Филибето: Вие сте сред ключовите фигури, допринесли за връзката Пловдив-Шънджън. Наскоро ваша делегация посети Азиатския гигант. След навлизането на „ЗиЕс Юръп“, да очакваме ли още китайски инвестиции в Града под тепетата?

Катя Стайкова:Пътуването ни вече даде резултат - в средата на март бе сключен меморандум за сътрудничество между Тракия икономическа зона /ТИЗ/ и китайската високотехнологична компания Qingdao Huashuo Gaoke New Energy Technology Co. Ltd. /накратко Huashuo/. 

Визитата ни в Китай се случи благодарение на силното партньорство между „Милара Интернешънъл“ и „Севик Иновейшън“. Това поставя основите за реализирането в България на първи европейски проект на компания – член на China Electronics Chamber of Commerce /CECC/.

На 29 октомври 2025 г. в подзона „Марица“ на ТИЗ открихме високотехнологичния завод на ZS Europe, ключов проект на „Шанхай Юнисон алуминиеви продукти“ в европейския регион. По време на откриването подчертах, че рядко една фирма строи паралелно 2 завода.

След като миналата година започна работа първата база на „ЗиЕс Юръп“, през настоящата очакваме да влезе в експлоатация и вторият промишлен обект на компанията, който е разположен в непосредствена близост. 

Филибето: През 2026-а година се навършват 30 години от от създаването на ТИЗ. Колко компании фигурират в списъка на зоната понастоящем и какви са очакванията ви за развитие?

Катя Стайкова:До този момент в 5-те подзони на Тракия икономическа зона /„Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“ и Високотехнологичен парк „Пловдив“/ са привлечени над 200 компании, половината от които международни, инвестирани са над 4.5 милиарда евро и са създадени над 50 000 работни места. 

Тракия икономическа зона се развива върху 10,7 милиона кв.м обща площ, от които 4,7 милиони кв.м вече е заета. Реално тя е най-големият публично-частен индустриален парк в Източна Европа. 

Преди 30 години едва ли някой е вярвал, че двама млади инженери – инж. Пламен Панчев и инж. Валентин Кънчев („Сиенит Холдинг“), с много малък екип, ще създадат това, което днес наричаме „чудото“ Тракия икономическа зона. Горда съм от факта, че направих известно тяхното творение самостоятелно, както и Пловдив - познат като индустриалната столица на България. 

„Сладката“ приказка на Тракия икономическа зона продължава. Защо казвам „сладка“ – първият завод в ТИЗ е на „Агри България“, част от немския клон на Ferrero Group. В него се преработват черешките за бонбоните Mon Chéri. Днес, няколко компании вече са изградили по 2 собствени бази, с огромни разширения на производства и логистика.

След 25 години в Пловдив и над 16 млн. произведени хладилнци, Liebherr България за първи път ще стане част от аерокосмическата индустрия. В нова сграда ще се произвеждат компоненти за авиацията на дивизията Либхер Аероспейс, като стартът на първата производствена линия е планиран за май 2026. 

Мегапроектът за 90 млн. евро ще създаде над 600 нови работни места след пълното си въвеждане в експлоатация. В момента екипът на ТИЗ преговаря с няколко нови потенциални инвеститори.

Филибето: Индустриалният клъстер опитва да приобщи професионалното образование. Силната връзка между теорията и практиката е един изключително полезен модел. Има ли развитие по този проблем и какво още трябва да се промени генерално според вас, за да са доволни инвеститорите?

Катя Стайкова:В Клъстера освен фирми от ТИЗ, членуват и всички висши учебни заведения на Пловдив, имаме договор за партньорство с Университета за национално и световно стопанство, сътрудничим си и със Софийски университет. Повече от 12 години работим за симбиозата образование-бизнес-наука, за приобщаване на професионалното образование към нуждите на работодателите. 

Инициирахме и организирахме десетки различни форуми по темата с участието на държавни лидери от президентството, общински и образователни институции. Вече няколко години провеждаме в заводите в ТИЗ „Ден на отворените врати“ за абитуриенти от професионалните гимназии. 

За първи път в страната организирах в Либхер - Хаусгерете Марица „Ден на отворените врати за мама, тате и дете“ за родители и малчугани от основните училища. Целта на тези кампании е да променим наложените стереотипи в обществото. Хората свързват производствените предприятия с некомфортно работно място, без перспектива за израстване, което не е вярно за съвременните, модерни заводи.

През май миналата година осъществих и първия в Пловдив "Панаир на професиите". Инициативата бе подкрепена от Общината и Регионалното управление на образованието. В това дело срещнах много съмишленици. 

Щастлива съм, че в усилията да ориентираме децата да учат занаят, ме подкрепиха 14 знакови компании от Тракия икономическа зона и директори, преподаватели и ученици от 10 професионални гимназии. КТИЗ свърза професионални гимназии и компании, а по идея на инж.  Панчев се надявам да бъдат изградени и общежития към някои от училищата.

Няма икономика без хора! Най-големият дефицит вече не е инвестиции, а кадри.

Лично за мен решението е възраждане на българския модел в образованието - изграден върху симбиозата теория-практика, активни партньорства бизнес–образование, национална политика за връщане на българите от чужбина.

Филибето: Как си представяте ТИЗ след 10 години?

Катя Стайкова:Като „дом“ на високотехнологични български фирми – с производство за световните пазари, създадено от обединението на индустрията и науката. 

Моята мечта е да се хвалим не с чужди инвестиции, а с български инвеститори реализирали на практика т.нар. приложна наука, създали индустрии с висока добавена стойност, базирани на знание и технологии и с високоплатени работни позиции.

Такава може да е полупроводниковата индустрия — не само в производството на микрочипове, но и в разработването и производството на оборудване, инженерни решения и интеграция във веригите за доставки на европейските производствени мощности.

Милара Интернешънъл в ТИЗ е конкретен пример за този потенциал. С утвърдено присъствие на международния пазар в областта на индустриалната автоматизация и с реномирана клиентска и партньорска база, включително водещи компании от глобалната полупроводникова индустрия, Милара поставя България – и в частност Пловдив и Тракия икономическа зона – на световната карта в този сектор.

В кръга ни от съмишленици е Красимир Петков, съсобственик и управител на „Милара Интернешънъл“. Родолюбец, успял в САЩ и на световните пазари, той инициира и работи за изграждането на модел как страната ни да развие собствен капацитет и екосистема с висока добавена стойност в тази стратегическа индустрия.

Към днешна дата продукти и решения на компанията се използват от значителна част от водещите производители на полупроводници в света. Настоящата инвестиционна вълна в Европа създава възможност натрупаният опит и позицията на Милара да бъдат използвани като катализатор за развитието на този отрасъл в България, убеден е г-н Петков. Но за да се случи това трябва да се формулира ясна национална стратегия за развитие на полупроводниковата индустрия.

Ето тук идва следващата стъпка на публично-частното партньорство - новият модел на растеж. Държава, общини, бизнес и наука трябва да работят заедно, а не поотделно. Притежаваме наличните индустриални традиции, инженерни кадри и потенциал за трансфер на знания. Вече имаме добрия пример в ТИЗ – трябва просто да го доразвием.

Според мен този процес неименуемо ще доведе и до изграждане на „сателитни градчета“ в различните подзони на ТИЗ - жилищни комплекси с цялата инфраструктура - училища, детски градини, зелени площи и т.н. За да се осигури качествено местообитание на работещите, да се намали трафика към големия град и времето изгубено в пътуване, да се изчисти въздухът.

Още един важен акцент е „наземното метро“, колкото и странно да звучи за някои. След като унищожихме най-екологичния транспорт на града – тролеите, сега е време да свържем Пловдив и неговите околности, където са разположени заводите на ТИЗ, с друг еко транспорт – железопътния. 

Вече 15 години инж. Пламен Панчев работи усилено да се случи жп ринга на Пловдив, който освен града да обхване и подзоните на ТИЗ. Тази градска железница ще се яви един вид метро, свързващо не само отделните части на Пловдив, но и фирмите около града. Тогава няма да има нужда компаниите да ползват стотици автобуси и хиляди автомобили за транспорт до местоработата. 

Филибето: Какво бихте пожелали на нашите читатели, пловдивчани и гости на града?

Катя Стайкова: Мир и светлина да бъде за всички! Да не забравяме първо да сме човеци, да правим добро за хората и природата. Господ ни е дарил с райско кътче, което превръщаме в кошче за отпадъци. Нека мислим позитивно и да търсим медиите с добри новини. Позитивните модели ни съхраняват, а и възпитават младите в следване на добрия, а не лошия пример.