|
Обратната страна на секстуризма в южноазиатското райско кътче не е
никак красива
Мирей
Харалампиева
Банкок – Патая - София
Наричат Тайланд Страната на усмивките. Но тук далеч не всичко е
радост, любезност, храмове и красиви плажове. Правителството
толерира проституцията и санкционира съвсем символично
сексексплоатацията на малолетни. Това се вижда и в столицата Банкок,
и в градовете в северната част на страната като Чианг Май, и в
курортите на юг като Пукет, и на прочути острови като Кох Самуй.
Формално проституцията не е легализирана, но на практика властите не
преследват никого за неспазване на закона. Така че Тайланд трайно си
е присвоил славата на световна дестинация за секстуризъм.
Добре дошли в Патая, морски курорт и център на сексиндустрията,
разположен на 120 км югоизточно от Банкок. Тук няма значение дали си
дошъл сам или в двойка, дали си грозен или дебел. Музиката гърми на
max и пред салоните за масаж, баровете, дискотеките и караоке
клубовете полуголи млади момичета канят всеки срещнат да се отбие.
Американци, шведи, англичани, българи... Няма значение какви са
пришълците. Всички трябва да останат доволни. „И тук има нещо като
„ол инклузив”. Можеш да пиеш, да танцуваш и да правиш секс само
срещу 35 евро – обяснява един финландски турист. – Момичетата те
виждат на улицата, вкарват те в бара, сядат да си говорят с теб и
без никакви задръжки можеш да им поискаш какъвто сексуален каприз ти
дойде на ума.”
Тарифите се въртят между 20 и 60 евро за проститутка плюс между 10 и
15 евро за собственика на заведението. Така е и в централната
пешеходна зона на Патая, и в други квартали на града.
Същото е и в Патпонг, „червения” квартал на столицата Банкок, където
в тарифата за обслужване е включено и „Пингпонг шоу”. Участващите в
него жени използват вагините си, за да изстрелват топчета за
понгпонг... Не се различава и чудно красивият остров Кох Самуй,
чиито улици денем са рай за търговците на суверини, а нощем – за
търговц(к)ите на плът...
Трябва да се признае, че през последните години се правят опити
образите на тези места да бъдат изчистени, за да не се възприемат
единствено като средища за секстуризъм. Но резултатите са слаби.
Сексуалната експлоатация на малолетни също е много разпространена.
Хиляди са туристите, които пристигат със специалната цел да
реализират най-перверзните си сексуални фантазии с малки момиченца,
притиснати от страх, глад и наркотици. Така девойчета по на 12-13
години продават девствеността си на противни чичковци по на 40-60
години. Ето какво ни разказва една от секструженичките: „Идват, за
да търсят млади и недокосвани момичета. Предлагат суми от по 25 000
тайландски бата, или 600 евро. За съответната мама сан (така наричат
стопанките на бордеите) остава комисиона от 150 евро, останалото е
за самото момиче. Такава сума една бедна тайландка, която чисти
чужди къщи или копае на нивата, може да спечели, ако работи по 12
часа дневно в продължение на една година.”
Момичетата се хващат за по-лесната печалба – секса, за да подпомагат
семействата си. Това е единственият им мотив. Местната традиция
повелява, че първородната дъщеря е тази, която трябва да подсигурява
попълването на семейния бюджет. Въпросното правило заедно с
образователните ограничения за жените в Тайланд оставят малко други
възможности извън секстуризма. В страната открай време се е наложило
разбирането, че образованието е само за мъжете. „В Америка
момичетата мечтаят да станат прочути актриси или певици. За
тайландките да станат проститутки никога не е било мечта, но те са
наясно с реалността и знаят, че по-далеч от това няма как да
стигнат”, обяснява ми Она, собственичка на бар в Пукет.
Някои от тези момичета дори се женят за чужденци. Но резултатът е,
че или остават сексробини на избраниците си до живот, или ги
напускат и се връщат пак към най-стария занаят, за да може да
продължат да поддържат семействата си.
|
Девствена тайландка се продава за толкова, колкото чистачка или
селска ратайка изкарва за година
Родителите обикновено са съвсем наясно с какво се занимават дъщерите
им. Няма как никога да не се запитат по какъв начин едно 16-годишно
момиче изкарва и изпраща у дома по 30 000 тайландски бата месечно.
Правителството също се прави, че не забелязва какво става, въпреки
че проституцията в страната е забранена със закон от 1960 г. Лесният
достъп до сексуалните умения на жената тук винаги е бил част от
националната традиция. Преходът от обслужването на тайландски мъже
към обслужването на чужденци също е от 60-те години на ХХ век.
Именно тогава американските войници, воюващи във Виетнам, започват
да пристигат за разтуха в Патая. Така това кротко навремето рибарско
селище се изпълва с хубави жени, които продават телата си на
безценица. Да си на разположение на американците, се превръща в
престижна професия...
Днес при наличието и на доста други места по света, предлагащи
подобни забавления, Тайланд продължава за е предпочитан заради
ниските цени. Защо да ходиш до Хаваите и да плащаш на тамошна
проститутка 400 долара на нощ, след като в Тайланд същото ще ти
излезе 25 евро!
Забавно е да се четат пътеводителите за тази наистина много красива
страна, в които се акцентира на „прекрасните плажове и екзотичните
храмове”. Нищо от това не интересува мъжете, които пристигат тук и
които процентно са много повече от жените в туристическия поток.
Когото от тях и да запитате какво си е представял, подготвяйки
пътешествието си, неизменният отговор е един: „Момичета и секс.”
Никога няма да чуете: „Храмове и кристални води.”
„Истината е, че ако проституцията не съществуваше, в Тайланд пак
щяха да идват туристи. Но без всичките тези мъже, ръсещи пари в
хотели, магазини, ресторанти и барове, икономиката на страната щеше
сериозно да куца“,, смята една чужденка, живееща в Тайланд. Ето защо
проституцията тук очевидно ще продължи да е колкото незаконна,
толкова и ширеща се.
„Туристите - млади и стари, се разхождат из Патпонг, Нана Плаза, Сой
Каубой и Патая Бийч с пълни портфейли и в търсене на проститутки,
защото никоя жена от тяхната собствена страна не би ги понесла.”
Така смята Лон, едно от момичетата, обречени на проституция, чиято
история е разказана в нашумялата напоследък книга „Само 13”. Лон
пояснява: „По този начин те проектират своите усещания, че не ги
зачитат и ги отхвърлят, върху най-крехките и уязвимите – върху нас.
Имат сериозни емоционални проблеми, толкова сериозни, колкото са и
нашите икономически затруднения. Знаят, че сме отчаяно нуждаещи се
от пари момичета. Онова, което не знаят, е защо ги искаме – за да
успеем да изпратим по-малките си сестри на училище или за да
изплащаме семейните дългове.”
Лон е родом от северната и много бедна провинция Убон, където хората
изкарват хляба си предимно с труд в полето. У дома момичето било
непрекъснато малтретирано, отказали му да го изпратят на училище и
му натяквали, че бащата умрял от недоимък. Едва 11-годишна Лон бяга
от къщи и се заема с единственото, което й е достъпно – да продава
тялото си. Колкото повече печели, толкова повече иска от нея
семейството й. Един аборт на 15 години, няколко опита за
самоубийство, стотици и стотици клиенти, открита и изгубена любов –
това е само малка част от историята й...
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)