|
ОГНЕНА СТРАНДЖА
Манол Михайлов
Народни песни
Странджа е дала на българската музикална култура много именити
изпълнители. Сред певците от средното поколение се откроява Манол
Михайлов, роден и израснал в сърцето на планината – с. Граматиково.
Въпреки че професионалният му път е свързан с друга област, народната
музика неизменно присъства в живота му. Певецът се отнася с дълбока
почит към наследеното. За него старинната мелодия и автентичният текст
заедно изграждат музикалнофолклорния диалект на Странджа. Издирил и
записал над 500 образци на странджанския фолклор, Манол Михайлов ги
популяризира от сцената, радиото, телевизията, издадените плочи, касети
и дискове. Автор е и на книгата „Странджанската фолклорна песен”.
В „Огнена Странджа” Манол Михайлов представя и известни, и малко познати
странджански песни. Записани максимално близо до автентичния си вид, те
ще ни пренесат назад във времето, когато са били неотменна част от
живота на странджанци.
|
 |
|
ОРКЕСТЪР "ХОРО" И ЦВЕТАН
БАНЕВ
Северняшко настроение
Преди 50 години (1962) ценителите на българската народна музика за първи
път чуват името на оркестър „Хоро” от Русе. Това е и годината на
основаването на състава. Негов родоначалник е Васил Първанов, който и до
днес неуморно популяризира красотата на северняшката музика. Макар че е
завършил класическа музика в Музикалната академия в София със
специалност кларинет, музикантът посвещава целия си творчески живот на
народната музика. Той пръв въвежда в оркестър от класически инструменти
(акордеон, китара, кларинет и т.н.) народните инструменти свирка,
окарина и тъпан, а по-късно – и тамбура. Точно това съчетание, още от
самото начало, откроява оркестър „Хоро” с неповторимия му тембър.
В различни периоди в него са участвали общо над 40 музиканти, а
репертоарът на оркестъра надхвърля 500 хора, мелодии и песни основно от
Северна България. Много от тях са записани и издадени на плочи и
дискове, а всяко участие на „Хоро” в национални или международни
конкурси и фестивали неизменно му носят награди. Така, през изминалите
50 години съставът се превръща в истинска школа по северняшки фолклор!
|
 |
|
КАЛИНКА ЗГУРОВА
Моята любима Странджа
Прочутата странджанска певица Калинка Згурова отново е събрала любими
песни в поредното издание (досега „Гега Ню” е издала две нейни програми:
GD 293 и GD 338). Нейният искрящ и топъл глас звучи над 45 години. Една
от звездните певици на ансамбъл „Пирин”, Ансамбъла на Българското
национално радио и на световноизвестния хор „Мистерията на българските
гласове”, Калинка прославя странджанския фолклор по българските и
световните сцени. Започва творческия си път с песните на баба си Калина
и на близки от родното село Дебелт. Постепенно репертоарът й се
обогатява и разширява границите, но винаги си остава в любимата й
Странджа. Нейният богат изпълнителски опит съвсем естествено води до
творческа намеса в текстовете и музиката на старинните фолклорни
образци, докато неусетно започва сама да композира и да създава текстове
като своите неизвестни предшественици. Днес много от тези авторски песни
са популярни и обичани от ценителите на странджанската музика като
автентични народни. Част от тях, в аранжимент на композитора Стефан
Кънев, са в тази програма.
|
 |
|
БЪЛГАРСКО ФОЛКЛОРНО
НАСЛЕДСТВО
СТЕФАН КЪНЕВ
Не бързай, Слънчо
В областта на класическата обработка на българска народна музика името
на Стефан Кънев (1930 – 1991) се свързва с едни от най-изящните и
образни песенни и инструментални шедьоври. С академично музикално
образование (оперно пеене, композиция, музикална теория и педагогика),
той попада в света на народното творчество случайно, но творческият му
път се свързва с фолклора до края на живота му. А със Стефан Кънев
свързват съдбата си най-ярките и обичани народни изпълнители и състави.
Няма певец или инструменталист от втората половина на ХХ век, който да
не се е обръщал към композитора. Така се раждат истински бисери като: „Недо
льо”, „Три бюлбюла пеят”, „Очи, черни очи”, „Не бързай, Слънчо” и още
стотици други, част от които ще чуете в тази своеобразна панорама на
любими изпълнители, песни и мелодии.
|
|
|
АНСАМБЪЛ
"ПИРИН"
Старо имане
Главен художествен ръководител и
диригент на оркестъра: Петьо Кръстев
Главен хореограф: Тодор Бекирски
Диригент на хора: Йоланта Лазарова
Солисти: Здравко Мандаджиев, Стойка Германова, Димана Боянова, Таня
Костова, Юри Крумов, Мирослав Юговски
Преди повече от 55
години в Благоевград е основан ансамбъл „Пирин”. Съставът много бързо се
налага като един от най-добрите и атрактивни формации. В репертоара му
са включени оригинални песни и танци предимно от Пиринския край. Но в
последните години в програмата на ансамбъла все повече са застъпени и
други фолклорни области. Това разнообразие от музика и танци,
представени с изключително красиви костюми, ще чуят и видят зрителите на
„Старо имане”. Разделен в две части, спектакълът представя митове и
обреди, празници и делници не само от Югозападна България, но и от други
български фолклорни области. Вихрените шопски хора се редуват с изящните
женски хора, с пиринските и тежките мъжки добруджански танци. А хорът,
оркестърът и солистите със своето майсторство и талант са равностойни
партньори и оформят цялостната сценична картина.
„ПИРИН”, българският ансамбъл за песни и танци е щедър дар за света! –
това признание на импресарска къща „Колумбия” от САЩ обобщава в едно
изречение творческите постижения на състава и въздействието върху
зрителите му.
|
|
|
ПЕТКО РАДЕВ
И ПРИЯТЕЛИ
Завръщане
към началото
Български народни танци
Участват: Петко Радев - кларинет,
Иван Кирев - акордеон, Петко Дачев - акордеон, Иван Михов - цигулка,
Иван Хаджийски - тромпет, Иван Шибилев - акордеон,
Емил Колев - акордеон, Йордан Йотов – акордеон
оркестър с диригенти: Петко Радев, Иван Кирев, Христо Тодоров,
Емил Колев, Коста Колев
В българската музикална култура кларинетистът Петко Радев заема особено
място. От една страна той е сред най-изявените класически музиканти.
Свирил е в оркестъра на БНР, Софийската филхармония и оркестъра на
Миланската скала. Изявява се като солист с впечатляващ репертоар. Негови
записи, реализирани с пианистката Мария Принц, са издавани от Гега Ню
(GD 226). Професор е в Музикалната академия в София.
От друга страна, обаче, е сред легендите в българската народната музика.
Брилянтен изпълнител, той умело съчетава виртуозната си техника с
блестящи импровизации върху образци от българската народна музика.
Създава оркестър за народна музика, с който участва в записите на редица
певици и певци: Стайка Гьокова, Недялка Керанова, Йовчо Караиванов,
Груйчо Дочев и много други. Близо 20 години сътрудници на Петко Радев са
и най-големите инструменталисти: Петко Дачев, Коста Колев, Емил Колев,
Иван Кирев, Йордан Йотов, Иван Хаджийски. Записите от това време отдавна
са се превърнали в класика в българската народна музика, а изпълнителите
от следващите поколения (някои от тях са негови ученици от Музикалната
академия) се отнасят с респект и уважение към музиканта, създал нов стил
в жанра и проправил техния професионален път.
|
Програмата Петко Радев
и приятели представя най-близките партньори на изпълнителя. Тя е
продължение на изданието Петко Радев и Петко Дачев
(GD 230). Двата диска, обединени в поредицата „Завръщане към началото”,
са ярка илюстрация на таланта и майсторството му, на умението на
музиканта да обединява и да развива достиженията на по-възрастните си
колеги. Уникалният стил на Петко Радев и днес продължава да радва
ценителите на българската народна музика. |
|
ГРУПА "ДИВА
РЕКА"
Българска
етно музика
Състав: Костадин Генчев - кавал
Димитър Христов - тамбура
Стела Петрова - контрабас
Петър Митов – перкусии
Гости: Гергана Димитрова - вокал
Евелина Христова - вокал
Юлия Гатдерова - вокал
Валентин Васев - пиано
Изтъкнати български музиканти създават група „Дива река”. Те и гостите
им са натрупали опит и известност в различни фолклорни формации (оркестъра
за народна музика на БНР, ансамбъл „Тракия” ансамбъл „Пирин”, „Ева
квартет)”. Тук обединяват талант и умения, за да ни представят популярни
народни песни и инструментални пиеси по модерен и уникален начин и в
същото време – с уважение и преклонение пред традициите.
Цялата програма е съставена като музикална разходка из различните
етнографски региони и представя невероятното разнообразие на ритми,
мелодика и метрум, а изпълнителите показват изключително добро познаване
на особеностите на фолклорните области.
|
 |
|
БАБИТЕ ОТ
СВОГЕ И СВИДНЯ
Автентичен
фолклор
Участват:
Тройка от Свидня: Васка Илкова, Иванка Динкова,
Филатка Соколова
Група от Своге: Цветанка Панчова, Елица Симеонова, Славка Ангелова, Вена
Йорданова, Ценка Кръстева, Евдокия Велкова, Надежда Николова, Теменужка
Кирова, Параскева Маринкова
Ръководител – Снежана БОРИСОВА
На северната граница на многогласния Шоплук се намират Своге и Свидня.
Разположени от двете страни на река Искър, те ревниво пазят уникалното
си фолклорно наследство. Певиците в групата от Своге са заедно от 1980
г., а тройката от Свидня – от 1981 г. Те са на възраст между 64 и 81
години. Много от тях помнят времето, когато тези песни са били част от
бита им: обредни, жътварски, овчарски, седенкарски, хороводни, трапезни.
Затова звучат така автентично!
Певиците представят местната двугласна традиция антифонно (двете групи
се редуват). Една певица („викачка”) пее мелодията, а останалите
поддържат бурдонния глас („влачачки”). Песните са много въздействащи с
трилероподобното тресене и провикванията. Има и едногласни песни. Макар
и малко на брой, те са подобни на двугласните по орнаментика, мелодика и
ритмичен строеж.
Групата от Своге и тройката от Свидня са чести гости на различни
празници и фолклорни фестивали, телевизионни и радиопрограми. В
последните няколко години с тях работи известната народна певица Снежана
Борисова.
“Ние знаеме, че тия песни са старинни и хубави. Но само ние си го знаеме...
И вече нема кой да ги пее – никой, никой се не зафаща. Затова ни е ного
жал...”. Откровението на бабите от Своге и Свидня доказва стойността на
това издание.
|
 |
