Антон Гърдев

МУЗИКАЛНА КОМПАНИЯ СЪНРАЙЗ МАРИНОВ ПРЕДСТАВЯ:

 ЛИЛИ ЦВЕТКОВА

"ОТ ДОБРУДЖА, ТА ДО ПИРИНА"

Екипът на музикална телевизия „Сънрайз Маринов” засне новият клип на песента „Ех, любов”, с която талантливата и чаровна варненска певица Лили Цветкова ще покори публиката на фестивала „Пирин фолк” в Сандански. На престижният конкурс през септември тази година обичаната варненска изпълнителка, известна не само с медения си глас, но и хубост, ще се яви заедно с дъщеря си Невяна Цветкова.

Младата певица, която тръгва п остъпките на свмоята майка с псевдонима Дива, не отстъпва нито по талант, нито по хубост на Лили. Според музикалните експерти Невяна Цветкова е млада и амбицйозна изпълнителка с широк творчески диапазон – от джаз до авторска музика на фолклорна основа. Родена е във Варна, завършила образованието си в САЩ , тя от малка обича предизвикателствата.

Като такова приема и участието си на фестивала в Сандански. По майчина линия Лили Цветкова е потомка на легендарния Стефан Караджа, който е бил не само хайдутин, но и гласовит певец. От майка си, която е родом от Тулча, тя получава безценно наследство - много неизвестни автентични народни песни. На 15 години певицата вече е солистка в младежка музикална формация във Варна. Година по-късно е включена с няколко песни в сборна концертна формация на тогавашната държавна структура "Концертна дирекция" заедно с Йорданка Христова, Бисер Киров, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов.

Само през 1971 година изявите й наброяват около 300. Получава покана за работа с ансамбъла на ГУСВ - София, но поради възрастта й (едва 16-годишна) това се оказва невъзможно и тя остава във Варна да работи заедно с брат си и неговия оркестър.

Преди да навърши пълнолетие Лили Цветкова получава I-ва категория за артист-изпълнител от държавна комисия. Това свидетелство й отваря пътя за сериозна професионална кариера. С оркестъра на брат си тя заминава на работа в бившата ГДР. Без да прекъсва работата си през 1975 година завършва с отличие специалност "Музика" на "Института за културно-просветни кадри" във Варна.

През 1981 година сключва индивидуален договор за самостоятелна концентираща работа в Хамбург, Западна Германия. Там издава и грамофонна плоча с кавъри на хитови песни заедно с музиканти на световноизвестния диригент Джеймс Ласт. Конферира програми, концерти, спектакли на четири езика. Често пъти е била включвана като певица в представителни програми за правителствени гости на България.

През 1984 година Лили Цветкова се завръща в България и става солистка в театрализираната постановка "Циганска сватба" в култовото и единствено представително за онези години заведение "Цигански табор" в туристическия комплекс "Златни пясъци".

 Тя е особено благодарна на 30-те балерини и балетисти от Варненската народна опера, с чието участие и професионализъм спектакълът се помни и до днес. През всички тези години до 1994 година тя работи още в Одеса, Гърция, Испания, Германия, Италия.

След като чува нейно изпълнение, италиански продуцент възкликва: "Какво имаш в гърлото си!". В репертоара си има кавъри на световни хитове от 60-те и 70-те години, както и руски, руско-цигански, испански, италиански канцонети и шлагери, гръцки, арабски и български народни песни. През 2004 година участва на фестивала "Еврофест" в Скопие с песента "Беломорски вятър", с която печели Специалната награда на 14-членното жури. 2005 г. участва на XIII-то издание на фестивала "Пирин фолк Сандански" с песента "Безсъници", с която печели III-та награда за авторска македонска песен.

През декември 2005 година е издаден първия й албум с македонски песни "Айде, пушка пукна", а в края на 2007 г. на музикалния пазар е и вторият й албум "Песни-легенди". Песента от него "Мост ми зидале" получи специалната награда на Министерството на културата на фестивала "Пирин фолк" - Сандански за 2007 година. Освен тези Лили Цветкова има издадени още албумите „Руско-цигански романси“ и „Песни-легенди“ . След преминаването на талантливата изпълнителка към продуцентска компания„Сънрайз Маринов” на пазара излезе и новият и албум „От Добруджа та до Пирина".

Не отдавна Лили Цветкова беше поканена в Македония, където беше включена в концерта заедно с най-личната звезда на Македония - Наум Петрески. Изпълненията й, както винаги, заредиха публиката с много ентусиазъм. Вече с нея в концертите може да се види и красивата и дъщеря Дива.

 ВАНЯ ВЪЛКОВА

"СЛЕДВАЩА СТЪПКА"
 

Драги почитатели и ценители на българската народна музика, винаги са съществували надарени музиканти, които са създавали свои оригинални идеи във вид на народни песни или инструментални творения и са ги споделяли във времето със съвременниците си. Тези музикални произведения са били запявани и засвирвани от други музиканти и по този начин са ставали популярни сред българския народ.

Такъв е и настоящият случай, озаглавен „Следваща стъпка”. Невероятната певица Ваня Вълкова е създала текстовете и музиката на песните и е събрала около себе си изключителните музиканти Пейо Пеев-гъдулар, Петър Ралчев-акордеонист, Божидар Смилянов, Недко Богданов и Велизар Цонев-също акордеонисти. Всички те са участвали като изпълнители и аранжори в тази продукция. Това е едно съвременно музикално решение, създадено с изтънчен вкус и дълбоки познания в традицията и актуалните течения в музиката.

Ето и малко биографична информация за Ваня Вълкова: Родена е на 10.07.1978 година в град Добрич. Пее от 4-ри годишна възраст, а от 10-годишна свири на гъдулка. Завършила е Средно музикално училище "Филип Кутев" в град Котел с гъдулка и народно пеене през 1997 година.

През 2001 година завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. Участвала е в конкурси и е печелила награди: Приз от конкурса "С песните на Вълкана Стоянова" и приз от конкурса "С песните на Иван Георгиев". Първа награда от конкурса за гъдулари в град Гълъбово и др.

През 2005 година издава своя самостоятелен албум озаглавен "Ивано мари". Записва 14 авторски песни в Българското национално радио.

Участва в три музикални албума на легендарния оркестър „Канарите”. Има много записи с оркестрите „Лира” от град Добрич и „Млади тракийци” от град Раковски. През септември 2008 година бе поканена в Холандия и направи записи с “Modern Balkan Jazz Orchestra”. Скъпи приятели на българското музикално изкуство, желая ви приятни мигове с втория албум на Ваня Вълкова наречен „Следваща стъпка”.

ТОДОР КОЖУХАРОВ И ОРК.ЮЖНИ РИТМИ

Тодор Кожухаров е колос във вокалната народна музика на Тракия. Вече 30 години той непрестанно ни радва и приятно изненадва с невероятната си творческа енергия. Ако проследим хронологически развитието на Тодор Кожухаров като певец и в цялост като музикант, всеки професионалист би констатирал огромното му индивидуално развитие в художествено отношение – от автентичните художествени образци, през песенната обработка, та се стигне до авторската песен на фолклорна основа. Той притежава качества важни за него , които го открояват от другите певци; Съвършено владеене на характерната тракийска орнаментика с необходимата доза вибриране на отделните тонове и особенно при дългите нотни стойности. Непрекъснат стремеж към обогатяване собствения си репертоар от песни – бавни, хороводни и разнобитови. Богато чувство за собствена авторска намеса при изработване на своите песни. Тодор Кожухаров в това отношение притежава невроятно чувство да обогатява и доразвива основната мелодична линия на песента, както и да прибавя нови музикални фрази, към всяка една от тях. Тук бих искал да отбележа, че това в никакъв случай не нарушава осносвната стилова характеристика на песента. В своите творчески търсения основа и утвърди един отличен вокален дует със своята съпруга Донка Кожухарова, с която записаха и популяризираха едни от най-хубавите си дуети на Тракия.

 ОРКЕСТЪР МЛАДИ ТРАКИЙЦИ

"ПОЛЪХ ОТ ТРАКИЯ"

Оркестър „Млади Тракийци” е създаден в края на 1992 г. от Божидар Стрехин и Николай Карлакашев. След двегодишна работа на двамата музиканти в оркестър „Тракийски извор” те решават да се отделят и да направят оркестър с нов облик и звучене. Както всяко ново нещо, така и създаването на нов оркестър е трудно. След първоначално лутане те решават да поканят Мария Пашева за певица. С много труд и желание успяват да усъществат първите си записи в студиото на известният цигулар Георги Янев. Така през 1994 г. е осъществен и първият албум на оркестъра „За теб Мария”. През оркестъра са минали доста именити млади и талантливи музиканти като: Недко Богданов, Иван Димитров, Димитър Богданов, Антон Георгиев, Йовко Станчев, Ренета Георгиева, Костадин Василев и др. Взима участие в много надсвирвания и събори като Стамболово, Брестник, Първомай, Генерал Тошево, Пловдив и др. Оркестъра има присъдено лауреатско звание от Стамболово ’96. През 1998 г. излиза вторият музикален албум озаглавен „Сърдито любе”. Многобройни са поканите за сватби, събори и други увеселения.

 КИЧКА ХРИСТОВА

"ЯСНО СЛЪНЦЕ"

Кичка Христова е сред известните изпълнители от Североизточна България почерк. Родена е в гр. Варна. Наследява всеотдайната любов към песента от своите родители, а вродената й дарба я довежда отрано до концертните подиуми . Първите си истински уроци по народно пеене Кичка Христова получава в Детския народен хор към Дома на учителите във Варна с диригент Радослав Данов. През годините като солистка на Фолклорния ансамбъл на ОКС и на Македонския ансамбъл в родния град, тя не престава да търси най-верния стил в поднасянето на песента, печели нови приятели на българското изкуство както в България, така и в Турция, Полша, Унгария, Германия, Франция, Италия, Гърция, Чехия ... Реализира десетки записи на песни от своята фолклорна област с оркестъра на Българското национално радио. Солистка е на фолкорен квартет “Мартеница “ и на оркестър “Асеница” от гр. Варна. Кичка Христова е завършила “Музика” и “Българска филология”. В последните години създаде свои певчески школи, където с много човечност, талант и търпение учи на певческо майсторство децата с нарушено зрение от детски камерен хор “ Сама китка “, децата от фолклорната студия “ Неранза” при НЧ “ Е.Пелин “, прекрасните изпълнители от формация “ Галатея” – НЧ В. Левски, кв. Палата, Варна.

 КОСТАДИН ГУГОВ

"СБОГОМ, МИЛА"

Костадин Гугов е сред най-големите и най-обичани изпълнители на български народни песни.Роден е в София през 1935 година ,в семейството на македонци-бежанци от Кукуш,той наследява певческа дарба и огромен репертоар от песни. Гласът му-емоционален,кадифен и вълнуващ,направи тези песни обичани от няколко поколения българи. Едва 18 годишен Костадин Гугов запява редом с певци от ранга на Гюрга Пинджурова,Борис Машалов,Атанаска Тодорова,Мита Стойчева и става популярен,обичан и търсен в цяла България.До последния си дъх Гугов бе съхранил гласа и очарованието си.Пееше непрекъснато,без покана и молби,защото песента бе неизменната му духовна същност. Като истински вълшебник,Костадин Гугов превръщаше своите песни в малки песенни приказки.С тях той можеше да те поведе по пътеките на миналото,да те измъкне от сивотата на ежедневието,да те развълнува,да те накара да се смееш или да плачеш... Феноменална бе паметта му,уникален рапертоарът му,неповторимо сценичното му присъствие.Превъзходно бе и чувството му за хумор.Той бе от певците,които сякаш никога не би ти омръзнало да слушаш. С божествения си талант и глас,с добротата и всеотдайното служене на песента,Костадин Гугов си остава певец на всички поколения и всички времена !

  ДАФИНКА ДАМЯНОВА

"ПЕСНИТЕ НА КОТЕЛ"

Артистичната певица е професионалистка, която се е научила прецизно да музицира.Тя е сърдечна и приветлива, горда и устойчива. Като репертоар е ярък представител на Котленската шлкола.

Солистка е на именития хор” Мистерията на Българските гласове” с него е изнасяла и изнася концерти на всякъде по света.
 

 СТОЙКА ГЕРМАНОВА

"АРИЖАЙ МИ, МАМО"

Стойка Германова Родена на 28.09.1959 година в с. Генерал Тодоров, област Благоевградска, сгушено в полите на планина Кожух, близо до местността Рупите в семейство обичащо народната песен и танц, съхранило традициите и бита на бежанците от Егейска Македония. Израснала в Благоевград, възпитаник на ІІІ-то ОУ “Д. Талев” , завършила СМУ в Широка лъка, специалност “ народно пеене” . От 1979 до 1980 г. работи като певица в Ансамбъла за народни песни и танци гр.Кюстендил с главен художествен ръководител Никола Вучков.

От 1981 г. е солистка на ансамбъл “ Пирин” Благоевград под ръководството на изтъкнатия композитор и диригент, и главен художествен ръководител на ансамбъла проф.Кирил Стефанов. С ансамбъл “Пирин” е участвала в много концерти и концертни турнета в страната и по света.Незабравими ще останат спомените й като изпълнител от концертите в: Русия, Япония, Китай, Корея, САЩ, Колумбия, Аржентина, Мексико, Еквадор, Панама, Гърция, Франция, Израел, Италия, Португалия, Турция и др.

През годините е изпяла едни от най-популярните и обичани песни от репертoара на ансамбъл “Пирин” , някои от които са включени в петте аудиокасети на ансамбъла и компакдиска “ Фолклорен букет” , “Пирински бисери” и Ансамбъл “Пирин” със своите солисти , като “ Само седиш лично Стойне” , “Петрунчице”, “Бабо ле бабо Георгие” , “Тапан бие” , “Донка плаче” , ”Щто я нема Цвета”, “ Йоване, мори Йоване” , “ Имен ден” и др. Наред с професионалните си изяви, работи и в областта на художествената самодейност в страната.

Ръководела е самодейни художествени колективи в ДСО “Петрол” , ЗСТ Благоевград и РПК Разлог. Вече 30 години Стойка Германова доказва своя професио- нализъм и любов към неувяхващия български фолклор , певческо изкуство и традиции, които предава с майчина обич на своя син Иван Цонков.

  ИВАН КРЕМОВ

"ПЕСНИТЕ НА ИВАН КРЕМОВ"

Иван Кремов е котленски народен певец, учител и поет.Кремов знае историята на всяка своя песен и повода за нейното създаване.

В албума са включени 19 народни песни, част от които са: Кольова буля думаше, Жеръвна в огън гореше, Мъри Радо, мъри бяла Радо, Филипчовите чардаци, Нашето Злати, Разболяла се хубава Янка, Доде си Пано пашата, Бре, Атанасе Караиванов, Индже на Гочо думаше, Хей, гиди, Котел касаба и др.
 

Copyright © 2012 Nextel