|
Националите може и да не стигнат до бараж за
световното, голямата цел трябва да е Франция 2016
Иван
Жиков
Националният ни отбор със сигурност не изигра най-силния си мач на
стадион „Та Кали“ в малтийската столица Валета във вторник.
Полупрофесионалната селекция на островитяните на моменти надиграваше
българската, а хаотичните действия в защита можеше да костват
победата.
Трите точки обаче са спечелени – след успеха с 2:1 „трикольорите“
продължават да са на второ място в квалификационната група и са
големият фаворит за запазването му в конкуренцията на Дания, Чехия и
Армения. И това е най-важното.
А самият факт, че напрежението от двубоя в Малта успя да изправи на
нокти толкова много българи, е красноречив за постигнатото от Любо и
футболистите му в рамките само на една година. Защото в който и да е
от предишните квалификационни цикли подобен мач не бе в състояние да
развълнува никого, а дори загуба от съперник като този щеше да бъде
подмината с иронични усмивки. Само допреди 12 месеца българите
мразеха националния си отбор
заради постоянните неудачи, скандалите, историите за чалга,
изневери, скъпи автомобили, модни ревюта и прочее нефутболни
въпроси. А днес отново го обичат – купуват си билети, идват на
стадиона, изживяват всеки гол, всеки пропуск, всяка отразена
опасност. А после гледат класирания, смятат точки и се надяват, че
другото лято пак ще се вълнуват заради футбол както в онези
позабравени безсънни нощи отпреди 20 години.
Но да се върнем на основното – трите точки в Малта, спечелени със
слаба игра, приближиха България още по-близо до баражите за мондиала
в Бразилия. А това прави гостуването на острова далеч по-ценно от
блестящия мач в Италия няколко дни по-рано. Тогава футболистите на
Любо Пенев за пореден път демонстрираха, че могат да се представят
много силно и срещу най-силните. Но загубиха с 0:1 в Палермо и не
стоплиха никого с красивата си игра, макар и да направиха вратаря
Джанлуиджи Буфон нещо като национален герой в родината му.
До края на квалификациите остават
още две тежки изпитания
Вземат ли гостуването на Армения в Ереван, Георги Миланов, Ивелин
Попов и компания до голяма степен ще си гарантират второто място в
крайното класиране. Още повече че другият преследвач Дания излиза
срещу Италия по същото време и с оглед на моментното си състояние
няма големи изгледи да спечели.
По регламент обаче и това може да се окаже недостатъчно за
българите. От квалификационните групи в зона Европа на бараж не
отиват всички втори отбори – отпада този от тях, който е с най-малко
събрани точки. Нещо повече – от актива се изваждат резултатите срещу
последните тимове в групата. А в нашия случай това е лошо за Любо
Пенев и селекцията му – 6 от общо 13-те ни точки досега са от двете
победи срещу абсолютния аутсайдер Малта. Затова и към момента именно
България е „излишният“ за баражите тим.
|
Николай Бодуров в схватка с малтийски нападател
А ситуацията няма да се промени съществено дори при победа в
Армения.
Така изключително ключов ще се окаже последният ни двубой – срещу
Чехия на 15 октомври. Отсега е ясно, че стадион “Васил Левски“ ще е
пълен и това може да даде огромно предимство на „трикольорите“. Ще
се надяваме и на друго – почти сигурно е, че до тази дата чехите ще
са отпаднали от сметките и едва ли ще излязат безкрайно мотивирани
да ни побеждават. Разбира се, най-важно е представянето на терена.
Но за това може да сме спокойни – Любослав Пенев вече неколкократно
доказа, че лесно може да превърне иначе смятани за посредствени
играчи от „А“ група в готови за битка гладиатори.
Дори при две победи в оставащите две срещи участието на България на
баражите няма да е сигурно. Затова ще трябва да стискаме палци и за
благоприятен развой на ситуацията в другите групи.
Към момента обаче сценарият с
драматичен неуспех в края
изглежда твърде възможен. И трябва да сме готови да го приемем.
Защото все пак не бива да забравяме, че селекцията на Пенев тръгна
без никакви очаквания към себе си в квалификациите. А имена като
Георги Миланов, Николай Бодуров, Йордан Минев и Тодор Неделев бяха
напълно анонимни за широката публика.
Точно благодарение на силните си игри с националния няколко от
играчите осъществиха сериозни трансфери това лято. А в клубовете, в
които отиват, със сигурност ще продължат да се развиват много
по-бързо, отколкото в „А“ група. От това няма как да не спечели и
държавната селекция, пред която пътят нагоре изглежда предначертан.
Затова дори отборът да не стигне до световното в Бразилия догодина,
не бива да се правят драми. Но на база постигнатото в националния
тим са длъжни да поставят висока цел за класиране на следващия голям
форум – европейското първенство през 2016 година във Франция.
А дотогава ние, запалянковците, ще стискаме палци.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)