специални
операции...
Защо ЦРУ точно сега пуска бомбата за „Зона-51“? Според коментари в
пресата най-вероятно се цели да бъде отклонено вниманието на
американците от новите скандални факти за невероятните мащаби на
подслушване, осъществявано от Агенцията за национална сигурност
(АНС). Според последните разкрития АНС е натрупала електронни
съобщения от най-малко 50 хиляди граждани на САЩ, които никога не са
били подозирани за връзки с тероризма. Събирането на данни е
започнало много преди специалният секретен съд да даде зелена улица
за тайно следене на заподозрени във връзки с ислямски екстремисти.
Агенцията контролира 75 на сто трафика в интернет, гласи друга
информация. Възниква въпросът колко дълбоко се простират нарушенията
на конституцията на САЩ, извършени от шпионската централа?
ЦРУ вероятно също се опитва да прикрие още едно престъпление,
извършено на територията на „Зона-51“, пише в. „Лос Анджелис таймс“.
Става дума за пазеното като абсолютно секретно изгаряне на силно
токсични отпадъци и радиоактивно оборудване, при което са били
заразени служители на базата. През 90-те години боклуците и
съоръженията били натрупани в траншеи на открито с размерите на
стадиони. Полели ги с бензин и след това ги подпалили. Много от
служещите в „Зона-51“ получили серизни кожни заболявания и поражения
на дихателните пътища. Двама души починали от контакта с отровните
пушеци, които работниците наричали „Лондонска мъгла“. Оцелели от
пострадалите сега съдят държавата за компенсации. Техните адвокати
настояват да бъде разкрита формулата на отровите, които са поразили
служещите в обекта, за да може те да получат правилно лечение.
Преподавателят по публично право в Университета „Джордж Вашингтон“
Джонатан Търли е поел ангажимента да доведе докрай битката за
каузата на пострадалите. Той описва разговора си с един от ищците.
На срещата, състояла се в гараж в Лас Вегас, Търли разговарял с Уоли
Каса, който носел кислородна маска и споделил, че търси
справедливост, въпреки че му остава да живее само няколко седмици.
Независимо от съдебния иск държавата отказва да разкрие състава на
токсичните отпадъци. Властите отхвърлят дори искането официално да
назоват името на базата, наричана от работилите в нея „Черният
обект“. Търли смята, че в „Зона-51“ е извършено федерало
престъпление и виновниците трябва да бъдат наказани. В тази връзка е
една от най-новите загадки на покрития в тайни секретен обект.
Лекари изследвали тъкан, взета от Боб Фрост - един от починалите от
токсините. Медиците останали озадачени, когато се натъкнали на
екзотично вещество, съставът на което не може да бъде установен в
нито една лаборатория в САЩ. Дали този факт не е свързан с
останалите 50 на сто от НЛО-тата, за които ЦРУ засега упорито мълчи?
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)