|
ГЪДУЛАРЯТ ГЕОРГИ ГАРДЖАРОВ:
" БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МУЗИКА НИКОГА НЯМА ДА ЗАГИНЕ! "
|
Той е едва осемгодишен, когато животът му се свързва трайно и съдбовно с гъдулката. Тогава в дома им пристига беден човек, който предлага да замени изработената от него гъдулка за малко брашно, за да имат децата му питка на Коледа. Това е първата гъдулка, която попада в ръцете на невръстното момче, за да се превърне след време в голям майстор на този труден народен инструмент. Първите песни, които засвирва са: "Запяли са два славея в градина" и "Рада за вода отива". Научава ги от бабите Върба Пашова и Запряна Руснашка от родното му село. От есента на 1930 година той започва да свири на вечерни хора и по седенки, а една година по-късно засвирва и на селски сватби. "По мое време - спомня си бай Георги - мечкадарите /българските цигани/ свиреха на такъв строй, на какъвто свирят днес най-добрите гъдулари от българските ансамбли и от оркестрите на Българското радио и Българската телевизия. Първият му учител е дядо Динка Плачков /Костадин Плачков/ от село Найден Герово, считан за най-добрия майстор на гъдулката на територията на Пазарджишко, Панагюрско, Пловдивско и Ихтиманско. След това той се обучава при гъдуларя Иван Скачксв, също от Найден Герово. На 18 години създава самостоятелна група, в която участват гъдуларите Ганчо Бамбалов и Ангел Василев. От 1941 до 1944 година той отбива военната си служба, но нито за миг не се разделя с любимия си инструмент и затова пред неговото изкуство се прекланят войници, офицери и оркестранти от армията. >> |
Реализира първите си записи в радио Стара Загора през 1948 г. с участието на първомайската народна певица Тонка Атанасова и кавалджията Тодор Калоферов. През 1950 година Георги Гарджаров участва като музикант в най-добрите ансамбли в Пловдив: Ансамбълът на Окръжния народен съвет /ОНС/ с ръководител проф. Асен Диамандиев. Ансамбълът на Окръжния съвет на профсъюзите и Ансамбълът към /ЖП-Управление на град Пловдив с ръководител на Танцовия състав Стоил Геров от село Тополи дол. От 1961 до 1963 година е щатен музикант към Ансамбъла на ОНС. След това е музикант към Оркестъра на Радио - телевизионния център в град Пловдив. Има множество изяви у нас и в чужбина: Полша, Унгария, Франция, Австрия, Румъния, Съветския. съюз и други. От 1979 до 1981 година той работи във Висшия музикално педагогически институт /днес АМТИ/ като оркестрант в Учебния оркестър на института. Георги Гарджаров е реализирал много записи в Радио Стара Загора и Радио Пловдив. компактдиск, записан в България и. издаден в САЩ. През 1989 година пловдивският Радио-телевизионен център е заснел филм за него, в който участват народните певици: Светла Калудова, Надка Караджова, Иванка Иванова, Ирина Трачева, Надка Николова и Сашка Маринова. По покана на американски продуценти и на българския диригент и композитор Любен Досев, Георги Гарджаров осъществява записи на стари мелодии от Пазарджишкия край в съпровод на неговия добър приятел Игнат Куков -тамбура. Тези записи са издадени през 1998 година на компактдиск и аудиокасета в САЩ със заглавие "Чобанска консерватория". По този повод бай Георги казва: "Най-голямата награда за мен е, че на 80 години гласът на моята гъдулка и акордите на. тамбурата на Игнат Куков се разнасят на длъж и шир из САЩ. - И добавя - Българската народна музика е бисер над бисерите, тя е преживяла и византийско, и турско робство и е оцеляла цели седем века. Нашият народ е истинският творец и учител на тази музика и затова младите българи трябва ревниво да я пазят и да я предават на следващите поколения с много обич и всеотдайност".
Антон Гърдев |
Георги Гарджаров е роден през 1921 година в село Тополи дол, Пазарджишка област, в земеделско семейство.