|
Жажда за
пролет
 Зимата
и мразовитото време все още сковават Европа. Кога ще дойде пролетта, кои
са нейните предвестници и защо всяка година я чакаме с нетърпение? Учени
дават отговор на тези и други въпроси, свързани с пролетта.
Кога най-накрая ще дойде пролетта?
„Още е рано”, казва Герхард Лукс от Германската метеорологична служба в
Офенбах. „Достоверна прогноза за времето е възможна само за следващите от
три до пет дни, не повече. Тазгодишната зима е най-студената от
десетилетия насам - три градуса по-ниски температури от нормалното. По
всяка вероятност ще трае до средата на март.”
Необичайно ли е това? „Суровите зими са факт, но ги има все по-рядко
заради климатичните промени”, казва Лукс.
Откъде идва копнежът по
топлина и цветове?
„Ние винаги желаем това, което нямаме”, обяснява проф. Михаел Дойшле от
Централния институт за психическо здраве в Манхайм. „Колкото по-дълго трае
сивото време, толкова по-мрачно е и нашето настроение.” Психиатърът говори
за „сезонна депресия”, от която страдат много хора. „Липсва им светлината.
Най-добрият лек са приятните
занимания, като например разходка сред природата.” В слънчевите дни го
усещаме: топлина, искрящи цветове, съблазнителни ухания се вливат в тялото
като гъделичкащ коктейл от хормони - ендорфини, допамин и серотонин - и
събуждат доброто настроение. Затова толкова много се радваме на пролетта.
Страдат ли цветята от студа?
„Ранобудни” цветя като минзухарът, нарцисът и лалето виреят и в сняг, и в
лед. Юлиан Хайерман от Германския природозащитен съюз казва: „Проблемите
идват само когато след някой по-топъл период отново настъпи студ, който
може да попари младите растения.”
Кои са първите пролетни предвестници?
Кокичето. „То смело си проправя път през топящия се сняг”, казва екологът
Хайерман. „Сред дърветата първи се обкичват с цвят върбите, от които
пчелите събират нектар.”
Как разбира лалето, че
пролетта е дошла?
„Лалетата и други ранноцветни с грудка, корени и луковица имат вътрешен
часовник и разпознават кога дните са се удължили”, обяснява Хайерман.
Вреди ли тежката зима на зеленчуците?
„Засега студеното време не е дало негативни отражения върху производството
на зеленчуци”, казва Ханс-Дитер Сталкнехт от Германския съюз на
земеделците. „Обикновено първо се засяват жито, захарно цвекло, картофи и
царевица. Ако няма късни студове, първи узряват салатите.”
Как реагират прелетните птици на студа?
Те винаги се връщат, дори след най-тежката зима. Юлиан Хайерман отбелязва:
„Птиците се ориентират най-вече по дължината на деня. Възможно е обаче
поради задържалия се студ да се завърнат по-късно”. Когато наистина е
пролет.
|
