архив
[email protected] 

ВАЛЯ БАЛКАНСКА - БЪЛГАРСКИЯТ ГЛАС, КОЙТО ЛЕТИ В КОСМОСА

Tony + Valya Rojen 2000

През 1977г. от космодрума Кейп Канаверъл - САЩ излита космическата станция "Вояджър", насочена към съзвездието Малката мечка.  

На борда си тя има златен диск с песни, шепоти и звуци като послание към чуждите цивилизации в Космоса.

В този златен диск редом до мелодиите на Бах, Моцарт и Бетховен, до инструменталните пиеси от Остров Ява, Сенегал, Заир, Перу, Грузия и Япония е записана и българската народна песен "Излел е Делю хайдутин" на добре познатата ни народна певица Валя Балканска.

Днес малцина от нас знаят, че отсечената ръка на този митичен български хайдутин се съхранява като историческа реликва в Истамбулския исторически музей. За народната певица Валя Балканска са писани много статии, правени са множество изследвания, но аз ще се спра на най-важните събития в творческия й живот. Родена е на 8.01.1942г. в махала Лагът, близо до смолянското село Арда.

Тя е едва на две години, когато баща й загива като участник във Втората световна война. Научава народните песни от майка си и баба си. Първата й изява на музикалната сцена е на празника на солунските братя Кирил и Методий - на 24.05.1950г.

Тогава тя получава подкрепа от своя първи учител по пеене Петър Бечев, който открива таланта й. През 1959г. Валя се явява на конкурс за прослушване на народни певици в Смолян. Талантът й е оценен и през февруари следващата година става солистка на Държавния народен ансамбъл "Родопа" - Смолян.

От тук започва дългият и труден път на нейната музикална кариера. Личният й живот е разпокъсан между многобройните концерти у нас и в чужбина и неотменните семейни задължения, присъщи на всяка една жена. Тя отглежда и трите си деца без да прекъсне концертната си дейност|.

Паметна за нея ще остане 1961 година, когато за пръв път участва на Националния фолклорен събор "Рожен", където изпява песента "Излел е Делю хайдутин", която няколко години по-късно ще излети в Космоса, за да я направи световноизвестна певица. Тази песен е записана на магнитофона на Етел Райм и Мартин Кьонинг

>>

 

от Етнографския център за народно изкуство в Ню Йорк през 1968 година. Валя Балканска е отличена със златен медал от Първия национален събор на народното творчество в Копривщица през 1965 година.

Получава първа награда на събора - надпяване на Агликина поляна от 1968 година.

Победител от Деветия световен младежки фестивал в София, тя дълго ще си спомня изпълнението на песента "Поспусни се, Шар планина" на стадион "Васил Левски", съпровождана от 103 гайди.

Лауреат е на Десетия световен младежки фестивал в Берлин. С ансамбъл "Родопа" Валя Балканска посещава Русия, Гърция, Полша, Чехия, Корея, Югославия.

През 1996 година осъществява първото си турне зад океана и пее в Канада. Една година по-късно тя получава най-престижната награда в досегашната си кариера - Олимпийската награда на Първата олимпиада по изкуствата в Лос Анджелис, САЩ. През същата година Сдружение "Българска духовност" я номинира за "Най-българската певица", а ЮНЕСКО я обявява за "Гражданин на планетата".

През 1998 година е обявена за "Почетен гражданин на град Смолян". Тази година излезе от печат и книгата на смолянския писател Светозар Казанджиев - "Валя Балканска -глас от вечността", съдържаща, много интересни факти за живота и творчеството на родопската певица.

Въпреки многобройните си значителни награди, Валя Балканска не забрави своя родопски корен и здравата си връзка с Родопите. Днес тя живее и работи в Смолян.

Като завършек на моя разказ за Валя Балканска, ще цитирам думите й:"Когато се връщам от пьт, когато съм уморена, когато песента минава в плач, аз сядам пред колибата, където живея, стискам пръстта в ръцете си и се радвам, че душата ми е още жива.

Стоя в подножието на върховете, гледам дърветата, слушам птиците, мисля си за живота, за  не свършващата борба с него..."

Излел e Делю хайдутин

Златоградски вариант/
Излел е Делю хайдутин, хайдутин янкесаджие в думбовци и караджовци. 
Наръчал Делю, поръчал деридерскинем аене, аене, кабадаие: 
 Две лели имам в селону, да ми ги не потурчите, че кога влезна в селону, мночко щат майки да плачат, по-мночко млади невести, в корем ще дете изплака...

 

 

Антон Гърдев