|
 Колекцията
МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ
продължава. Досега представихме
тамбура (GD
278), зурна (GD 276),
духов оркестър (GD 299) и гайда
(GD 106). Обогатяваме я с един древен инструмент -
гъдулка, който е
променил съществено музикалното развитие на Европа.
До възникването на нейния предшественик, първият в света струнно-лъков
инструмент Морин хур или гусла, народите на древен Китай, Египет, Индия,
Елада, Рим и т.н. не са познавали подобен инструмент, въпреки
богатството и разнообразието в музикалната им култура. Епохалното
откритие, което правят прабългарите – да се произвежда звук чрез триене
на лък върху струна, а за извличане на различни по височина тонове -
чрез поставяне на пръстите върху нея, т.е. чрез съответното скъсяване и
удължаване – променя съществено музикалното развитие на Европа, Азия и
Северна Африка. В Азия и Африка възникват (със закъснение от няколко
века) подобни инструменти, а през 711 г. при завземането на Пиринейския
полуостров маврите пренасят редица музикални инструменти, между които е
и гуслата и западноевропейските народи създават по нейно подобие
струнно-лъковия инструмент фидел. Така се полага началото на великата
1000-годишна еволюция на струнно-лъковите инструменти или т.нар.
цигулков период.
В българската музикална практика гуслата е заменена по-късно от
гъдулката. Устройството й е примитивно и в различните фолклорни области
гъдулката се различава по размер, по формата на резонатора, по брой
струни (от 3-4 до 14), по настройването (според традициите на съответния
регион). Но и досега тя е любим инструмент в по-голямата част от
страната. Най-добрата гъдуларска изпълнителска школа се намира в Тракия,
а в Добруджа е известна копaнката – малка гъдулка с три струни, с
по-висока звучност.
И днес гъдулковото свирене се развива и усъвършенства, като всеки един
от големите майстори-гъдулари внася свои промени: в позиции, пръстова
техника, начин на поставяне на пръстите върху струните и т.н. – нещо, в
което ще се убедите от записите в тази програма.
|
