Всеки град, всяка къща има своя история. И Копривщица не прави изключение.

 Някога Захари Стоянов възкликнал: "Боже мой, селце като кутийка!..." И той е имал право, не толкова поради своеобразното му положение и големина, колкото поради неговия благоустройствен облик - просторни къщи, украсени със стенописи и дърворезби, високи порти като

Маджаровата ,улички, застлани с калдъръм, извити като дъга мостчета; многобройни чешми, две църкви, чиито иконостаси представляват шедьоври на възрожденската дърворезба... На фона на старинния декор и на просторните зелени поляни край Копривщица в 1965 г. възкръсват традициите на вековете, опазили непокорния български дух горд и чист.

Това е годината, в която се провежда Първият национален събор на народното творчество в Копривщица. 4 хиляди самодейци в продължение на 4 дни /от12 до 15 август/ в местността "Войводенец" играят, пеят, разказват народни умотворения и показват пъстрите си носии на шестте предварително подготвени естради, като за всяка естрада е имало жури, оценяващо изпълненията на участниците. Отличилите се са удостоени с 100 златни, 100 сребърни и 190 бронзови медала и 114 грамоти.

Сред първите копривщенци , взели участие в този събор, са народните певци и гайдари: Дело Разложков, Андрея Кривиралчев /внук на Матея Кривиралчев, отнесъл историческото "кърваво писмо" на Каблешков в Панагюрище.Дойчо Толинов, Гаврил Недков, а от жените най-прочутите тогава самодейки са: Зина Балчева, Цонка Татарлиева, Невяна Атанасова, Койка Геова, Мария Фурнаджиева и много други.

Започнало веднъж, това прекрасно явление се превръща в традиция. Така до ден днешен през пет години се провежда в Копривщица събор..на народното творчество. Вторият национален събор се отличава със съпътстваща го научна конференция на тема "Европейският фолклор и съвременността".

В нея взимат участие видни фолклористи от целия свят. Третият национален събор, провел се през август 1976 г., събира над 2500 танцьори, певци, разказвачи и изпълнители.

>>

Копривщица се превръща в център на народното творчество и през следващите 1981, 1986, 1991, 1995, а през 2000-та година на събора участваха 16 158 души от цялата ни страна и чужбина.

Това беше невероятен празник, изпълнен денонощно със звуците на българските народни песни и танци.

Нямаше кътче от иначе спокойното и безмълвно градче, където да не ехтеше гайда, кавал, тъпан, или просто една българска песен, под чиито звуци да не се вие кръшно българско хорце.

В тези дни сякаш всички ставаме едно цяло, забравяме проблемите и се зареждаме с енергия и сили, които ни карат да се чувстваме българи и да се гордеем с това си прозвище.

Ето защо смятам, че всеки събор, всяка подобна проява, свързана с възкресяване на народното творчество, се оказва златен ключ, с който се отключват изворите, обречени преди това на пресъхване.

Мария Кривиралчева - кореспондент
на "Тони топ фолк" от Копривщица