Хомо сапиенс
е по-скоро микроб
Човекът прилича на
зоологическа градина за бактерии. Милиони микроби обитават човешкия
организъм. От гените на тези наши съквартиранти можем да научим много за
самите себе си.
![](mikrob.jpg)
Преди въобще да сме започнали да храносмиламе, ние вече сме заситили
милиони микроби, обитаващи нашето тяло. В устната ни кухина те са повече
от 600 вида, а над 100 билиона микроби обработват погълнатото в
храносмилателната система. Отвратително ли? - Нищо подобно - без тези
съквартиранти ще ни липсва насладата и от салатата, и от боба. Те
подпомагат разграждането на растителните вещества. В замяна едноклетъчните
засищат собствения си глад. „Повечето обитаващи ни микроорганизми са
безвредни или дори полезни.”, така описва симбиозата германската
микробиоложка Кристине Ланг.
Значението на генетичната информация на микробите е огромно. Носителят на
Нобелова награда за медицина Джошуа Ледерберг постулира още в средата на
миналия век: „Изследвания на гените имат смисъл, само ако се изследва и
генетичната информация на микробите, защото те са едно цяло с човека,”
което той нарича микробиом.
Човекът - загубен без бактерии
Нови открития потвърждават тезата на Ледерберг. Без бактериите човекът не
развива жизненоспособна имунна система, защото не усвоява без чужда помощ
витамините от B до К. Микроорганизмите обезопасяват и иначе отровния
жлъчен сок. При опити с мишки учени установили, че стерилните
представители имали малко сърце и страдали от хиперактивност.
По света се провеждат широкомащабни изследвания на човешкия микробиом.
Германски учени, проучили флората в храносмилателния тракт и открили, че
обитателите се различават от човек до човек, като само при роднини те си
приличат. Социалната среда и храната определят микробната "зоологическа
градина". Така например при бебетата първите микробни заселници идват от
майката, като с времето картината се индивидуализира.
Силата на микробите
Личната чревна флора решава, дали ще сме болни или здрави, слаби или
дебели. Изследвания показват, че в дебелите животни преобладават бактерии,
който превръщат несмилаемите баластни вещества в мастни киселини, докато
слабите животни имат многообразна чревна флора. Германският микробиолог
Зауербаум обобщава: „Изглежда, че храносмилащият биореактор в нашата
храносмилателна система определя дали ще сме слаби или дебели.”
Още по-изненадващ е фактът,
че микроорганичните гени остават еднакви въпреки различните обитатели.
Всяка храносмилателна система притежава едно ядро от микроорганични гени,
които разлагат захарта, баластните вещества и усвояват витамините.
"Зоологическата градина" в храносмилателния тракт може да има различни
представители, но генният й материал е константен. Ядрото от
микроорганични гени в храносмилателната система на здрав човек е описана
за първи път през 2008, година по-късно вече се прави разлика между
обитателите при дебели и слаби индивиди. В момента се каталогизират
микробите във влагалището, кожата и носа.
Що се отнася до приложенията, те могат да са най-различни. Германска фирма
например развива пробиотичен продукт, който подобрява хигиената в устната
кухина с помощта на бактерия, намаляваща кариеса. За целта полезните
дребосъци биват умъртвявани, за да бъдат обработвани по-нататък безжизнени
в продукта. Любопитното е, че понякога само отделни вещества от
микроорганизма играят роля за метаболизма, и затова макар и умъртвени, те
оказват своето положително влияние. Микробиологът Зауербаум е на мнение,
че новите познания правят възможни пробиотичните терапии без антибиотици.
Автор: С. Донер, Д. Морман /DW/
|