Filibe.com - Музика, Български Фолклор;

НЕЗАБРАВИМИ НАРОДНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ.ТРАКИЙСКИЯТ НАРОДЕН ПЕВЕЦ ЙОВЧО КАРАИВАНОВ

Народният певец Йовчо Караиванов е роден на 18 март 1926 година в сливенското село Селиминово в семейство на певци и свирачи.Още като дете научава народните песни от майка си, баба си и сестра си.Майка му, Злата Петрова, била потомка на известни народни певци и пеела прекрасно, а баба му Райна Петрова, родом от село Ковачите, била позната из целия Сливенски край не само с майсторското си пеене, но и с красивите и особено съдържателни песни, които изпълнявала.

По този повод той споделя: „Когато идваше, баба Райка на гости, още от вратата запяваше.Само тя можеше така да пее, вместо разговор — песни, и то коя от коя по-хубави, по-интересни. През цялото време на нейното гостуване у дома песните не стихваха нито през деня, нито късно през нощта. Всички — баба, мама, сестрите ми и аз, пеехме и се надпявахме, а баща ми свиреше на гъдулка. Това са незабравими дни и вечери за мен и струва ми се, че тъкмо на тях дължа и своето отношение към песните и пеенето.” Първата песен, която научава е „Искал Караджа Гиргина” – това била любимата песен на майка му, трудна за изпълнение, бавна,с богата орнаментика и съдържателен и тъжен текст. Йовчо Караиванов завършва гимназия в Сливен , а по-късно и Юридическия факултет в Софийския университет.

През 1949 година се явява на прослушване за народен изпълнител в Радио София пред комисия от утвърдени фолклорни композитори и изпълнтили. Същата година Радио София излъчва първия му концерт пред слушателите. В „Час за селото” Йовчо изпява четири песни : „Забравил си Марко аленото конче”, „Лалушовата”, „През гора вървяха” и „Бойчо на Бойка думаше”.
Слушателите приемат изключително сърцато неговите песни и той става любимец на почитателите на народната музика. През 1951 и 1952 година той е солист на Държавния ансамбъл за народни песни и танци с диригент Филип Кутев. През 1954 година той създава битовата група „Българска песен” и в продължение на петнадесет години обикаля с нея българските и междунардните сцени.Йовчо Караиванов ревностно се придържа към традициите на българската народна песен, стреми се да съхрани красивата и автентична орнаментика и мелодия и да акцентира върху стойностното й текстово съдържание.Затова той разказва: „Аз съм сигурен, че всяка песен е била хубава, но с течение на времето, на стотици години може би, са я пели различни певци — талантливи и неталантливи. Мнозина са си позволявали да нагодят песента към своя глас, а не гласа си към песента. Така се е стигнало до известно осакатяване на някои песни, смесване на текстове, прикачване на загрозени думи. Моя първа задача винаги е била да възстановя мелодиите, да възкреся текста.”
Неговите бавни безмензурни тракийски песни, изпълнени с особена емоция, майсторство и интерпретация, разкриват богатството и непреходността на уникалната тракийска певческа школа. Това са песни – шедьоври, които още дълго ще се пеят от млади и стари: „Съмна, бульо”, „Стоян по двори ходеше”, „Заплакала е гората”, „Дойне, малка моме”, „Тръгнала е бяла Рада”, „Добра за вода отива”, „Мама на Марко думаше”, „Я излез, Донке ле”...
Йовчо Караиванов напусна този свят през 1996 година, но творчеството му, неговите песни ще останат вечни и ще ни напомнят за най-голямото богатство на нашия народ – българският фолклор.
Антон Гърдев

архив

Антон Гърдев
a[email protected]

http://balkanfolk.comРЕСТОРАНТ "АЛАФРАНГИТЕ" ПЛОВДИВ
ВИНАГИ ЧУДЕСНА
КУХНЯ..!

за резервации: 032/ 269-595