Filibe.com - Музика, Български Фолклор;

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: ПОПФОЛКЪТ Е СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

С виртуозния кавалджия Теодосий Спасов разговаряме за българския фолклор, за джаза и за проблемите на българската народна музика днес. Свързан творчески и емоционално с Пловдив, от няколко години той е артистичен директор на един изключително успешен музикален проект в града ни „ Пловдивски Джаз вечери”.Така, с темата за Пловдив съвсем непринудено започва разговора ни.

С какви мисли и чувства се завръщате в Пловдив?

Обичам Пловдив, тук минаха най-интересните години от моето следване и именно тук за първи път се получи магията на смесване на фолклора с джаза при мен и оттогава съм отдаден на тази кауза. Благодарен съм на човека, който пръв ме провокира затова тогава – моят колега от Музикалната Академия в Пловдив Дарин Бърнев. Първите пиеси, които записах в Радио Пловдив бяха негово дело – „Хоро с кавал” и „Бърнево хоро”. Винаги ми е приятно да се завръщам в Пловдив, чувствам се като у дома си, все пак тук съм живял цели десет години.

Откъде тръгва любовта Ви към народната музика?

Още от дете съм израснал в такава среда.Лелите ми пееха, баща ми също.В селото на баща ми, Белица ( Силистренско) имаше етнически микс между преселници от Беломорска Тракия, Еленския Балкан и от Северна Добруджа, които създаваха един невероятен фолклор.Всички те бяха страхотни живи музиканти, танцьори и певци. Всяка събота и неделя се виеха големи хора, а ние децата попивахме всичко това.Бях деветгодишен, когато по заръка на баща ми, започнах да се уча да свиря на кавал при бай Димитър от селото.След това постъпих в Музикалното училище в Котел, а по-късно в Музикалната Академия в Пловдив.

От кои майстори на кавала сте се учили?

Много са и всички са страхотни майстори: Драган Карапчански, Никола Ганчев, Стоян Величков, Господин Станев, Пенко Георгиев, Цвятко Благоев,Мустафа Салиев,Стоян Чобанов, Димитър Динев и много други знайни и незнайни майстори на кавала.

Разкажете ни за съвместната работа с талантливия композитор и диригент Стефан Мутафчиев и за успешния ви общ албум „ Дълъг път”, който се радва на голяма почит сред ценителите на народната ни музика.

Стефан Мутафчиев беше голям мой приятел.Винаги ще го обичам и ще ценя това, което е направил за мен. С него отворихме една забранена врата за обработка на българския фолклор , създадохме един нов прочит на народната ни музика.Така в Пловдив се роди идеята за съвместен проект.Албумът ни „Дълъг път” се появи през 1986 година, издаден от Балкантон.Направихме парчетата към него на един дъх, почти в движение. Беше изключително вълнуващо.Записвахме с фолклорния състав и формация „Траяна” в Радио Пловдив, ходехме на репетиции и в Стара Загора.Той направи аранжимент на песента „Ботьо на Плевен отива”за народния хор, но искаше вокалите да са по-прибрани. Опита с Щатния народен хор, който тогава ръководеше в Пловдивската музикална академия, но не се получи и тогава му хрумна гениалната идея да накара певиците да пеят през ламбени шишета, нещо наистина уникално за времето си.Така се получи тази неповторима и мистична песен.Тогава бях на 24 години, младеж с необикновени идеи за българския фолклор, които много трудно се допускаха и Стефан Мутафчиев беше човекът, който ме разбра и ми помогна да ги реализирам.В онези години да запишеш албум в Балкантон на такава крехка възраст беше голяма рядкост. Спомням си, че тогава много ни помогна затова и Лили Христозова.

Не звучи ли все по-рядко българска народна музика и то по националните ни медии?

Да, така е. Има негласна тенденция в тази посока , а и има много комплекси, много хора вече се гражданеят и ги е срам от произхода си. Много от редакторите и водещите на предавания, казват, че народната ни музика не се вписва в тази естетика. Има също и много агресивна политика от страна на други музикални жанрове, които преобладават. Нашата народна музика е уникална и различна от всяка друга и затова трябва да я уважаваме, но не и да подценяваме останалата музика, вижте например колко е уникален фолклорът на Индия или пък този на Бразилия....

Какво Ви дава досегът с музиката?

Българският фолклор ме дарява с много спокойствие, той е като вода и хляб за мен, а джазът ми дава този авантюристичен дух за духовно развитие и приятелства по целия свят.Попфолкът е съвременната българска народна музика.Народът определя стила.Има народна музика и тя се казва попфолк.Тя е поддържана от Правителството,от различни фактори и от народа.Поколението на пенсионерите гледа и слуша попфолк, младите също и затова той е нашата народна музика, колкото и страшно да звучи.Младите музиканти, излизащи от музикалните училища се хранят, свирейки попфолк, докато никой вече не се грижи за народната ни музика.

Кои са най-новите Ви музикални проекти?

Наскоро реализирах един много интересен музикален проект, който пак е свързан с Пловдив, с пет момичета – струнен квартет и ударни инструменти.Казва се „ Небесни струни”. Събрах ги за участие на фестивал във Виена и там артдиректора на фестивала им даде това име.

Има ли връзка между джаза и българския фолклор?

Джазът е философия, либерално-демократична философия. Тя дава поле на изява на всички, които носят в себе си този дух на толерантност към другия, на полета на фантазията, на жаждата за свобода.Но това е и манталитет и трябва да носиш в себе си този дух. Джазът не е някакъв специализиран жанр, той е създаден от личности.Вижте например Трилок Гурту, той свири отвъд джаза, музиката му пасва навсякъде, тя е надскочила времето и пространството.Имам много противници и от средите на джаза и от средите на фолклора, които смятат, че музиката, която правя не може да бъде джаз, но и досега се прехранвам с тази музика и ме търсят точно за този начин на свирене. Първи ме откриха и признаха циганите. Канеха ме да свиря на сватби, защото моят стил им харесваше. По-късно Милчо Левиев ме откри за световната музика.

Какво ще пожелаете на читателите на Тони Топ Фолк и на истинските ценители на българската народна музика?

Поздравявам тези, които слушат народната ни музика от преди попфолка за тяхната интелигентност и затова, че имат вкус и сетива, за да я разбират, защото тя трябва да се разбира, да се осмислят текстовете на песните.Желая им здраве и кой колкото може да помага за съхраняването й, а Господ да благослови тези, които я развиват!

Антон Гърдев

архив

Антон Гърдев
a[email protected]

http://balkanfolk.comРЕСТОРАНТ "АЛАФРАНГИТЕ" ПЛОВДИВ
ВИНАГИ ЧУДЕСНА
КУХНЯ..!

за резервации: 032/ 269-595