|
.gif) Съвместна
публикация на сп. ТЕМА и Filibe.com
Да се надрусаш с въздух
Мистичните дихателни практики обещават бърз изцелителен ефект, но може и
да убиват
Искра Ценкова
 Около
30-ина души сме. Налягали сме като за медитация на пода в двете стаички
с отворени една към друга врати. Повечето са около 30-годишни. Тук са,
за да упражняват специална дихателна техника, която позволява рязка
промяна на съзнанието и пътешествия из Космоса. Затова практикуващите
холотропния метод са наречени холонавти.
В помещението има и двама-трима 50-годишни мъже със солиден опит в
дишането. Единият е от малко градче на стотина километри на север от
София, казва, че не пропускал сесия, въпреки че таксата от 50 лева не е
по джоба му, но с дишането се поддържал здрав на всички равнища.
Докато чакам началото на сеанса, един от младежите медитира със
затворени очи на фона на протяжна музика. Релаксиращата техника, за
която групата се е събрала, обаче е нещо повече от древната индийска
практика, смятана за нейна матрица. Нарича се хаос дишане - черешката на
тортата в холотропните практики, както отбелязва създателят на метода
д-р Димитър Тенчев.
Тук съм, за да намеря себе си, да се опозная, заявява твърдо жена на
средна възраст и щрихира безсмисления си живот, преди да започне да
изследва микровселената си. Жената е от начинаещите холонавти. Повечето
от групата са тук, водени от здравословни проблеми - панически атаки,
постоянна тревожност, депресии, неудовлетвореност, усещане за
безизходица... Тук са, за да изтръскат чрез
мощен и експресивен транс
мръсната шлака от психиката и от тялото си. За тая шлака говори и д-р
Тенчев -монотонно и хипнотизиращо в началото на беседата, след това
агресивно и цинично, като разгневен пастор.
Терапията е силова, тежка е за понасяне, с продължителност час и
половина-два. Групата трябва да бъде
нахъсана за болезнената промяна, която й предстои. Всеки трябва да се
сдобие със смелост да „изрита в задника“ гадния живот, за да се измъкне
от духовната пропаст, на чийто ръб балансира. Жената, която е на път да
събере частиците от себе си в едно хармонично цяло, кима с глава
одобрително.
Интензивното дишане, макар и групово, е интимно преживяване, отбелязва
водещият сеанса. Да гледаш отстрани как другите се гърчат, плачат, смеят
се и крещят от ужас или в екстаз на фона на емоционално заредената
музика, без да участваш в сеанса, е воайорство. Подканена съм любезно да
напусна сбирката малко преди началото на иреалното пътешествие, наречено
холотропно дишане или пневмокатарзис.
„Дишам така, сякаш въздухът всеки момент ще свърши, и бързам да напълня
всяка клетка с кислород. След няколко секунди цялото ми тяло изтръпва,
от връхчетата на пръстите на краката до косата, всеки неврон е възбуден
и тръпне. Ръцете ми се сковават и замръзват, лицето ми е със смешна
гримаса. Нямам власт над тялото си. Контролирам само притока на
кислорода...
 И
точно в този миг, усещам как минавам отвъд границата на реалното -
влизам в измерение, в което няма време и пространство. Пред очите ми
като филм на бял екран се явяват героите от живота ми, един по един
влизат и излизат през отворената врата на съзнанието. Всички до един ме
разплакаха. Баща ми ме преби до смърт, майка ми стоеше безпаметно пияна
и гледаше безмълвно.
В един момент започнах да се завирам в дупка - дупка в тъмното. Исках да
избягам от светлината и да се натикам в най-тъмното място на света.
Успях. Свих се в ембрионална поза и стаих дъх спокойна.“
Това разказва жена, предприела пътешествие „отвъд видимото“, съпроводено
с еуфоричен смях, с пристъпи на страх, но и с усещане за радост и
облекчение в края на силното преживяване. В основата на пречистващите й
емоции не стои психотропно вещество, а промененият модел на дишане по
метода на Станислав Гроф, гуруто на
дихателните практики с наркотичен ефект
Бащата на психеделичната революция, чехът с американско гражданство
Станислав Гроф е сред основоположниците на Ню Ейдж движението заедно с
Ейбрахам Маслоу. Създадената от него трансперсонална психология е мост
между науката и езотеричното. Според нея, за да реализира собствения си
потенциал, човек трябва да излезе извън егото си, да достигне до върхови
преживявания, да направи опит да се слее с Бог и с Космоса. Това може да
стане чрез подходяща терапия - медитация, парапсихологически практики,
употреба на халюциногенни вещества.
Гроф е практикуващ психиатър, клиницист. През 50-те и 60-те години
употребата на психеделичните вещества, сред които е LSD (диетиламид на
лизергиновата киселина), бележи небивал бум. LSD е мощно психоактивно
вещество от групата на халюциногените и ентеогените. Изолирано е за
първи път в лабораториите „Сандоз“ в Швейцария от алкалоидите на
моравото рогче, вид паразитна гъба. Съставката е получена по
полусинтетичен път във фармакологичните лаборатории през 1938 г. от
химика Алберт Хофман. В първите години след синтеза на LSD много
изследователи се втурват да го изучават и да пишат научни трудове.
Тогава, както казва самият Гроф в едно свое интервю, психиатричната
фармакология е в златната си ера, откриват се нови и нови вещества,
които променят процеса на лечението. „В департамента по психиатрия на
пражкото медицинско училище, където работех, получихме пратка с LSD -
ампули от швейцарската фармацевтична компания „Сандоз“. Те ни помолиха,
ако проявяваме интерес, да изследваме евентуалните терапевтични ползи от
това слабо познато тогава вещество. Смятаха, че LSD вероятно притежава
огромен потенциал за приложение в психиатрията и дълбинната
психотерапия. Веществото, стимулиращо метаболизма и дихателната система,
намира бързо място в психиатричните клиники, тъй като се смята, че
действието му имитира психозата. Смята се, че то има потенциал да лекува
стресови състояния, психически разстройства, алкохолизъм. И така аз
станах един от първите доброволци в LSD експериментите. Преживяването
под влияние на психеделика LSD бе толкова силно, толкова разтърсващо, че
то изцяло промени нагласата ми към психоаналитичната теория. Тогава
именно у мен се събуди интересът към изследванията на „необичайните
състояния на човешкото съзнание“,
връща се към началото Гроф.
Докато изследва клиничната употреба на ЛСД в психиатрията като
ръководител на колектива на Мерилендския център за психиатрични
изследвания, той установява, че мистичните състояния на бърза смяна на
настроението, усещането за нирвана, промяна на възприятията за време и
пространство, цветните халюцинации, са съпроводени с промяна в дишането.
По време на въздействието на психотропното вещество дишането става
по-дълбоко, по-учестено и непрекъснато
През 1965 г. политиката на САЩ към субстанцията се променя и веществото
е забранено като опасно с непредвидими последици. Притежаването и
употребата му в САЩ са преследвани от закона, а психотерапевтите са
принудени да търсят алтернативни методи за постигане на същия ефект на
променено съзнание. В началото на 70-те заедно със съпругата си Кристина
Гроф създава холотропното дишане, метод, при който преживяването и
ефективността не отстъпват на действието на LSD. Откритието му се базира
върху различни дихателни практики, известни още от древността,
използвани от шаманските ритуали. Думата „холотропно“ идва от
старогръцкия език - „холо“ означава „цял“, а „тропеин“ - „движение към“.
С други думи холотропното дишане е това, което задвижва човека да
достигне до цялост на личността си.
На свой ред американецът Ленард Ор също създава техника на дишане, която
цели промяната на съзнанието – с ускорено, дълбоко и непрекъснато
дишане, без дори минимална пауза. Дихателната техника на Ор е аналогична
на създадената от Гроф, но Ор я нарича re-birthing - повторно раждане в
буквален превод. Той стига до нея, след като наблюдава дишането си,
потопен часове наред в топла вода или свит на кълбо в завързан чувал. В
началото смята, че промените в съзнанието му са в резултат на топлата
вода, която наподобява ембрионалната среда, на тъмното и тясно място,
твърде приличащо на утробата. За да стигне до различните по характер и
интензитет преживявания с качествените промени на съзнанието, техниката
на Ор разчита и на емоционално заредената музика и движенията на тялото.
Проявите при нея на физиологично ниво са сходни – мускулни схващания и
болки, гърчове, които според Ор са резултат от повторно преживяната
родова травма. След като холонавтът премине отново през собственото си
раждане, той започва живота си отначало - пречистен от телесните и
психическите замърсявания. За разлика от дихателната практика на Гроф
методът на Ор обаче обещава лично безсмъртие.
Лице в лице със смъртта
Напоследък медиците от цял свят алармират, че опасните дихателни техники
водят до зависимост, подобна на наркотичната, и че може да убиват.
Посъветвайте се с вашия лекар дали холотропното дишане е безопасно за
вас, особено ако имате сърдечносъдови проблеми, високо или ниско кръвно
налягане, глаукома, бременност, скорошна операция, епилепсия, астма или
психическо заболяване. Предполага се, че медитивната хипервентилация
стимулира преживяване близко до смъртта, отбелязват специалистите. Какво
се случва в организма при интензивното дълбоко вдишване?
Волевото продължително и учестено дишане води до т.нар. хипервентилация,
опасно състояние, познато най-вече на гмуркачите. Преди да се потопят
във водата, гмуркачите поемат няколко пъти дълбоко въздух и отлагат за
максимално дълго следващото вдишване. Покрай немалкото инциденти с
фатален край от страна на моряци и морски пехотинци Американската
военноморска флота е направила специално предупреждение за това в
ръководството си за гмуркане. Хипервентилацията може да се появи и като
ускорено дишане по време на стрес, по време на спорт. Провокира се и от
голямата надморска височина, от паника, от физическа травма, от
отравяне. При интензивното дишане количеството на въглеродния двуокис
намалява критично, при което настъпва т.нар. хипоксия.
„Хипервентилацията е дихателна техника, която поставя мозъка в
зависимост подобна на тази от наркотиците. Това води до неприятни
последствия за тялото. Храненето на тези хора се променя – те ядат
по-малко пълноценно, защото не изпитват апетит. Отслабват и губят
енергия. Има и становище за тази опасност на нашия сайт от д-р Ангел
Ценов, лекар от “Пирогов”, за последствията на тази дихателна техника –
в критичното състояние на хипервентилация човек е замаян, безкритичен,
безпомощен. Организмът се засища с кислород, но липсва въглероден
двуокис, затова и човек изпада в безсъзнание. Това забавя дихателните
движения, организмът спира да получава кислород и се задушава. Това може
да доведе дори до фатален край“, отбелязва в едно от изказванията си по
повод смъртта на дете, практикувало опасното дишане Станислава Кьосева
от Центъра за проучване на нови религиозни движения. И добавя: „Човек,
който е замаян и безкритичен в състояние на хипервентилация, е податлив
на внушения...”
Въглеродният двуокис е отпадъчен продукт при дишането. Защо тогава
недостигът му може да доведе до сериозни поражения на организма?
„Въглеродният диоксид е основният елемент, свързан с хуморалната
регулация на дишането. Той стимулира дихателния център за започване на
вдишването на новороденото. Рязкото понижаване на нивото му при дълбоко
и учестено дишане нарушава киселинно-алкалния баланс на организма. При
недостига му се покачва рН стойността (съотношението на киселини и
основи в кръвта): кръвта става алкална. Рязкото спадане на съдържанието
на киселини в кръвта се нарича „респираторна” алкалоза. Ако тя се
задълбочи, може да се превърне в метаболитна, при която нарушенията са
много по-тежки. Със силното намаляване на въглеродния диоксид се променя
и нивото на определени електролити, най-вече на йонизирания калций,
който е свързан с възбудимостта на редица нервни клетки. Впоследствие
може да се промени и калият. Променя се и състоянието на гладките
мускули, които се намират в бронхиалната лигавица, в стената на
артериалните съдове. Появяват се симптоми като стягане и тежест в
гърдите, сърцебиене, прескачане на сърцето. При хора с хронични
белодробни, сърдечносъдови, бъбречни и чернодробни заболявания
недостигът на въглероден диоксид може да доведе до тежки физически и
психически проблеми, разяснява проф. Даниела Петрова, началник на
отделение по белодробни болести в Клиника по пропедевтика на вътрешните
болести, УМБАЛ “Александровска“:
Да се надрусаш без наркотик
Какво е научното обяснение на случващото се в мозъка по време на
хипервентилация?
Според психиатъра д-р Рик Страсман мистичните преживявания са резултат
от увеличените нива на невротрансмитера N - N-диметилтриптамин (DMT).
Става въпрос за един от най-силните халюциногени, алкалоид от групата на
триптамините, който се съдържа в много растения, използвани от шаманите.
Има го макар и в много ниски дози и в мозъка на човека и на много
бозайници като продукт на метаболизма. Химическата му структура е близка
до серотонина, а той от своя страна е един от основните нервни медиатори
у човека и животните. Произведеният синтетично халюциноген се смята за
по-силен дори от ЛСД.
Част от преживяванията по време на пневмокатарзиса се определят като
„духовни“, силно променящи представата на човек за света. Описват се
като начин за разкриване на истината за собствената ни микровселена и за
Космоса. Като усещане за хармония и за цялост с нея.
„Като цяло това, което се случва при холотропно дишане, е, че ние лъжем
тялото си да се подготви за стресова ситуация, което води до отделяне на
хормони и създаване на приятно физическо преживяване, а то индиректно
може да повлияе положително на някои психични симптоми или да вентилира
насъбрало се психично напрежение. От друга страна, лъжейки тялото си,
лъжем себе си, че се чувстваме добре и всичко е наред благодарение на
приятния хормонален импулс, който сме постигнали. Но той трае кратко, а
последствията му не са постоянни. Подобен ефект, но по-продължителен и
полезен, може да се постигне при много други ежедневни ситуации.
Повишено хормонално отделяне има при сексуален акт, спорт, танцуване,
слушане на музика, гледане на филм... По-продължителният и полезен ефект
се дължи на участието на психичното в тези ситуации. При холотропното
дишане човек се концентрира върху телесното усещане и създава фантазия
за приятно преживяване, но същевременно психичните нагон и желание,
които са в основата на субективното ни усещане за удоволствие и
благополучие, не са задоволени, коментира клиничният психолог Мартин
Николов.
Лечение или бизнес?
Скандалните дихателни сеанси са популярни в целия свят, но отрицателите
им са не по-малко, отколкото поддръжниците. За разлика от медикаментите
въздухът не струва пари, но за да дишаш под ръководството на
фасилитатор, трябва да си платиш. Самотните занимания вкъщи с книга в
ръка на Гроф, Ор или индуистки религиозен учител са още по-опасни.
„По същество дихателните техники за промяна на съзнанието си приличат.
Разликата между re-birthing и холотропното е напълно формална,
козметична, маркетингова. Както и между всички останали техники за
пневмокарзис. При Вайвейшън например има изискване човек да стои
абсолютно неподвижен. Дишането е процес, който не може да има много
вариации. Техниките са базирани на двете му скали – бързина и честота.
Въпреки това непрекъснато някой обявява, че е изобретил нов метод. Слага
му атрактивно име, за да го защити като марка, организира обучения,
сетрифициране и го превръща в бизнес, организиран в групови сеанси“,
отбелязва Кинча Пеева. Тя използва в практиката си на психотерапевт
дихателната техника Ребъртинг. Сеансите й са индивидуални и са само част
от психотерапевтичната практика с други психологически инструменти.
Дихателните техники за промяна на съзнанието намират добър прием и
защото са технически прости за изпълнение, не изискват особена ерудиция
от страна на водещия, както и особени познания по психиатрия и
психология. Мистиката в метода привлича любопитството, при това той
обещава бърз ефект - вербалната психотерапия понякога се нуждае от
години, за да се отстрани даден психичен проблем. А желаещи да се
избавят скоростно от душевните си рани, да преодолеят лесно житейските
си кризи или просто да станат по-успешни и по-щастливи, по-креативни,
както обещават лечителите с дишане, колкото искаш. Методът се рекламира
като панацея за всякакви страдания, а бизнесът разцъфтява. Груповите
сеанси трупат добри печалби. За разлика от наркотичните вещества
холотропното дишане не е забранено, но и не е регламентирано законово,
всеки може да организира група за дишане, включително и самозванец.
Проф. Даниела Петрова, пулмолог, началник на отделение по белодробни
болести в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ
“Александровска“:
Хипервентилацията може да има летален край
Проф. Петрова, какви са клиничните прояви на състоянието и защо хора,
които са участвали в сеансите по холотропно дишане, казват, че след това
се чувстват щастливи и олекнали?
- В началото се усеща сърбеж около устните, до мравучкане, изтръпване.
Това се наблюдава и по крайниците – свързано е с респираторната
алкалоза, а след това и с метаболитната алкалоза, и с рязкото намаляване
на свободния калций. Устните може да се свият под формата на целувка -
тип гърч, ръцете да заемат формата на т.нар. акушерската ръка. Може да
се стигне и до тетаничен гърч – неволеви движения на ръцете и на
краката. Може да се наблюдава и изпъване на тялото под форма на дъга с
опорни точки главата и долните крайници - поза, характерна и за тежката
хистерия. При титаничния гърч пациентите имат и зрителни нарушения,
притъмняване пред очите. Когато хипервентилацията е краткотрайна, с
намаляване на честоттата на дишане това отзвучава. Но ако продължи, може
да настъпи чувство на олекване. В това състояние всъщност се намалява
кислородът в мозъка - настъпва т.нар. мозъчна хипоксия. Кислородният
глад на мозъка създава усещането за олекване като пред припадък. При
продължителна хипервентилация може да се стигне до психеделични
състояния, който са на границата на делириума – с промяна на
възприятията, халюционации, транс... Лекотата след това е по-скоро от
облекчението, че състоянието е преминало и отзвучало.
При хипервентилационния синдром се активизира и един от дяловете на
вегетативната нервна система, който управлява функцията на вътрешните
органи и системи... Проявява се симпатикотония – състояние с повишено
кръвно налягане със сърцебиене. Може да се отключат и ритъмни нарушения.
При пациенти с исхемична болест на сърцето, с ритъмни нарушения сърцето
може да излезе от нормалния ритъм в предсърдно мъждене. При соматично
заболяване може да се провокират и други по-тежки, животозастрашаващи
ритъмни нарушения като камерната тахикардия. Продължителните периоди на
хипервентилация водят и до симптоми от гастро-интестиналния тракт -
гадене, повръщане, подуване на корема, хълцане, а понякога и диарични
проблеми.
Опасна ли е хипервентилацията при белодробни заболявания?
- Да, тя може да задълбочи обструкцията на бронхите, тъй като се
нарушава механиката на дишането. При тази техника се включват мускулите,
свързани с акта на дишане - респираторните, диафрагмата. Дихателната
недостатъчност води до компенсаторно по-ускорена дихателна честота. При
ускореното дълбоко дишане тези мускули се уморяват по-бързо. Това може
да задълбочи дихателната недостатъчност, да засили спазъма на бронхите,
да доведе до тежка хипоксия (кислороден глад). Твърде е възможно да се
стигне до остра дихателна недостатъчност и до загуба на съзнание.
Болният може дори да не успее да възстанови веднага спонтанното си
дишане и то да спре. Спре ли дишането, автоматично се увеличава
въглеродният диоксид в артериалната кръв. Въглеродният диоксид е
естественият стимулатор на дихателния център. Но дали тези дихателни
движения ще са ефективни, никой не може да каже. Това зависи от
състоянието на пациента. Настъпилите усложнения може да са с летален
изход.
|
