|
Възпроизвеждане на
образа
Ирина
Вагалинска
Скелет под метър и 60, с нищожни остатъци от ризница по ръката и
парче скъп златотъкан плат върху тазовите кости. Така изглежда
находката в саркофаг В от базиликата „Свети Ахил“, когато на нея се
натъква професор Николаос Муцопулос, архитект и византолог. Това е
най-интересното откритие от разкопките му в края на 60-те на
едноименния остров, но той още не го знае.
След набезите на сицилийските нормани и разрушенията на османците
преспанската базилика е запазила достойнство със своите 44.7 м
дължина, 22 м ширина, място за патриаршески трон и три кораба със 7
двойки стълбове. Кой ли може да е погребаният в саркофага?
Лабораторните изследвания доказват, че погребението е на мъж около
70-те, а лявата му лакътна кост е чупена и зараснала лошо. Главата е
положена върху иззидано възглаве от керемида и две тухли. Намереното
върху скелета парче плат е в лошо състояние, но под микроскоп се
установява, че е коприна, а някои от нишките са усукани със златни
влакна по толкова съвършен начин, че очевидно е скъпа изработка.
Основният мотив са разположени в кръгове птици (може би папагали),
стъпили на огънати клони, образуващи венци.
Постепенно специалистите добавят още щрихи към неизвестния в
саркофага: лицето му е било дребно като тялото, може би с орлов нос,
от динарски тип, не са изключени арменоидни примеси. Патологията на
скелета е подробно изследвана в гръцки лаборатории. Никой не спори,
че костите са на човек, живял богато през Х-ХI век, с дребни и доста
здрави зъби - въпреки възрастта. А изворите за периода не оставят
много възможности за колебания.
И един ден професор Муцопулос „гръмва“ новината: това е българският
цар Самуил, ранен в ръката при река Сперхей по същия начин като
погребания в базиликата. Българският антрополог Петър Боев подкрепя
тезата, след като му дават възможност да проучи костите. Пак той
предлага да се направи възстановка на образа или в СССР, или в БАН,
или в Гърция и Николаус Муцопулос изработва няколко точни копия на
черепа от гроб В.
Едно от тях заминава за Арменската академия на науките в Ереван,
където работи известен специалист по реставрация и консервация на
черепи. Там обаче запазват мълчание. Някъде в началото на 80-те се
вдига голям шум около възстановката на главата на Филип Втори,
направена от група британски учени въз основа на костен материал.
Затова през септември 1983-та проф. Муцопулос им праща молба – ако
обичат, да се заемат и с черепа на българския цар Самуил. В отговор
англичаните питат сигурна ли е идентификацията и добавят, че поради
финансови причини не биха се нагърбили с възстановката.
Предполагам, че ги е било страх да няма пак спорни реакции като след
Филип, коментира по-късно проф. Муцопулос в книгата си „Базиликата
"Свети Ахилий" в Преспа. Един исторически паметник-светиня“.
А иначе през 80-те той не се отказва лесно и опитва при Рита
Герасимова от Етнографския музей към Съветската академия на науките,
а тя го препраща към колеги в други институти. Едно копие на черепа
стига до Москва и през 1987 г. антроположката Галина Лебединская
най-после праща снимка на възстановка.
Възстановката на Лебединская
Проф. Муцопулос намира портрета за силно идеализиран и прави свои
скици под наставленията на гръцкия антрополог Арис Пулянос - на нея
Самуил е плешив и видимо по-стар, в съответствие с датировката.
Дали наистина е изглеждал точно така на 70? Няма сигурни данни дори
кога се е родил, така че всичко е относително. Саркофагът е открит
без надпис, което би улеснило много нещата около категоричната
идентификация. Но все още няма сериозна научна публикация, която да
оспорва тезата, че дребничкият мъж от гроб В в базиликата „Свети
Ахил“ е именно царят с толкова голяма тежест в българската история.
|
Ще се справим и без
плащаницата
Ирина
Вагалинска
Въпреки някои драматични вопли по вестниците, липсата на плащаницата
сред експонатите в Националния археологически институт с музей при
БАН (НАИМ) няма да провали голямата тематична изложба там. „Цар
Самуил в битка за България“ ще се открие на 7 октомври и ще покаже
печати, монети, оръжия от епохата, плюс витрина с кръстове от
Дръстър. Те са свързани с Българската патриаршия от времето на
царете Симеон и Петър, както и с темата за превземането на
Североизточна България от император Йоан Цимисхи и преместването на
седалището на българския духовен глава от Дръстър в
Триадица-Воден-Мъглен-Преспа-Охрид. Сред най-интересните експонати в
изложбата безспорно ще са и двата знакови за темата надписа.
Самуиловият от село Герман е открит при строежа на църквата „Свети
Герман” край Преспанското езеро. Текстът върху мрамора гласи: „†В
името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб Божий, полагам
помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са
имената на покойните: раб Божий Никола, [Рипсимия и] Давид...”
Според българските учени паметникът е или самата надгробна плоча на
родителите на Самуил, или възпоминателен знак, поставен по-късно.
Възможно е да е бил пренесен от близкия остров Свети Ахил.
Базиликата на остров Свети Ахил
Битолският надпис пък е гравиран година след смъртта на цар Самуил
през 1014-а, но става известен на науката едва през 1956 г., когато
местната община решава да събори Чауш джамия. За нея се знае, че
преди е била християнска църква, доизграждана с камъни от
разрушената средновековна крепост на Битоля. Така масивната плоча с
12 реда текст попада като стъпало в стълбата към минарето на
джамията. Ето какво гласи надписът: „През лето 6523 [1015] от
сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от
Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата
Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте
върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за
спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля
през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края.
Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия
благоверните, син на Аарон, който е брат на Самуил, царя
самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар
Василий, където бе взето злато (…), а този в (…) разбит биде от цар
Василий в годината 6522 от сътворението на света в Ключ и почина в
края на лятото.” Иначе казано, става дума за държавата след смъртта
на Самуил до възкачването на Иван Владислав, без да се споменава
убийството на братовчед му Гаврил Радомир.
Изложбата ще е мултимедийна, така че камъните няма да доскучаят на
публиката. А професор Муцопулос е поканен и на откриването в НАИМ, и
на Международната научна конференция „Европейският югоизток през
втората половина на Х - началото на XI век“ в БАН. Обещал е да
дойде, стига здравето му да го позволява.
НАИМ участва в организирането на още една изложба, заедно с Центъра
за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ – тя е постерна и ще
пътува по света. Междувременно НИМ ще покаже „Охридската
архиепископия“, с непоказвани досега оригинални експонати от фонда.
„Цар Самуил и неговото време в творбите на българските художници“ е
четвъртата изложба за 1000-годишнината и ще може да се види в
Националния военноисторически музей.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)