|
|||
РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА |
ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ СТОЙКОВ : „ФОЛКЛОРЪТ НОСИ В НАЙ-ЧИСТА ФОРМА БОГАТСТВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ”
Професор Николай Стойков е роден през 1936 година в Пловдив.Баща му Иван Стойков е изключително уважаван доктор в града, завършил медицина в Инсбрук,а майка му Спасия Стойкова е завършила стоматология в Берлин.Още от малък се влюбва в класическата музика и тръгва на уроци по цигулка. И така, докато не изпълни заветната си мечта – да бъде студент в Музикалната консерватория. Има щастието да завърши класа по композиция на един голям български гений – професор Панчо Владигеров, оставил трайна следа в неговото творчество, обогатил и осмислил духовните му търсения.След завършване на Консерваторията специализира композиция и теория на музиката в Московската консерватория при прочутите композитори Дмитрий Шостакович, Тихон Хреников и Юрий Холопов. След дипломирането си се завръща в Пловдив, където през 1972 година заедно с професор Асен Диамандиев създават уникалната за България специалност „ Народни инструменти и народно пеене” , а по-късно и специалността „ Дирижиране на народни състави” в тогавашния Висш музикално – педагогически институт. В продължение на 27 години е ръководител на тези специалности.Малко по-късно заедно с Кирил Дженев и Стефан Мутафчиев създават в Пловдив фолклорен ансамбъл „Тракия” като своебразна симбиоза между музикалния и танцовия фолклор.Николай Стойков работи активно в областта на камерната, хоровата и сценичната музика.Изключително успешен и плодотворен е и досегът му с българския автентичен фолклор. Създава изключително богати и уникални обработки на основата на нашия фолклор. В тази връзка тойсподеля : „ Когато започнах да композирам, тръгнах от една единствена отправна точка – душата на българина. Това, което той носи в себе си като ген. Стремях се да прокарам този ген през съвременността, през трудностите на всекидневието ни.Не претендирам, че мога точно да разгадая енигмата на българския дух.Интуитивно създавам музика, която вътрешното ми чувство ме кара да усещам, че именно тя е българска. Чрез музиката си се стремя да внуша на слушателите, че ние, българите, притежаваме уникално богатство – нашия фолклор. И трябва да се гордеем с него.” Изключителен успех носят на композитора неповторимите му хорови песни : „ Калугерине” и „Урок по гъдулка” – получава за тях над 30 престижни международни награди. Професор Стойков е автор на 70 опуса произведения, десетки камерни творби за различни формации, стотици хорови песни, фолклорни обработки за над 200 пиеси за народен хор и оркестър, танцови постановки. Творчеството му е издадено в над 10 компакт диска, аудиокасети и грамофонни плочи. Оказва незаменима помощ в развитието на националните фолклорни училища в Широка лъка и Котел, както и в творческото израстване на над 25 випуска народни инструменталисти, диригенти и педагози. |
Носител е на редица български и международни награди : орден „Кирил и Методий”, награда „Пловдив”, академична награда „Медения чан”.Изходна точка в творчеството му е българският фолклор и творчеството на балканските народи. Затова неповторимите му произведения, красивите му фолклорни обработки приобщават българската музикална култура със световната – те са своеобразен духовен мост между България и световната музикална общност. В този ред на мисли завършвам статията си за професор Николай Стойков с неговите думи : „В една от пиесите ми „Български танци” за пиано на четири ръце има част, озаглавена „Песента на космическите баби от Плана”.След един концерт към мен се приближи едно детенце, което ме попита със светнали очи: „Защо са космически бабите?”. На него го обясних ”по детски”, но истинският ми отговор е: „Ами защото такова пеене няма никъде другаде по земята, такива интервали са непознати в песните на другите народи, защото всичко това за мене е привнесено от „горе” от Космоса, и затова тези баби са „Космически”. Антон Гърдев
Антон Гърдев
http://balkanfolk.comРЕСТОРАНТ
"АЛАФРАНГИТЕ"
ПЛОВДИВ |
|
Copyright © 2010 Nextel |